С какво може да заместим олиото в кухнята?
На пазара има десетки типове лой, с която можем да сменяем слъночгледовото олио, в случай че се наложи. Има течно растително масло от гроздови семки, от сусам, ленено, конопено, от авокадо, от тиквени семки, от фъстъци, от рапица и така нататък Има и твърди – кокосово или палмово масло, добре познатите краве масло и свинска мехлем.
Само зехтините са най-малко 5 съществени типа. Някои масла са по-вредни от слънчогледовото олио, други – по-полезни, само че всяко от тях има характерни особености и няма повсеместен сурогат.
На първо място зависи защо ще го употребяваме. Нерафинираните типове растителни масла имат характерен усет и мирис, които са естествени, само че се държат зле при термична обработка, по тази причина се употребяват най-вече за овкусяване на салати.
Особено в случай че температурата е по-висока, както е, когато пържим. Започне ли олиото да дими, то би трябвало да се изхвърли, тъй като мазнините в него към този момент са се разградили и то става рисково. Затова е възприето да се приказва за “точка на димене” - тя ни ориентира до какъв брой градуса едно растително масло може да се употребява.
При готвене на 180 градуса би трябвало да се избере лой, чиято точка на димене е над 200 градуса. При пържене нормално се развиват повече от 200 градуса, т.е. мазнината би трябвало да има точка на димене най-малко 220 градуса.
При сотирането би трябвало да сме още по-внимателни - това е развой, при който се употребява напълно малко лой, само че на по-високи градуси.
Много се е изписало за термичната обработка на зехтина, който кардинално не се предлага за готвене. Но истината е, че това се отнася за двата най-скъпи типа зехтин - върджин и екстра върджин, които имат надлежно 160 и 216 градуса точка на димене.
По-евтиният зехтин обаче се възпламенява чак на 238 градуса и в случай че не чак за пържене, може да се употребява най-малко за други типове термична обработка, да вземем за пример да се добави в ястието към края на готвенето. А зехтинът екстралайт се възпламенява чак на 242 градуса, т.е. с него умерено може да се пържи.
Напоследък много известно става кокосовото масло, само че то може да размени по-скоро кравето в разнообразни предписания, които са веган. И двете имат идентична температура на димене - 177 градуса. Може да се употребяват за леко пържене, само че са по-подходящи най-вече за вложение в печива.
Свинската мехлем през днешния ден не се използва толкоз необятно, колкото преди време, тъй като е животинска, т.е. съдържа холестерол. Но има доста предписания най-вече за сладкиши, в които мъчно може да бъде сменена с нещо друго. Издръжлива е и на термична обработка, само че не доста, написа " 24 часа ". Патешката мехлем има почти същите свойства, само че е с по-специфичен усет.
Маслото от авокадо е много скъпо, става за пържене, само че придава необикновен мирис на готвеното и е по-подходящо за подготвяне на разнообразни сосове.
За подготвяне на дипове и разядки са подобаващи всички масла от ядки - сусамено, тиквено, орехово и други типове олио.
Палмовото пък е идеално за пържене на картофи.
Само зехтините са най-малко 5 съществени типа. Някои масла са по-вредни от слънчогледовото олио, други – по-полезни, само че всяко от тях има характерни особености и няма повсеместен сурогат.
На първо място зависи защо ще го употребяваме. Нерафинираните типове растителни масла имат характерен усет и мирис, които са естествени, само че се държат зле при термична обработка, по тази причина се употребяват най-вече за овкусяване на салати.
Особено в случай че температурата е по-висока, както е, когато пържим. Започне ли олиото да дими, то би трябвало да се изхвърли, тъй като мазнините в него към този момент са се разградили и то става рисково. Затова е възприето да се приказва за “точка на димене” - тя ни ориентира до какъв брой градуса едно растително масло може да се употребява.
При готвене на 180 градуса би трябвало да се избере лой, чиято точка на димене е над 200 градуса. При пържене нормално се развиват повече от 200 градуса, т.е. мазнината би трябвало да има точка на димене най-малко 220 градуса.
При сотирането би трябвало да сме още по-внимателни - това е развой, при който се употребява напълно малко лой, само че на по-високи градуси.
Много се е изписало за термичната обработка на зехтина, който кардинално не се предлага за готвене. Но истината е, че това се отнася за двата най-скъпи типа зехтин - върджин и екстра върджин, които имат надлежно 160 и 216 градуса точка на димене.
По-евтиният зехтин обаче се възпламенява чак на 238 градуса и в случай че не чак за пържене, може да се употребява най-малко за други типове термична обработка, да вземем за пример да се добави в ястието към края на готвенето. А зехтинът екстралайт се възпламенява чак на 242 градуса, т.е. с него умерено може да се пържи.
Напоследък много известно става кокосовото масло, само че то може да размени по-скоро кравето в разнообразни предписания, които са веган. И двете имат идентична температура на димене - 177 градуса. Може да се употребяват за леко пържене, само че са по-подходящи най-вече за вложение в печива.
Свинската мехлем през днешния ден не се използва толкоз необятно, колкото преди време, тъй като е животинска, т.е. съдържа холестерол. Но има доста предписания най-вече за сладкиши, в които мъчно може да бъде сменена с нещо друго. Издръжлива е и на термична обработка, само че не доста, написа " 24 часа ". Патешката мехлем има почти същите свойства, само че е с по-специфичен усет.
Маслото от авокадо е много скъпо, става за пържене, само че придава необикновен мирис на готвеното и е по-подходящо за подготвяне на разнообразни сосове.
За подготвяне на дипове и разядки са подобаващи всички масла от ядки - сусамено, тиквено, орехово и други типове олио.
Палмовото пък е идеално за пържене на картофи.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ