На остров Рос не живее никой от времената на Втората

На остров Рос не живее никой от времената на Втората международна война. Днес той наподобява на украса към кино лентата „ Книга за джунглата “.

Остров Рос е част от Андаманските острови. Той си има адаш, който също се споделя остров Рос – един от най-южните острови на нашата планета.

Ще ви срещнем с по-гостоприемния му „ братовчед “, ситуиран измежду непроменяемо топлите и лазурни води на Андаманско море, единствено на два километра от столицата на Андаманските острови – Порт Блеър.

Това значи, че елементарно може да се стигне до остров Рос – всеки ден от пристанището отплават фериботи, които водят на това място туристите единствено за 10-15 минути.Британците избрали остров Рос за своята първа резиденция на Андаманските острови. Причините за това са доста, само че главната била лесната защита. По време на идването на англичаните тук доста от островите били обитаеми, само че не всички локални племена се отличавали с миролюбив манталитет.

Освен това Рос се намира на входа на залива на Порт Блеър и оръдията, ситуирани тук, можели да спрат противник, който се готви да нападна от морето.Днес от някогашните стопани на острова са останали единствено руини от в миналото прелестни къщи, църкви, басейн, лечебни заведения, поправителни лагери, бункери и така нататък

Джунглата последователно си връща тази територия – из руините на полуразрушените здания, свидетелстващи за някогашния лукс на колонизаторите, се вият лиани и корени на тропически дървета. Картината по нещо припомня на Ангкор Ват, единствено че в миниатюра и с по-съвременни сгради.Тук образно може да се види в какво могат да се трансфорат нашите градове, когато индивидът ги изостави (или най-малко тези, ситуирани в тропическия пояс). Няколко здания са реставрирани, да вземем за пример военната болница.

Някога това място било наричано „ Източния Париж “ поради невероятната архитектура и актуалното за времето си равнище на обществен живот, което не било особено за тропическите острови от този район.Защо в миналото процъфтяващият остров се е озовал в плен на природата? Защо хората са разрешили джунглата да погълне превъзходната му архитектура? Историята е много злокобна.

Тя стартира с момента, когато на острова пристигнали първите британци. Това се случило през 1790 година Флотският лейтенант Арчибалд Блеър решил, че островът може да стане идеално място за поправителна колония – нещо от рода на актуалния Гуантанамо. Но първият опит да се провежда тук населено място приключил с крах – цялото население скоро било покосено от малария.След потушаване на индийското въстание през 1857 година и прекосяването на страната под директна пълномощия на Англия, Рос станал място за заточаване на политически пандизчии – индийците го назовават „ английския ГУЛаг “, където в безчовечен условия се намирали към 15 000 души.

Докато локалните наричали острова „ черната вода “ поради злокобните закононарушения, осъществявани зад стените на пандиза, в самата Британия го считали за „ Източния Париж “. Всеки офицер считал за чест да получи пост там и да се пресели на острова дружно със фамилията си.Постепенно на това парченце земя се появили луксозни имения с обилни бални зали, прелестни градини, черква, басейн, болница и всичко, което по това време се асоциирало с понятието за модерно място за живот. Всички здания били строени в колониален жанр.

Но за пандизчиите животът на острова изглеждал напълно друго. Първата група пристигнали наказани в състав 200 души трябвало да разчисти гъстите гори за бъдещата колония.Тези хора трябвало да оцеляват без най-елементарни улеснения и да строят колонията от камъни и дърво, оковани във вериги и нашийници с имената им. След това броят на пандизчиите повишен до хиляда, които се приютявали в палатки или хижи с течащи покриви. Когато броят на пандизчиите надвишил 8000, пламнала зараза, лишила живота на 3500 души.

Но даже ситуацията на робите не било най-страшното. От време на време дивите андамански племена правели нападения към колонията, а доста от тях били канибали. Опитвайки се да избягат от острова, пандизчиите постоянно се сблъсквали с тези племена и се прибирали обратно, знаейки, че на острова им е обезпечено смъртно наказване.Говори се, че английското държавно управление е употребило пандизчиите за тестване на нови медицински препарати, а страничните резултати стигали до мощно повръщане, пристъпи на дизентерия и меланхолия.

Днес от постройките на острова не е останало съвсем нищо – природата ги е превзела съвсем напълно. През 1941 година мощно земетресение разрушило забележителна част от инфраструктурата и принудило мнозина да изоставен острова.Щабът бил изместен в прилежащия Порт Блеър, а по време на Втората международна война на острова се появили японците и британците се евакуирали незабавно – този път дефинитивно и вечно.

И въпреки че японската окупация завършила през 1945 година, повече никой не се опитал да се засели тук. Сега Рос е една огромна забележителност, той се намира под юрисдикцията на Военноморски сили на Индия и е затворен за туристи нощем. Тук е проведен музеят Смритика (Smritika), който споделя на посетителите за живота на колонизаторите на Андаманските острови.