Селата Пашови, Аврамово и Юндола – там, където хората са човеци, а не конкуренти
На по-малко от два часа път от София и на към час и половина от Пловдив, таман там където се сливат величествените извивки на Рила и Родопите, са сгушени три китни планински селца – Пашови, Юндола и Аврамово. Това е едно от дребното кътчета, откъдето може да се видят в един пейзаж покритите с борови гори била и снежните върхове на обилните хубавици Родопа, Рила и Пирин; където индивидът е дребен и слаб, а природата е всемогъща и величествена.Макар и да са единствено на към 130 километра от Столицата, животът в тези високопланински селца е доста по-различен, в сравнение с в огромния град. Отношенията сред хората също са разнообразни – доста по-топли и непринудени. Приветливостта, сърдечната учтивост и честността там не са редки добродетели. Там те са просто норма.
© Теодор Спасов
Сергията с мед в Юндола е повече от богата.
Всички непрекъснати поданици на тези три села са етнически българи, които изповядват исляма. Местното население и до през днешния ден съблюдава своите обичайни традиции и съществуване. Това проличава по всичко – по пъстрите им и спретнати облекла, по думите им, по метода им на живот.
По което и време денем да посетите някое от тези три села – заран, по пладне или вечер – в центъра постоянно е цялостно с хора, които пият кафе и си вършат " мохабет " (седянка). На тях не им трябват обществени мрежи, с цел да поддържат връзка между тях и да бъдат задружни. Местните хора оцеляват с помощта на своята естествена единодушие. Заедно са във всяка компликация и другарски си оказват помощ, с цел да преодоляват несгодите на сиромашията си.
Рано всяка заран, още на зазоряване, локалните се събират на кафе в центъра на своето село, споделя стара продавачка на мед на пазара в Юндола. Всеки споделя какви са неговите проекти за деня, от каква помощ се нуждае или с какво може да помогне на другите. Заедно разпределят работата си и се захващат да я правят. В огромните градове, където имаме обилие от всичко належащо, възприемаме себе си като съперници. А хората в Пашови, Юндола и Аврамово се усещат като едно цяло и знаят, че би им било доста по-трудно да оцелеят един без различен. За тях понятието " конкуренция " като че ли не съществува.
Въпреки бедността и недоимъка, тези села са изпълнени с живот – с деца, които карат колело или радостно си играят на улицата; с млади мъже и дами, които таман се завръщат от полето или от билкобер; с възрастни хора, които носят сено с каруца за животните си; с мъже и дами, които пият кафе на централния площад, завършили със своите дневни задания.
Хората по тези земи неслучайно се славят като изключително работливи. Тъкмо това тяхно качество им оказва помощ да оцеляват макар слабото икономическо развиване в района – уверен е възрастен мъж, който срещам покрай кметството в Пашови. Основният им занаят е дърводобивът, развъждането на картофи и тютюн, събирането на билки в гората и отглеждането на животни. Някои от младите съумяват да си намерят работа в хотелите във Велинград и Юндола, както и по градежите в огромните градове на страната, споделя мъжът. Но не са малко и тези, които претърпяват с помощта на средствата, които им изпращат техни работещи в чужбина близки.
За разлика от множеството села в България, които опустяват през седмицата, в Пашови, Аврамово, Юндола има младежи даже и в делничните дни. Сякаш за тях принадлежността към дребната общественост и към фамилията са по-силни от изкушенията на огромния град. Повечето от младите се обличат модерно. Но наподобява се водят от морала и добродетелите на своите родители. Те са не по-малко ведри, общителни и работливи от тях, споделя локалният възрастен мъж.
Независимо дали са на 16, на 25 или на 70 години, при разлъка хората от тези села ще ви пожелаят лек път, да си останете със здраве и ще ви затрупат с още куп положителни пожелания, като че ли имате рожден ден – нещо, което в огромните градове през днешния ден би се възприело необичайно, в случай че няма специфичен мотив, а евентуално даже и като симптом на доверчивост и уязвимост.
Дори и никого да не познавате в някое от селата Пашови, Аврамово или Юндола, локалните хора ще ви одобряват с необятни прегръдки и с фамозното си обилно гостолюбие. Отнасят се към всекиго по този начин, както към малко дете – чистосърдечно и наивно. А в случай че им кажете, че имате другар в селото, те незабавно ще станат и ваши другари. Те няма просто да ви го кажат, а ще ви го покажат. Не добавяйки ви в листата си с другари в някоя обществена мрежа, а с отношението и делата си.
© Теодор Спасов
с. Пашови
Село Пашови
Местните го назовават просто Пашово. Намира се на 25 км югозападно от общинския център Велинград. В него през днешния ден живеят над 800 души. Гледката, която се отваря откъм билото, на което е ситуирано селото, е в действителност магическа. Няма по какъв начин човек да посети Пашови и да не се влюби в това обилие на хубост и съвършенство. От всяка улица в село се отваря панорама към Велинградската долина и към пиринските върхове Вихрен, Тодорка и Безбог. Недалеч от Пашови се намира една от главните естествени забележителности в региона – Пашовите скали, до които се стига по екопътека от село Юндола.
Село Аврамово
В село Аврамово през днешния ден живеят към 650 души, а междинната му надморска височина е 1267 метра. Разположено е на самата граница сред Рила и Родопите.
© Теодор Спасов
Независимо дали са на 16, на 25 или на 70 години, при разлъка хората от тези села ще ви пожелаят лек път, да си останете със здраве и ще ви затрупат с още куп положителни пожелания, като че ли имате рожден ден – нещо, което в огромните градове през днешния ден би се възприело необичайно, в случай че няма специфичен мотив, а евентуално даже и като симптом на доверчивост и уязвимост.
На към километър-два от село Аврамово, на 1300 метра надморска височина, се намира най-високата гара на Балканите, която свързва град Септември с Добринище. Това е фамозната родопска теснолинейка, пътуването с която може да бъде същинско наслаждение поради пленителните планински хубости. През зимата, когато пътищата в региона са мъчно проходими, постоянно тази линия е единственият превоз за жителите на селото към по-големите градове, където по-големите деца посещават учебно заведение и където локалните могат да посетят доктор или да създадат покупки.
Село Юндола
Юндола е зимен курорт, ситуиран на обширна поляна в Родопите на 1400 метра надморска височина. Името му безусловно значи " вълнено пазарище ". Това е естественият център на " агломерацията " от села в региона. В него има десетки хотели, няколко ресторанта, бензиностанция и пазар. Има няколко ски писти, които са оборудвани с влекове. От цялата поляна, на която се разполага Юндола, се разкриват извънредно красиви гледки – планински върхове, горски масиви и пасища, а въздухът е кристално пресен. От там водят началото си доста туристически направления към Рила и Родопите.
Няма по какъв начин да посетите Юндола през топлите месеци и да още по пътя да не ви посрещнат огромните стада от овце, които пасат в близост. Многовековната традиция за пазар в селото е непокътната и до през днешния ден, като в центъра на курортното село и до през днешния ден има огромно пазарище, на което може да закупите мед, боровинкови сладка, бонбони, домшашно овче сирене и кашкавал, както и вълнени произведения от общителните продавачки.
Селата Пашови, Юндола и Аврамово са един недокоснат от актуалното напрежение парадайс. Животът там не е доста по-различен от този, който са живели хората преди 100 години. А природата е меко казано величествена. От тамошните локални хора жителите има доста какво да научим и да си напомним – по какъв начин човек може да живее в естетика със себе си и обществото даже и в недоимък; кое е същинско скъпото в живота; какво е индивидът за индивида.
Посетете това вълшебно кътче даже и единствено за един ден. Със сигурност ще останете удовлетворени. И, прекомерно евентуално, една концепция изменени към по-добро.
© Теодор Спасов
Сергията с мед в Юндола е повече от богата.
Всички непрекъснати поданици на тези три села са етнически българи, които изповядват исляма. Местното население и до през днешния ден съблюдава своите обичайни традиции и съществуване. Това проличава по всичко – по пъстрите им и спретнати облекла, по думите им, по метода им на живот.
По което и време денем да посетите някое от тези три села – заран, по пладне или вечер – в центъра постоянно е цялостно с хора, които пият кафе и си вършат " мохабет " (седянка). На тях не им трябват обществени мрежи, с цел да поддържат връзка между тях и да бъдат задружни. Местните хора оцеляват с помощта на своята естествена единодушие. Заедно са във всяка компликация и другарски си оказват помощ, с цел да преодоляват несгодите на сиромашията си.
Рано всяка заран, още на зазоряване, локалните се събират на кафе в центъра на своето село, споделя стара продавачка на мед на пазара в Юндола. Всеки споделя какви са неговите проекти за деня, от каква помощ се нуждае или с какво може да помогне на другите. Заедно разпределят работата си и се захващат да я правят. В огромните градове, където имаме обилие от всичко належащо, възприемаме себе си като съперници. А хората в Пашови, Юндола и Аврамово се усещат като едно цяло и знаят, че би им било доста по-трудно да оцелеят един без различен. За тях понятието " конкуренция " като че ли не съществува.
Въпреки бедността и недоимъка, тези села са изпълнени с живот – с деца, които карат колело или радостно си играят на улицата; с млади мъже и дами, които таман се завръщат от полето или от билкобер; с възрастни хора, които носят сено с каруца за животните си; с мъже и дами, които пият кафе на централния площад, завършили със своите дневни задания.
Хората по тези земи неслучайно се славят като изключително работливи. Тъкмо това тяхно качество им оказва помощ да оцеляват макар слабото икономическо развиване в района – уверен е възрастен мъж, който срещам покрай кметството в Пашови. Основният им занаят е дърводобивът, развъждането на картофи и тютюн, събирането на билки в гората и отглеждането на животни. Някои от младите съумяват да си намерят работа в хотелите във Велинград и Юндола, както и по градежите в огромните градове на страната, споделя мъжът. Но не са малко и тези, които претърпяват с помощта на средствата, които им изпращат техни работещи в чужбина близки.
За разлика от множеството села в България, които опустяват през седмицата, в Пашови, Аврамово, Юндола има младежи даже и в делничните дни. Сякаш за тях принадлежността към дребната общественост и към фамилията са по-силни от изкушенията на огромния град. Повечето от младите се обличат модерно. Но наподобява се водят от морала и добродетелите на своите родители. Те са не по-малко ведри, общителни и работливи от тях, споделя локалният възрастен мъж.
Независимо дали са на 16, на 25 или на 70 години, при разлъка хората от тези села ще ви пожелаят лек път, да си останете със здраве и ще ви затрупат с още куп положителни пожелания, като че ли имате рожден ден – нещо, което в огромните градове през днешния ден би се възприело необичайно, в случай че няма специфичен мотив, а евентуално даже и като симптом на доверчивост и уязвимост.
Дори и никого да не познавате в някое от селата Пашови, Аврамово или Юндола, локалните хора ще ви одобряват с необятни прегръдки и с фамозното си обилно гостолюбие. Отнасят се към всекиго по този начин, както към малко дете – чистосърдечно и наивно. А в случай че им кажете, че имате другар в селото, те незабавно ще станат и ваши другари. Те няма просто да ви го кажат, а ще ви го покажат. Не добавяйки ви в листата си с другари в някоя обществена мрежа, а с отношението и делата си.
© Теодор Спасов
с. Пашови
Село Пашови
Местните го назовават просто Пашово. Намира се на 25 км югозападно от общинския център Велинград. В него през днешния ден живеят над 800 души. Гледката, която се отваря откъм билото, на което е ситуирано селото, е в действителност магическа. Няма по какъв начин човек да посети Пашови и да не се влюби в това обилие на хубост и съвършенство. От всяка улица в село се отваря панорама към Велинградската долина и към пиринските върхове Вихрен, Тодорка и Безбог. Недалеч от Пашови се намира една от главните естествени забележителности в региона – Пашовите скали, до които се стига по екопътека от село Юндола.
Село Аврамово
В село Аврамово през днешния ден живеят към 650 души, а междинната му надморска височина е 1267 метра. Разположено е на самата граница сред Рила и Родопите.
© Теодор Спасов
Независимо дали са на 16, на 25 или на 70 години, при разлъка хората от тези села ще ви пожелаят лек път, да си останете със здраве и ще ви затрупат с още куп положителни пожелания, като че ли имате рожден ден – нещо, което в огромните градове през днешния ден би се възприело необичайно, в случай че няма специфичен мотив, а евентуално даже и като симптом на доверчивост и уязвимост.
На към километър-два от село Аврамово, на 1300 метра надморска височина, се намира най-високата гара на Балканите, която свързва град Септември с Добринище. Това е фамозната родопска теснолинейка, пътуването с която може да бъде същинско наслаждение поради пленителните планински хубости. През зимата, когато пътищата в региона са мъчно проходими, постоянно тази линия е единственият превоз за жителите на селото към по-големите градове, където по-големите деца посещават учебно заведение и където локалните могат да посетят доктор или да създадат покупки.
Село Юндола
Юндола е зимен курорт, ситуиран на обширна поляна в Родопите на 1400 метра надморска височина. Името му безусловно значи " вълнено пазарище ". Това е естественият център на " агломерацията " от села в региона. В него има десетки хотели, няколко ресторанта, бензиностанция и пазар. Има няколко ски писти, които са оборудвани с влекове. От цялата поляна, на която се разполага Юндола, се разкриват извънредно красиви гледки – планински върхове, горски масиви и пасища, а въздухът е кристално пресен. От там водят началото си доста туристически направления към Рила и Родопите.
Няма по какъв начин да посетите Юндола през топлите месеци и да още по пътя да не ви посрещнат огромните стада от овце, които пасат в близост. Многовековната традиция за пазар в селото е непокътната и до през днешния ден, като в центъра на курортното село и до през днешния ден има огромно пазарище, на което може да закупите мед, боровинкови сладка, бонбони, домшашно овче сирене и кашкавал, както и вълнени произведения от общителните продавачки.
Селата Пашови, Юндола и Аврамово са един недокоснат от актуалното напрежение парадайс. Животът там не е доста по-различен от този, който са живели хората преди 100 години. А природата е меко казано величествена. От тамошните локални хора жителите има доста какво да научим и да си напомним – по какъв начин човек може да живее в естетика със себе си и обществото даже и в недоимък; кое е същинско скъпото в живота; какво е индивидът за индивида.
Посетете това вълшебно кътче даже и единствено за един ден. Със сигурност ще останете удовлетворени. И, прекомерно евентуално, една концепция изменени към по-добро.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ