На остров Персин се вижда само малка част от историята

На остров Персин се вижда единствено дребна част от историята на лагера „ Белене “.

Оцелели са солидните двуетажни здания от последния строителен интервал на така наречен " Втори обект ", елементи от обслужващите постройки и плацът, на който в миналото хиляди лагеристи са били строявани за инспекции и санкции.

Голяма част от предишното на комунистическия концлагер в България обаче е заличена.

Първите полувкопани землянки, бараките от плет, тиня и глинени тухли са разрушени.

Постройките от по-ранните интервали са отстранени през 1959 година с построяването на солидните здания, а следите на предишното са редовно заличавани.

Историята най-сетне може да бъде възобновена с построяването на Мемориал в памет на жертвите на лагера " Белене ".

Лагерът " Белене " действа с няколко спирания от 1949 година до 1987 година в края на комунистическия режим. Близо 15 000 души са въдворените в него наложително - множеството от тях без съд, нарочени за врагове на режима по политически аргументи, подлагани на безчовечен гнет и унижения.

" Когато е извършен огромен грях, той би трябвало да бъде „ поправен “, възобновен "

" На това място се е случило нещо неприятно и в случай че ние не действаме, там ще не престават да работят злите духове. Трябва да действаме, с цел да „ изправим “ това място, да сложим капак на пъкъла ", споделя в свое изявление който дава концепцията за основаването на Мемориала още през 2013 година



Кортези е енорийски духовник на църквата „ Рождение на Блажена Дева Мария “ в гр. Белене и е ректор на светилището на блажения Евгений Босилков.

Отец Паоло идва в България през октомври 2010 година, изпратен от Ордена на пасионистите. Интересът му към историята на католиците в България последователно го води до архивите за репресиите против вярващите и духовниците, а оттова към лагера на остров Персин.

Кортези вижда опцията " Белене " да споделя за жертвите, да възпитава младежите и да оказва помощ на обществото да осмисли предишното си.

Зад плана застава Обществен съвет отпред с доцент Георги Лозанов. В съвета влизат както репресирани хора и оживели от лагера, по този начин и общественици - в това число президентът на България от 1997-2002 година Петър Стоянов. В съвета вземат участие известни историци и откриватели като проф. Момчил Методиев, доцент Михаил Груев, проф. Евелина Келбечева, проф. Веселин Методиев, писателите Теодора Димова и Захари Карабашлиев, и други.

Между концепцията и разрешението за градеж минават 13 години.

През 2017 година Община Белене получава правото да ръководи държавния парцел, върху който се намират останките от лагера. Следва планирането, екологичните съгласувания и историческите и архитектурни изследвания.

В продължение на три години експерти събират и проучват архивни документи, карти, архитектурни чертежи, фотоси и свидетелства на някогашни лагеристи и техни наследници.

В края на 2024 година е формиран екип от над 30 специалисти и консултанти, които изготвят Технически план на база на събраната през годините информация.

Проектът е импортиран в община Белене през ноември 2025, а няколко месеца по-късно получава позволение за градеж.

Сега той ще има на ул. Кракра №11.

Мемориалът в памет на жертвите на лагера „ Белене “



Лагерът минава през разнообразни стадии, а през годините материалните следи систематично са били унищожавани.

Сега създателите на плана оферират да възстановят пространствения роман и мащаб на лагера, като проследят неговото развиване във времето.

Идеята е заличените постройки да бъдат обозначени върху терена там, където е допустимо и на база на данните, които са събрани с неоспорими архивни доказателства и доказани с проучвателни разкопки.

Границите на " Белене " ще бъдат обрисувани, ще бъдат показани и местата на наблюдателните кули, с цел да се схване мащабът, топографията и организацията на пространството.

Посетителят ще може да извърви дистанциите сред първите полувкопани землянки за живеене, карцера, по-късните дървени спални пространства, лечебницата, столовата, солидните постройки и обслужващите здания и да се придвижи в атмосферата на лагера, като усети бита и всекидневието на въдворените без съд и присъда.

Предвидена е и реорганизация на някои от типичните структури - като модели, които оказват помощ за възприемането на средата, в която са държани лагеристите.

Плацът в южната част на лагера ще бъде съхранен в истинския му тип, като в него ще се сложи предпазлив конгрес със сцена за възпоменателни събития.

" Мемориалът „ Лагер Белене “ е място за амнистия и помиряване, място за молитва и преосмисляне на грешките на тоталитарния комунистически режим в България, място за превъзмогване на историческа контузия, място за разговор и съгласие сред хората, без значение от техните политически, културни и етнически разлики. Белене е място за одобряване полезностите на свободата и демокрацията, които актуалните генерации би трябвало да отстояват всекидневно с дейностите и посланията си ", споделят създателите на плана.

·