Бронзовата медaлистка от Рио Елица Янкова за борбата в живота и на тепиха
На Олимпийските игри в Рио през 2016 година едно младо момиче с лъвско сърце накара цяла България да се гордее. След дни в очакване на първи орден за страната ни, Елица Янкова завоюва бронз в битката след инфарктен конфликт за оценката в категория до 48 кг. Това остана и единственият орден за България в битката от Олимпиадата в Бразилия. Още тогава Янкова беше уверена, че ще направи всичко по силите си, с цел да бъде още веднъж на почетната стълбичка след 4 години. Съдбата обаче е имала различен проект за нея, споделя.
Тя е една жена на кръстопът. Изправена пред един от най-трудните избори в живота си - да продължи по трънливия и тежък път към Олимпийските игри в Токио, или да посрещне едно ново и непознато предизвикателство. Тежките травми и интервенциите съпътстват бронзовата медалистка в битката от Олимпиадата в Рио през 2016 година Елица Янкова. Именно те в този момент ще се окажат решаващи.
„ За тренировките като състезател си подкрепям форма, упражнявам си, само че сега не се сготвям за нито едно съревнование. След Олимпиадата аз си оперирах рамото. Беше доста тежка интервенция с пет анкера, цялата мускулатура от горната страна отслабна и когато се заврърнах отново на тепиха, при удар във врата се наложи втора интервенция, към този момент тежка с импланти и дълъг интервал на възобновяване. Прецених да не се оперирам, щом не мога да се приготвя за Олимпийските игри “, споделя Елица Янкова.
„ В момента Олимпиадата е отсрочена за следващата година, тъй че съм имала шанса, само че по този начин е било писано. За Токио допускам, че ще ми е доста мъчно да вляза във форма, само че не го отчислявам. Ако ми се даде опция и знам, че към този момент съм ориентирана към това, тогава мога да приготвя проект. Сега съм повече в другия метод на живот и там си движа нещата, само че постоянно съм с единия крайник в спорта “, добавя тя.
След Олимпийските игри в Рио Елица няма опцията да взе участие на нито един огромен състезателен конгрес.
„ Първата година не осъзнавах какво тъкмо се случва, защото желаех да си умря от огромните надпревари. Но в този момент съзнавам, че може би това е било неточност, тъй като аз съм била във върховата си форма. В мен останалите са виждали огромна конкуренция, това е било моето време и трябваше да настъпя, само че по този начин съм го почувствала, по този начин съм го направила. Тогава съм дала крачка обратно. И може би за хубаво “, споделя тя.
Тя е една жена на кръстопът. Изправена пред един от най-трудните избори в живота си - да продължи по трънливия и тежък път към Олимпийските игри в Токио, или да посрещне едно ново и непознато предизвикателство. Тежките травми и интервенциите съпътстват бронзовата медалистка в битката от Олимпиадата в Рио през 2016 година Елица Янкова. Именно те в този момент ще се окажат решаващи.
„ За тренировките като състезател си подкрепям форма, упражнявам си, само че сега не се сготвям за нито едно съревнование. След Олимпиадата аз си оперирах рамото. Беше доста тежка интервенция с пет анкера, цялата мускулатура от горната страна отслабна и когато се заврърнах отново на тепиха, при удар във врата се наложи втора интервенция, към този момент тежка с импланти и дълъг интервал на възобновяване. Прецених да не се оперирам, щом не мога да се приготвя за Олимпийските игри “, споделя Елица Янкова.
„ В момента Олимпиадата е отсрочена за следващата година, тъй че съм имала шанса, само че по този начин е било писано. За Токио допускам, че ще ми е доста мъчно да вляза във форма, само че не го отчислявам. Ако ми се даде опция и знам, че към този момент съм ориентирана към това, тогава мога да приготвя проект. Сега съм повече в другия метод на живот и там си движа нещата, само че постоянно съм с единия крайник в спорта “, добавя тя.
След Олимпийските игри в Рио Елица няма опцията да взе участие на нито един огромен състезателен конгрес.
„ Първата година не осъзнавах какво тъкмо се случва, защото желаех да си умря от огромните надпревари. Но в този момент съзнавам, че може би това е било неточност, тъй като аз съм била във върховата си форма. В мен останалите са виждали огромна конкуренция, това е било моето време и трябваше да настъпя, само че по този начин съм го почувствала, по този начин съм го направила. Тогава съм дала крачка обратно. И може би за хубаво “, споделя тя.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ