На първи март и в съседна Румъния ще си разменят

На първи март и в прилежаща Румъния ще си разменят мартеници. Това, става известно, не е единствено българска, а балканска традиция, с която народите посрещат пролетта. С какво обаче са по-различни румънските мартеници и ритуалите – вижте в репортажа на Даниела Василева.

Марцишор – по този начин румънците назовават мартениците. Както и в българския език, коренът на думата идва от месеца, който всички свързваме с идването на пролетта. Затова и доста от знаците, вплетени в българските и румънските мартеници си наподобяват.

Бялото кокиче, лястовичката – все предвестници на топлото и слънчево време, когато природата се разсънва. А също и четирилистни детелини, коминочистачи, подкови – знаци на шанса и щастието. И както споделя Йонел Мускалу - шефът на Историческия музей в Гюргево, на Балканите всички сме съседи и си приличаме.
Йонел Мускалу: Не единствено румънците и българите имат мартеници. Това в действителност е балканска традиция, тъй като съвсем всички балкански страни имат мартеници – и Молдова, и Албания.
И за двата народа, споделя Йонел Мускалу, марцишор или мартеницата е знак на новото начало, на новия живот. А също, както и в България, по този начин и в Румъния, за произхода им има разнообразни митове.
Йонел Мускалу: Най-разпространената легенда е обвързвана с Баба Докия - персонаж още от времето на даките, когато те са обитавали румънските земи. Според едно от преданията Баба Докия е овчарка, която преде нишката на времето, която потегля от пролетта, когато стартира земеделската година и природата се възражда за нов живот.
Йонел Мускалу описа и нещо забавно, което е отличавало първите румънски мартеници от българските.
Йонел Мускалу: В началото при нас мартеницата не е била от бял и червен конец, правела се е от бяла и черна вълна. И доста по-късно сме започвали да боядисваме с алено вълната и да сплитаме конците. Характерно за румънските мартеници обаче е, че на нишката се е връзвала паричка.
На над 2000 години е традицията да се вършат мартеници в Румъния. Никога през годините не е била прекъсвана. Но с времето типът на мартеницата се е трансформирал. С навлизането на градската просвета, мартеницата е започвала да прилича по-скоро брошка - дамите стартират да я носят на ревера си като бижу, обримчено с бял и червен конец или шнурче. У нас няма традиция мартеницата да се поставя на ръката.

На пазара в Гюргево екипът ни персонално се убеждава в приликите и разликите. Румънците също употребяват фолклорни претекстове, само че нямат Пижо и Пенда. Отскоро са се появили момченце и момиченце на брошка. Не вършат и пискюли, нито колани или гривни, на пазара са по изключение, след китайската инвазия.
Моника Мускалу: Избирам мартениците да са с обичайни претекстове, да са красиви. Задължително закупувам мартеници за околните дами от фамилията ми – за майка ми, за сестра ми.
Всъщност, оказа се, в Румъния мъжете не носят мартеници – това е привилегия единствено на дамите.
Йонел Мускалу: Мартениците се носят от децата и от дамите. И както е и при вас обичаят, се смъкват, когато цъфнат дърветата, когато дойдат щъркелите. И тук традициите ни съответстват.
Изведнъж на пазара виждаме и някак по-познати мартеници. Оказва се, че продавачката е българка, а щандът – съвсем опразнен.
Галина Антонова: Понеже са направени ръчно, ползата е доста огромен. От 3 години продавам тука, поръчки получавам постоянно…Знаят всеки един подробност какво значи, интересуват се и ги харесват доста.
На днешния 1 март, без значение в България или Румъния, ще се закичим с мартеници и ще си пожелаем здраве и благополучие, с упованието топлите слънчеви лъчи за по-дълго да се задържат в дните ни.