На открита лекция в Университета за национално и световно стопанство,

На открита лекция в Университета за национално и международно стопанство, ръководещият притежател на Алфауин Любомир Захаринов показа пред студентите правилата на действие на ай-гейминг промишлеността, както и опциите за кариера и предприемачество в нея. Според него, онлайн хазартната промишленост ще се трансформира в главен дирек на българския ИТ бранш, изключително при очакване тя да не бъде наранена от задаващата се световна криза. Захаринов уточни, че последните пазарни проучвания предвиждат растежът на ай-гейминга в световен мащаб е към 12.5% и се чака да се резервира в идващите години. Световният онлайн сегмент все още се прави оценка на към 80 милиарда $, от които Европа има дял от към 41%. Най-бързо растящите пазари са в Азия като се чака необикновен растеж в Китай, Индия и Япония, където в чисто регулаторен проект се предвиждат  съществени промени. Прогнозите са към 2030 година онлайн хазартната промишленост към този момент да е достигнала към $150 милиарда и да приближи към 60% от размера на обичайните видео игри. Тези цифри могат да бъдат надхвърлени при догадка на по-бързо консолидиране и либерализиране на регулаторната рамка в Северна Америка, където разпоредбите остават фрагментирани сред обособените щати. За разлика от промишлеността на обичайните видео игри, ай-геймингът има мощна районна основа, защото националните регулатори изискват операторите на локалните пазари да бъдат локални юридически сдружения с локални лицензи. Създавайки голям брой конкуриращи се оператори с постоянни парични потоци по натурален метод се култивира екосистема от финансово обезпечени играчи с готовност и визия да навлязат в създаването на игри, софтуерни артикули, платежни системи, и други обслужващи промишлеността услуги. Това е структурна спънка пред олигополизиране и монополизиране на промишлеността посредством нападателно уедряване и изкупуване, каквото се следи през последните години в обичайния гейминг бранш. Интензивната конкуренция пък покачва софтуерната трудност на продуктите и услугите в бранша, което значи, че промишлеността търси все по-висококвалифицирани и високо-платени експерти. Например, в България, пет-цифрени хонорари за разработчици даже със приблизително равнище на подготовка към този момент са често-срещани, както и се утвърждават евентуално най-високите в страната хонорари за художници, аниматори, експерти в ръководството на риска, и други.