На пистата в Себринг, където ревът на двигатели се смесва

На пистата в Себринг, където ревът на мотори се смесва със звука на овации, през 1983 година се ражда една от най-зловещите истории в моторния спорт. „ 12-те часа на Себринг “ – съревнование, което трябвало да остане в паметта с върхове, шампанско и подвиг, се трансформирало в сцена на действителен призрачен сън.

Там, измежду 84 стартови автомобила, с номер 68, под флага на Porsche, се криел мъж, който ще бъде запомнен не поради скоростта си, а поради кървавите следи, оставени по американските пътища.

Кой в действителност е Кристофър Уайлдър и какви мрачни секрети крие неговото минало?

Гонката от 1983-а година още носи популярност на най-странното автомобилно съревнование, провеждано в миналото. Легендите описват по какъв начин почитател отмъкнал колата за сигурност дни преди старта, с цел да отиде да напазарува от супермаркет. Пилотите говорели за алигатори и стопаджии, които излизали на пистата, а автомобил от клас GTO шокиращо победил доста по-бързите машини от GTP.

Грандиозният старт с 84 коли изчерпал горивото на трасето преди финала – безпорядък, който изглеждал като смешка на ориста. Но зад този цирк се криел мрак, който щял да бележи американската престъпна история.

Зад кормилото на Porsche с номер 68 стоял Кристофър Уайлдър – роден в Австралия, само че гражданин на Флорида, милионер, строителен бизнесмен и фотограф. На пръв взор – обаятелен, грациозен, човек от света на бързите коли.

В реалност – звяр, който ФБР скоро ще сложи в листата на най-издирваните нарушители на Съединените щати. Прякорите му звучали като грозна подигравка: „ Beauty Queen Killer “ и „ Snapshot Killer “ – палач на кралици на хубостта, убиец-фотограф.

История, която звучи като най-страшен филм на ужасите, само че е изцяло същинска

Уайлдър бил част от моторните спортове два сезона, стартирал в най-големите съревнования за устойчивост. Но доста преди този момент, още 22 години по-рано, той към този момент бил обвинен в изнасилването на минимум осем тийнейджърки и деца в предучилищна възраст. Никой не го спрял. Никой не планувал, че в бъдеще извращенията му ще ескалират в седемседмична вълна от отвличания, мъчения, изнасилвания и убийства, която ще раздра Америка от Флорида до Калифорния.

След относително сполучлив сезон през 1983 година, когато си партнирал с Джак Райнерсън в Porsche на „ Себринг “, „ 500-те километра на Атланта “ и финала в Дайтона, Уайлдър купил лично Porsche и решил да се състезава самичък. На „ 24-те часа на Дейтона “ през януари 1984-а не приключил, класирал се на 52-ро място.

После карал в Гран при на Маями. Там, в края на февруари, се случило първото от неговата серия закононарушения – изгубването на моделката Росарио Гонсалес, „ Мис Флорида “. Няколко дни по-късно – и някогашната му другарка Бет Кениън. Следите водели към него, само че той към този момент употребявал подправена идентичност и кредитните карти на колегата си.

Нов маршрут – този към пъкъла

През март, когато трябвало да започва още веднъж на „ Себринг “, Кристофър Уайлдър избрал различен маршрут – този към пъкъла. От Флорида през Тексас и Невада до Оклахома и Масачузетс, зад себе си оставял единствено гибел и кръв. В Дайтона Бийч изчезнало 15-годишно момиче, което в никакъв случай не било открито. В Кейп Канаверал – дъщерята на полицейски капитан, удушена и захвърлена в тресавище. В Талахаси – жена, измъчвана с ток, залепени клепачи, обезчестяване и побой, едвам оживяла. В Тексас – друга жена, намушкана и хвърлена в канал, тъй като отказала да театралничи за фотоси.

Навсякъде, където минавал, оставаха трупове: Оклахома Сити, Гранд Джънкшън, Лас Вегас. Серийният палач върлувал като вихър. Една оживяла – 16-годишната Тина Рисико от Калифорния – била държана в плен девет дни и принудена да оказва помощ в отвличанията. За да живее, трябвало да стане съизвършител. Когато я оставил на летището в Бостън с 100 $ и думите „ Всичко, което би трябвало да направиш, хлапе, е да напишеш книга “, тя оживяла, само че белегът останал вечно.

Последните му дни – като последна гонка.

В Ню Хемпшир, на бензиностанция в дребното градче Колбрук, управляващите го засекли. В престрелка с полицията Уайлдър насочил револвер към офицер, само че патронът, който пронизал тялото му, поставил завършек на кървавата му авантюра. Съдебният доктор определил гибелта като самоубийство.

Историята на Кристофър Уайлдър е тъмен абсурд – човек, който обичал скоростта и употребявал моторния спорт като прикритие, с цел да задоволява болните си пристрастености. Милионер, фотограф, играч – и в това време страшилище, което отвличало и убивало млади дами. На него се приписват дузина смъртни случаи и десетки полови набези.

В света на надпреварите никой не може да знае кой стои зад кормилото в колата до него. На „ Себринг “ през 1983 година до водачите е карал не просто противник, а палач. И когато пистата утихнала, по пътищата на Америка почнал призрачен сън, който ще остане вечно в историята.

Димитър Димитров/ SafeNews

Източник: People.com