На първи юни - Международният ден на детето, ще ви

На първи юни - Международният ден на детето, ще ви срещнем с един артист, който е любим на разнообразни генерации - неповторимият Китодар Тодоров. Срещата ни е на място, където предишното, сегашното и бъдещето се сливат в едно – първият ретро гейминг бар в България. 

" Аз в никакъв случай не съм имал игри, за жалост. Винаги съм мечтал да имам, но в никакъв случай нямах. Ходих при другари, които имаха компютър и при тях играех игри. Смесени страсти, само че да... предишното не беше неприятно ", сподели артистът Китодар Тодоров в ефира на NOVA NEWS.

Той счита, че човек може да се усеща удобно на всяка възраст, във всяко време и на всяко място, без значение от изискванията. " Нищо не ни е отговорно за нашето чувство за наслада от света, който ни заобикаля. Около нас има колкото хубави, толкова и неприятни неща и противоположното. Ако ние се концентрираме в неприятните неща ще ни е неприятно, ако се концентрираме в хубавите – ще ни е хубаво ", сподели артистът.

За него детството е едно отлично прекарване. " Там има подобен наивизъм, че децата виждат единствено хубавите неща или най-малко желаят да виждат единствено хубавите неща. Умеят да се радват на живота. С времето това се губи и надлежно човек стартира да се концентрира върху нелепости ", сподели той и споделя пакостите, които той е правил. " Крадяхме амониева селитра от парка, в чували и си правехме димки. Първата димка я направих от доста вестници, тя стана доста огромна и взех решение да опитвам и да я направя у дома. Стана безумство, защото аз за първи път запалвам димка с амониева селитра, тя изгори килима, всичко стана в дим. Все отново съобразих, че в случай че отворя прозореца и целият този дим излиза на открито някой може да намерения, че има пожар. Аз го отварях на дребни стадии, за да може по малко дим да излиза. Това е едно от нещата, но има доста по-тежки от тези ", спомни си със смях артистът.

В днешно време Китодар не се плаши от мисълта да отвори прозореца към света и да разкрие мислите си, даже да не са радостни. Според него човечеството непрестанно се движи в цикъл. " Когато желае едно нещо и го реализира и види, че то е неверно, надлежно рестартира. Този цикъл не се е променял в никакъв случай. Аз считам, че не сме в най-хубавия интервал от човешката история. Според мен има честен крах на общо равнище. Лека-полека ще излезем от това ", счита артистът.

Китодар или Кито – както го назовават околните му, е уверен, че нито техническият напредък, нито образованието през последните няколкостотин години не са довели до вразумяване на човешката същина. " Така че всичко е наред ", сподели с усмивка той.

Това, което може да наклони везните в посоката на хармонията или хаоса е катаклизъм. И разклащане на вътрешния ни свят, уверен е той. " Обикновено в такива интервали човек взема решение дали да тръгне за положително или за неприятно и нормално е след тежки премеждия. По-разумно е да не е по този начин, но сякаш постоянно първо би трябвало да се случи нещо доста неприятно, за да може човек да каже: " Да, да, да. Все отново сме хора, трябва да се обичаме. Не би трябвало да се ненавиждаме, не би трябвало непрестанно да се упрекваме един различен и така нататък Това нормално идва откакто всичко е изтощено във война ", изясни Китодар.

Той има вяра в индивида като персона. Убеден е, че всеки човек е добър, само че прави неприятни неща. " Смятам, че в случай че всеки от нас отдели задоволително време, понякога това е прекомерно дълго и може да е изтощително и неприятно, но в случай че въпреки всичко, в името на любовта всеки от нас отдели задоволително време, за да издържи, да изтърпи другия и да вникне в неговата логичност, без да го осъжда, смятам, че светът ще е по-хубаво място ", съобщи артистът Тодоров.

" Толкова обикновено хората започнаха да се ненавиждат. Има липса на почитание на непознатото мнение, което е проблем, има липса на почитание въобще на непознатото. Тази строга характерност е проблем, защото това се трансформира в свръхегоизъм ", счита той.

Китодар сочи като най-големите проблеми на сегашното егоцентризма и отхвърли от вдишване на отговорност. Той счита, че казусът е в устрема някой да е център на Вселената. " Ти да знаеш всичко, ти да можеш всичко и ти да имаш опцията да осъждаш всичко, което смяташ за неверно е огромен проблем на днешното време ", изясни Китодар Тодоров.

" Отговорността е най-скъпоплатеният труд в днешно време, защото все по-малко хора поемат отговорност. Мисля, че има подобен проблем в съвремието ни. Чакаме отговорността да я поеме някой различен – в България политиците, държавата, чистачите по улиците, актьорите, режисьорите, телевизията, но някак нашата отговорност не ни интересува толкоз доста. А пък всеки има отговорност за действителността в последна сметка ", уверен е известният водещ.

За глобализацията и лъжливото чувство за анонимност, което дава интернет средата, постоянно води до задълбочаване на проблематичните процеси. " Интернет от място, където би трябвало да събира хората, всъщност ги разделя по най-жестокия метод – на всевъзможни идеологии, на всевъзможни отзиви и в действителност хората в интернет само и единствено крещят един към различен и това е доста тъжно ", изясни той.

За Китодар борбите в цифровото пространство не са значими. По-съществени са битките, които личността води в действителния свят. Актьорът ни споделя за една от житейските си победи, с която се гордее най-вече. " Да си отвоювам някакъв тип независимост. Свободата е много условно нещо. Аз имам вяра, че имам опция, що-годе, за избор. Свобода на избора. Това е най-важното и единственото, което ни принадлежи. Нищо друго не е наше – нито телата ни, нито нещата, които се случват даже насън. Единственото, което е в нашата власт, е да избираме. Според мен е доста значимо човек да отстоява за себе си опцията да има свободен избор ", счита Китодар Тодоров. 

Актьорът не възприема себе си като потенциал, който може да дава уроци на останалите Това, което сигурно знае обаче е, че любовта би трябвало да управлява хората във всяко тяхно деяние, изключително когато става дума за развъждане на деца.

За мен развъждането на детето би трябвало да е само и единствено от позицията на любовта. Ако ти обичаш задоволително доста детето си, най-малкото няма да му навредиш. Защото е проблем, в случай че научиш детето ти, че ти си прав или, че твоята фамилия и семейство са прави, а всички останали са отпадъци – това е гнусно. Имаме афинитет към това да учим децата си – да разделяме на " ние " и " те ". " Те " да са тъпаците, простаците... безпределно доста обиди може да има към " те ", а " ние " сме готините пичове – тези, които знаят и могат. Подобно разделяне е проблем.

Той е безапелационен, че едно дете би трябвало да има свободата да разсъждава. " Ти би трябвало да му дадеш опцията да види какво е, съгласно теб – с две линийки очебийно, положителното и неприятното за даден избор и по-късно то би трябвало да реши. " Идеалният вид е положителният образец, който обаче никой от нас не може да даде на децата си. Ако някой е безапелационен, че той е положителният образец, значи е в огромна илюзия. Оттам нататък би трябвало да следваме логиката, че в случай че задоволително доста обичаме децата си, няма най-малко по какъв начин да ги нараним ", сподели артистът.

В последна сметка всичко се оказва... преход от едно положение в друго. " Трябва да осъзнаем, че сме дребнички. Същевременно обаче би трябвало да знаем, че сме богоподобни – това е нещо величествено. Ние сме по облик и сходство близки с Бога, което ни прави велики, само че в същото време сме оскъдни. Ние сме богоподобни най-много в смирението си и в любовта, би трябвало да е по този начин. Иначе в другите неща сме оскъдни ", изясни Китодар Тодоров.