Аквапланинг или арогантност? Поредният ужасяващ удар на „смъртоносния път СНИМКИ
На път I-3, сред село Петревене и град Луковит, се разигра следващият отблъскващ епизод от безкрайната драма, наречена „ български пътища “.
Синьото BMW е смачкано до неразбираемост. Дървета – съборени. Части – разхвърляни. Колата – изхвърлена в канавката. Причината? Вероятно аквапланинг. Истинската причина? Безотговорност. Несъобразена скорост. И систематична непросветеност зад кормилото.
ИСТИНАТА: Не единствено пътят убива. Човекът зад кормилото също го прави. Хиляди коли минават през този сектор всеки ден. Само една – този ден – катастрофира. Това не е капан, а изпит. И някой още веднъж е разкъсан.
„ На този сектор има десетки починали! “ – гласят мненията под обявата на Европейския център за транспортни политики.
„ Тотални идиоти има по пътищата! “
„ Ако слагахме кръст за всяка жертва, мястото щеше да е гробище! “
Сякаш към този момент е...
КЪДЕ СА ИНСТИТУЦИИТЕ?
Къде е маркировката, която не се вижда при дъжд?
Къде е съответното отводняване?
Къде са камерите за надзор на скоростта в сериозен сектор с история на ПТП-та?
Къде е АПИ, която мълчи, когато би трябвало да ремонтира, а приказва, когато би трябвало да поеме отговорност?
Аквапланинг? Ограничения? Съобразена скорост? Много от водачите у нас освен че не схващат тези понятия – те даже не се пробват. Защото у нас да караш бързо не е риск. А престиж. Да изпревариш в завой не е полуда. А горделивост. Да минеш на влажен път със 140 км/ч не е нелепост. А мощ.
После – ковчег. Болница. Или шанс – като в този случай. За малко.
А НИЕ, ОБЩЕСТВОТО?
Търпим. Плачем при покруса. После забравяме. До идващото БМВ. Следващия влажен завой. Следващото „ ненадейно “ ПТП.
А ПЛАКАТЪТ НА КРАЯ НА ПЪТЯ...
Смачкан, ръждясал, само че към момента забележим: „ Карай постепенно, някой те чака. “ Няма по-брутален парадокс от това, че в храстите зад този афиш стои нова смачкана кола. До идната.
Колко още пъти ще би трябвало да напишем тези редове? Колко пъти ще снимаме смачкани коли, с цел да повярваме, че пътят не е съревнование, а отговорност?
Следващият път може да не се размине.
Синьото BMW е смачкано до неразбираемост. Дървета – съборени. Части – разхвърляни. Колата – изхвърлена в канавката. Причината? Вероятно аквапланинг. Истинската причина? Безотговорност. Несъобразена скорост. И систематична непросветеност зад кормилото.
ИСТИНАТА: Не единствено пътят убива. Човекът зад кормилото също го прави. Хиляди коли минават през този сектор всеки ден. Само една – този ден – катастрофира. Това не е капан, а изпит. И някой още веднъж е разкъсан.
„ На този сектор има десетки починали! “ – гласят мненията под обявата на Европейския център за транспортни политики.
„ Тотални идиоти има по пътищата! “
„ Ако слагахме кръст за всяка жертва, мястото щеше да е гробище! “
Сякаш към този момент е...
КЪДЕ СА ИНСТИТУЦИИТЕ?
Къде е маркировката, която не се вижда при дъжд?
Къде е съответното отводняване?
Къде са камерите за надзор на скоростта в сериозен сектор с история на ПТП-та?
Къде е АПИ, която мълчи, когато би трябвало да ремонтира, а приказва, когато би трябвало да поеме отговорност?
Аквапланинг? Ограничения? Съобразена скорост? Много от водачите у нас освен че не схващат тези понятия – те даже не се пробват. Защото у нас да караш бързо не е риск. А престиж. Да изпревариш в завой не е полуда. А горделивост. Да минеш на влажен път със 140 км/ч не е нелепост. А мощ.
После – ковчег. Болница. Или шанс – като в този случай. За малко.
А НИЕ, ОБЩЕСТВОТО?
Търпим. Плачем при покруса. После забравяме. До идващото БМВ. Следващия влажен завой. Следващото „ ненадейно “ ПТП.
А ПЛАКАТЪТ НА КРАЯ НА ПЪТЯ...
Смачкан, ръждясал, само че към момента забележим: „ Карай постепенно, някой те чака. “ Няма по-брутален парадокс от това, че в храстите зад този афиш стои нова смачкана кола. До идната.
Колко още пъти ще би трябвало да напишем тези редове? Колко пъти ще снимаме смачкани коли, с цел да повярваме, че пътят не е съревнование, а отговорност?
Следващият път може да не се размине.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ