Сърфистите на Русия си спретнаха състезание на… Бали
На остров Бали? Купа на Русия по сърфинг? Тези там напълно ли не знаят къде да си харчат парите?, е първата реакция на елементарния човек.
И въпреки,че решението на Руската федерация да си провежда надпревари на края на света, наподобява необичайно. В реалност е напълно, а евентуално и само.
Всъщност Русия е голяма страна, чиято територия е заобиколена от 15 морета и един океан. Но има един проблем – малко талази. Онези, без които сърфингът, олимпийски тип спорт, не може да съществува.
„ Да, имаме талази, въпросът е, че не идват толкоз постоянно, както в океана – споделя Андрей Кнаус, президент на Руската федерация по сърфинг. – В Сочи, да вземем за пример, хубава вълна можеш да чакаш с дни даже със седмици, а по-късно да караш единствено няколко часа. Затова се постанова да вършим открити надпревари зад граница. Например, на Бали! “
И не е извънредно, че множеството положителни съветски сърфисти, са се открили точно на този другоземен остров. Там живеят работят, упражняват, само че и дават уроци на останалите. Затова нямат опция да пътуват до родината си, с цел да се включат в квалификациите за националния тим. Но пък им се желае да попаднат в състава. А от федерацията показаха предпочитание да дадат късмет на младите спортисти да показват опциите си. И го направиха. С купата на Русия на … Бали.
„ Перспективите? Разбира се, да попадна в националния и да отида на международно състезание – споделя Игор Глазирин, победител в конкуренцията. Не постоянно мога да пътувам за надпреварите в Русия, където става подборът. Продължително време са, излиза скъпо, а тук има доста работа. “
Глазирин освен завоюва купата, само че и стана първият човек в историята на съветския сърфинг, събрал абсолютния най-много от 10 точки. На острова той работи като инструктор по сърф. А след триумфа приятелите му се майтапят, че в този момент цената за услугите му ще се повиши двойно.
„ Руският сърфинг е като африканският сноуборд – споделя победителката при дамите в дисциплината „ лонгборд “ Елена Второва. – Сякаш две понятия, които не се съчетават едно с друго. Но ние доста направихме и продължаваме да вършим. Моят ден минава по този начин: Ставам в 5 сутринта, до 9 часа упражнявам себе си или възпитаници. А от 10 до 20 часа – работя. “
Елена е от дребното щастливки, която през предходната година взе участие и на международно състезание. В проектите й е да отиде също на олимпиадата Токио 2020.
„ Колкото по-рано започваш, толкоз повече време имаш да се усъвършенстваш, по този начин е с всеки спорт – продължава Второва. – Ако вземаш първите си уроци на 20-25 години, както ние, несъмнено, че ще е мъчно. Та противниците ни, които са израснали на океана, са се качили на дъската още на 5-годишна възраст. Но международният хайлайф ни протяга ръка и се отнася с схващане. “
Всъщност сърфингът се развива от 100 години, а интернационалните надпревари са 50. Представете си какъв брой са вложили в тази промишленост американци, австралийци, португалци, малайзийци. А руснаците се пробват да развиват този атрактивен спорт по-малко от 10 година Но дават всичко от себе си.
„ Шансовете да попаднем на олимпиадата са 50 на 50 – споделя Андрей Кнаус, началник на Руската федерция по сърфинг. – Винаги учудваме хората. А когато се появим ни споделят: „ Виж ти, съветски сърфисти, има ли такова нещо? Страхуват се от нас, тъй като не знаят на какво сме способни. “
„ Руският сърфинг е за смелите “, споделя с усмивка Александър Росляков, ръководител на попечителския фонд към Руската федерация. – Преди три години бях в Шри Ланка. В океана виждам големи талази, които оформят скоростни тръби и … три девойки. Никой различен. Мъжете стоят на брега и не смеят да влязат. Сред тях бяха австралийци, американци, португалци. Отстрани инструкторите крещят: „ Луди хора, кои са те? “ А това бяха нашите момичета…Така се прави. Преди 2 години изпреварихме австралийците на международното. Тези, които са измислили този спорт, и който е в учебната им стратегия. А какво ще стане, когато ние стартираме да упражняваме още от деца… “
Ето, да вземем за пример, Дмитрий Флоров живее на Бали и тренира по-малко от година. Дошъл е като екскурзиант с родителите си. Минал е курс, включващ 9 часа. Демонстрирал е нелоши умения измежду начинаещите. И към този момент е победител в купата на Русия при юношите.
„ Хванах 9 талази, а най-хубавите две ми донесоха 9 точки – споделя Флоров. – Сега желая да карам и в международните серии, само че първо би трябвало да мина квалификациите. Засега няма руснаци в международната класация, само че пък кой знае, може да съм първият. “
На Бали се е открила и Елена Болисова, която е професионална балерина. „ От дете упражнявам, по тази причина съм привикнала с тежките натоварвания – признава тя, която стана първа на надпреварата в дисциплината „ шортборд “. – Карам сърф от 7 години, от толкоз пребивавам тук, на острова. Дойдох при първа опция. Тук е моето сърце, при океана. “
Част от тези спечелили влязоха и в разширения състав на националния тим. А идващият приоритет за сборная е класиране на олимпиадата Токио 2020. Засега единствено класиране, тъй като допреди 10 години сърфингът в Русия е бил чужд. Но шефовете на федерацията са оптимисти, че дисциплината се развива постепенно, само че се настанява трайно в спортния живот на страната.
И въпреки,че решението на Руската федерация да си провежда надпревари на края на света, наподобява необичайно. В реалност е напълно, а евентуално и само.
Всъщност Русия е голяма страна, чиято територия е заобиколена от 15 морета и един океан. Но има един проблем – малко талази. Онези, без които сърфингът, олимпийски тип спорт, не може да съществува.
„ Да, имаме талази, въпросът е, че не идват толкоз постоянно, както в океана – споделя Андрей Кнаус, президент на Руската федерация по сърфинг. – В Сочи, да вземем за пример, хубава вълна можеш да чакаш с дни даже със седмици, а по-късно да караш единствено няколко часа. Затова се постанова да вършим открити надпревари зад граница. Например, на Бали! “
И не е извънредно, че множеството положителни съветски сърфисти, са се открили точно на този другоземен остров. Там живеят работят, упражняват, само че и дават уроци на останалите. Затова нямат опция да пътуват до родината си, с цел да се включат в квалификациите за националния тим. Но пък им се желае да попаднат в състава. А от федерацията показаха предпочитание да дадат късмет на младите спортисти да показват опциите си. И го направиха. С купата на Русия на … Бали.
„ Перспективите? Разбира се, да попадна в националния и да отида на международно състезание – споделя Игор Глазирин, победител в конкуренцията. Не постоянно мога да пътувам за надпреварите в Русия, където става подборът. Продължително време са, излиза скъпо, а тук има доста работа. “
Глазирин освен завоюва купата, само че и стана първият човек в историята на съветския сърфинг, събрал абсолютния най-много от 10 точки. На острова той работи като инструктор по сърф. А след триумфа приятелите му се майтапят, че в този момент цената за услугите му ще се повиши двойно.
„ Руският сърфинг е като африканският сноуборд – споделя победителката при дамите в дисциплината „ лонгборд “ Елена Второва. – Сякаш две понятия, които не се съчетават едно с друго. Но ние доста направихме и продължаваме да вършим. Моят ден минава по този начин: Ставам в 5 сутринта, до 9 часа упражнявам себе си или възпитаници. А от 10 до 20 часа – работя. “
Елена е от дребното щастливки, която през предходната година взе участие и на международно състезание. В проектите й е да отиде също на олимпиадата Токио 2020.
„ Колкото по-рано започваш, толкоз повече време имаш да се усъвършенстваш, по този начин е с всеки спорт – продължава Второва. – Ако вземаш първите си уроци на 20-25 години, както ние, несъмнено, че ще е мъчно. Та противниците ни, които са израснали на океана, са се качили на дъската още на 5-годишна възраст. Но международният хайлайф ни протяга ръка и се отнася с схващане. “
Всъщност сърфингът се развива от 100 години, а интернационалните надпревари са 50. Представете си какъв брой са вложили в тази промишленост американци, австралийци, португалци, малайзийци. А руснаците се пробват да развиват този атрактивен спорт по-малко от 10 година Но дават всичко от себе си.
„ Шансовете да попаднем на олимпиадата са 50 на 50 – споделя Андрей Кнаус, началник на Руската федерция по сърфинг. – Винаги учудваме хората. А когато се появим ни споделят: „ Виж ти, съветски сърфисти, има ли такова нещо? Страхуват се от нас, тъй като не знаят на какво сме способни. “ „ Руският сърфинг е за смелите “, споделя с усмивка Александър Росляков, ръководител на попечителския фонд към Руската федерация. – Преди три години бях в Шри Ланка. В океана виждам големи талази, които оформят скоростни тръби и … три девойки. Никой различен. Мъжете стоят на брега и не смеят да влязат. Сред тях бяха австралийци, американци, португалци. Отстрани инструкторите крещят: „ Луди хора, кои са те? “ А това бяха нашите момичета…Така се прави. Преди 2 години изпреварихме австралийците на международното. Тези, които са измислили този спорт, и който е в учебната им стратегия. А какво ще стане, когато ние стартираме да упражняваме още от деца… “
Ето, да вземем за пример, Дмитрий Флоров живее на Бали и тренира по-малко от година. Дошъл е като екскурзиант с родителите си. Минал е курс, включващ 9 часа. Демонстрирал е нелоши умения измежду начинаещите. И към този момент е победител в купата на Русия при юношите.
„ Хванах 9 талази, а най-хубавите две ми донесоха 9 точки – споделя Флоров. – Сега желая да карам и в международните серии, само че първо би трябвало да мина квалификациите. Засега няма руснаци в международната класация, само че пък кой знае, може да съм първият. “
На Бали се е открила и Елена Болисова, която е професионална балерина. „ От дете упражнявам, по тази причина съм привикнала с тежките натоварвания – признава тя, която стана първа на надпреварата в дисциплината „ шортборд “. – Карам сърф от 7 години, от толкоз пребивавам тук, на острова. Дойдох при първа опция. Тук е моето сърце, при океана. “
Част от тези спечелили влязоха и в разширения състав на националния тим. А идващият приоритет за сборная е класиране на олимпиадата Токио 2020. Засега единствено класиране, тъй като допреди 10 години сърфингът в Русия е бил чужд. Но шефовете на федерацията са оптимисти, че дисциплината се развива постепенно, само че се настанява трайно в спортния живот на страната.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ




