На около 20 километра от Уралските планини, жителите могат да

На към 20 километра от Уралските планини, жителите могат да виждат един доста чудноват проблясък в небето. В утрото тази особеност се вижда единствено за няколко секунди. Противовъздушна Съюз на съветските социалистически републики ракета е съумяла да доближи своята цел и да порази самолетът. Двете крила са били унищожени, а водачът Франсис Гари Пауърс съумява да катапултира и да отвори своя парашут. Пауърс ще се трансформира в лице, за което Централно разузнавателно управление на САЩ ще се бори с всички сили. Един от най-бързите самолети на Съединени американски щати – U-2 до този миг е бил защитаван в загадка и никой не може да повярва, че такава машина въобще може да съществува.

Гари си показва, че животът в плен ще бъде едно безпределно изтезание с незнайни ужаси, които предстоят. За негово огромно благополучие, на врата на костюма му стои сребърен $, който е възложен за шанс или най-малко по този начин се счита. В него има дребна игла, която държи отрова. Монетата е подарък от Сидни Готлиб и други другари, като посланието е да се употребява в оня миг, когато към този момент е в действителност належащо.

По това време Готлиб е на 43 години и работи като биохимик. Той е наследник на еврейски имигранти, получава дървена протеза още при раждането си и прекарва цялото си детство в Бронкс с вярата, че ще може да проходи. съумява да вземе своята докторска степен от института по технология в Калифорния през 1943 година Според определените служби, той е с сан 4F и може да работи върху разнообразни проучвания в организации и университети. Живее в една хижа със брачната половинка си и 4-те деца във Вирджиния.

Не подозира, че един ден на вратата му ще почука Централно разузнавателно управление на САЩ и през 1951 година ще бъде изпратен да работи за избрани специфични планове в Камп Дитрик, покрай Мериленд. В тях се включва наличието на MK-Ultra – стратегия, която Готлиб ще създава от 1953 година и ще се пробва да сътвори лекарства за управление на съзнанието, употребявайки и адаптирайки разнообразни халюцигени и други субстанции – най-вече LSD. През 50-те години Готлиб и неговите сътрудници ще изследват света на естествените токсини. Те ще разработят нови химикали и ще продължат да употребяват най-различни проби, които в следствие ще се изпратят и във форт Дитрик – някои от тях са смъртоносни.

Готлиб съумява да се издигне до шеф на софтуерните служби и ще е един от най-добре осведомените хора с отровите. Поради високите му умения, той ще бъде предложен за U-2 програмата. Готлиб няма никакво знание по отношение на самолетите, само че съгласно шефа Ричард Бисел, би трябвало да има авариен вид, в случай че този аероплан бъде ударен от ракета. За да не се издаде повече информация, техническите служби би трябвало да дават отрова, с която водачът да се самоубие, в случай че бъде хванат. Химикът трябвало да сътвори вещество, което да бъде още по-бързо от това, с която Гьоринг се самоубива.

Гари Пауърс в дясно

Нацистът умира за 15 секунди, само че в този момент скоростта би трябвало да е доста по-висока. Бисел разполага с шест ампули, които са тъкмо по формулата на Гьоринг, само че времето би трябвало да е още по-кратко за деяние. Работата на химикът е брилянтна и той съумява да редуцира интервала на деяние до няколко секунди. Произведената съставна част се дава на всеки един водач, както и съществено количество отива в американска база в Германия. Ампулата дава бърза и безболезнена гибел – летецът няма да усети нищо и просто ще заспи. На 5 юли стартира следващата задача на Кармин Вито.

Слушайки историята на своите сътрудници, които разказват този дестилат като капка лимон, той също стартира да развива любознанието си. На борда на U-2, Кармин взема решение да тества дребна част от отровата, само че незабавно изплюва всичко на пода, тъй като схваща, че е взел ампула с цианид. След завръщането си в базата е бил изхабен от експерти до кръв, с цел да може да остане жив. През всичките години на Студената война, водачите ще летят с дребна кутийка, в която се крие сътрудникът. По това време основателите на самолета не престават да приказват, че самолета е повече от съвършен и в никакъв случай няма да се изисква използването на каквито и да било токсини, само че времето демонстрира тъкмо противоположното.

За да се усъвършенства самата система, всеки един водач разполага с игла в сребърен $, която стои на униформата. Само една обаче е била взета от водачите. През пролетта на 1960 година аероплан излетява от Пакистан и всички водачи разполагат с такава, скрита в костюма им. Пилотите още веднъж не желаят да летят с химикал. Пауърс лети над Екатирининбург, когато неговият аероплан се взривява.

След като Военновъздушни сили на Съюз на съветските социалистически републики знае, че не може да се оправи с този аероплан и чува единствено митове, Кремъл продължава да усъвършенства Противовъздушна отбрана системите. В един миг изравняват силите и са подготвени за нахлуване. В главните указания няма никаква информация или закон по какъв начин тъкмо или по кое време тъкмо да се употребява последната мярка – никой не може да каже кое е вярното време и по тази причина постоянно се счита, че водачът взима окончателното решение. В това отношение Пауърс най-сетне взема решение, че няма да се трови. Когато Централно разузнавателно управление на САЩ губят контакт със самолета, незабавно вземат решение, че водачът е мъртъв.

Бързо пишат една нова история, в която се счита, че при висока температура по време на полета над Турция, недостатък в мотора е съумял да докара до злополука и водачът е умрял от загуба на кислорд. Разбира се, на никое място не се твърди, че същият е бил във вътрешността в руското въздушно пространство. Необходими са единствено няколко седмици, преди да се стигне до новините, че водачът е жив и арестуван като разузнавач. Хрушчов обаче споделя, че водачът е трябвало да вземе отрова и да се самоубие, в случай че бъде хванат, серумът също е владеене на Съюз на съветските социалистически републики.

Оказва се, че великата мощ от другата страна на желязната завеса ще съобщи, че това е цялостно безчовечие. Едва тогава Айзенхауър е заставен да признае, че е било належащо да лъже за ориста на U-2. Пауърс е изправен на съд в Москва и там се твърди, че в случай че не е правил закононарушение, няма да разполага с патоген. За да се потвърди наличието на серума, руснаците дават единствено 1/3 от наличието на куче, което умира в границите на 3 минути. Още по-малка доза е сложена на бяла мишка, която умира в границите на 20 секунди. Едва по-късно ще стане ясно, че Готлиб изследва отрови в тропически растения.

Именно те дават отговора – по какъв начин да се сътвори съставна част, която да е в пъти по-мощна от цианид. Комплексната конструкция не разрешава на руснаците да копират наличието или просто да продължат своето проучване. През 1962 година Пауърс ще бъде сменен за различен съветски разузнавач. Макар и продуктите на Готлиб в никакъв случай да не се разкриват, той към този момент е преди всичко измежду химиците в Централно разузнавателно управление на САЩ. Неговите задания не престават с създаването на отрова за оголен Централно разузнавателно управление на САЩ офицер – Джеймс Кронтал, който през 1953 година се самоубива.

Само две години по-късно, неговата отрова ще бъде изпратена за убийството на китайския министър Джоу Енлай. Същата в никакъв случай не е употребена, както и тази на водачите от U-2 програмата. По време на войната в Конго, когато Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати наблюдават с доста висок интерес всички военни дейности. Мнозина и до през днешния ден не осъзнават, че Африка се трансформира в полесражение на Студената война – войните просто не се водят в Европа.

По това време Лари Девлин работи в централата на Централно разузнавателно управление на САЩ в столицата на Конго и получава известие, че ще дойде Джо от Париж – единствено толкоз, само че ще носи нещо значимо със себе си и има задача за Лари. Това, което Джо носи е специфична отрова за премахването на министър Патрис Лумумба. Джо е Готлиб, който се среща с Лари за първи път. Около две години е работил в Германия и е провеждал някои доста сполучливи опити. По това време MK-ULTRA към този момент работи с невероятна скорост. Причината да пристигна тъкмо Готлиб е обстоятелството, че малко по-рано шефът Алън Дюлс е получил известие, че Конго е обект на комунистически офанзиви и се приготвя прелом в страната.

Айзенхауър взема решение, че е време министърът да бъде отстранен. Сред предложенията е пукотевица със снайпер, само че това незабавно отпада, тъй като Лумумба живее в затворен периметър с извънредно тежка защита. Единственият различен вид е биологичен сътрудник. Химикът се насочва към биологичните сътрудници, които са невидими, не могат да се наблюдават и могат да нападат жертвата, оставяйки единствено натурални следи за гибелта. По това време в неговите разработки има доста рискови микроби, които ще свършат работата. За задачата преглежда целия лист със смъртоносни заболявания в Конго, които ще дадат и рационално пояснение за гибелта му.

Спира се на ботулинум, който от време на време може да се появи в консервите. Необходими са няколко часа, преди да се задейства в човешкото тяло, само че с избрана доза – към 2 грама, това вещество може да е смъртоносно. Успява да извлече нужната доза, открива и специфична извънредно тънка игла и дребен буркан с хлорин, който да се смеси с сътрудника при незабавна потребност от обезвреждане. Химикът ще бъде единственият човек в историята на Централно разузнавателно управление на САЩ, който ще внесе биологично оръжие в друга страна.

Агентите на Централно разузнавателно управление на САЩ не могат да повярват, че заповедта за елиминиране идва непосредствено от Айзенхауър. Готлиб дава обещание, че при сполучливо приключена интервенция, никой няма да разбере от какво е умрял Лумумба. Агентът би трябвало да се инжектира в храната на министъра, само че в някои случаи това може да е даже пастата за зъби. Токсините няма да убият незабавно. Тялото ще има естествени следи и никой няма да може даже да се досети какво е предизвикало гибелта. Първият определен сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ не съумява да пробие отбраните от високата защита на Лумумба.

Сидни Готлиб

По това време белгийците също са подготвени да работят и да обезвреждат министъра. Докато революцията се движи по проект, Лумумба напуща столицата. На 29 ноември е хванат от противников бойци. На 17 януари 1961 година е разстрелян от 6 конгоанци и 2-ма белгийци. Девлин доста по-късно ще признае, че не е палач и се е опитвал да протака цялата интервенция и да забави колкото се може повече самата обстановка. При завръщането си назад в Съединени американски щати, Готлиб би трябвало да работи върху нова задача – убийството на различен политически водач.

По това време Джони Росели ще съобщи на Централно разузнавателно управление на САЩ, че разполага с доста топли връзки в Куба и хора, които биха могли да отстраняват Фидел Кастро. Няколко пъти е имало пукотевица по водача, само че без триумф. Ето за какво изисква от Централно разузнавателно управление на САЩ да се изпратят някои от най-хубавите снайпери за задачата. Джони обаче има и още едно предложение, дружно със своя сътрудник от мафията – Сам Джианкана, могат да употребяват отрова. Готлиб стартира работа, само че фиаското с U-2 ще спре всички задания и задачата за покушението на Кастро. Официално задачата е спряна, само че импровизирано излиза наяве, че Готлиб продължава своята работа.

Директорът този път предлага да се пуснат LSD аерозоли във въздуха, които обаче да крият отровни патогени. Локацията е радиото, от което Кастро продължава да приказва за революцията. Дори и да не почине, може да изгуби надзор и да стартира да приказва доста нелепости в ефир, които наложително ще скапват реномето му пред кубинския народ. Това се отхвърля като опция, затова химикът стартира да работи по втори проект. За да се разбие визията на Кастро, Готлиб предлага използването на талиуви соли, които ще оказват помощ за окапването на брадата му.

Следващият път, когато Кастро би трябвало да пътува отвън Куба, таилум ще бъде хвърлен в неговите ботуши, пред хотелската врата и още доста други. Преди въобще да се изпратят сътрудници, Централно разузнавателно управление на САЩ декларира, че няма смисъл, тъй като не знаят къде ще отседне Кастро и въобще дали ще пътува, а и никой не може да се досети къде въобще ще бъде диктаторът. След като няма по какъв начин да се доближи до мирното му събаряне от власт, екипът на Централно разузнавателно управление на САЩ стартира да работи за ликвидиране.

Предлага се заразяване на пурите с ботулинум, който ще се задейства след няколко часа. Отровните пури са предадени на сътрудник от Централно разузнавателно управление на САЩ, само че в никакъв случай не влизат в приложимост. Дори и след години, при тест се оказва, че не престават да съдържат 94% от токсичните равнища. Италианската мафия също желае да отстрани Кастро, само че уголемява листата с братът Раул и вероятно Ернесто „ Че “ Гевара. Изследванията не престават с цялостна мощ, когато Айзенхауър е сменен от Кенеди през 1961 година

Тогава Готлиб към този момент има боеприпас от отровни хапчета, отровни писалки, смъртоносни бактерии в пудра и още доста други. Кенеди наследява задачата да отстрани Кастро и задачата продължава. Неуспешният опит за инвазия в Куба ще ускори още повече желанието на Кенеди. Централно разузнавателно управление на САЩ по това време предлага даже и слагането на бомба навръх мястото, където Кастро обича да се гмурка. Отказват се, тъй като по това време няма нито една канара, която да бъде толкоз забавна и да притегли вниманието на Фидел.

Дори и дребната подводница, която би трябвало да минира залива, има прекомерно късо разстояние. С информацията за подводно развлечение, Готлиб предлага да се сътвори костюм за гмуркане, който да се подари на Фидел при интервенцията за замяна на пленници. Агентът съставлява специфичен филм, който стои във вътрешната част на костюма, същият ще провокира кожна алергия, с цел да маскира бацила с туберкулоза, който ще влезе в тялото. Изпратеният юрист, който би трябвало да договаря, подарява на Кастро различен костюм – следващата неточност.

Следващият проект е да се употребява течен сътрудник, тъй като Кастро употребява чай, кафе и бульон. През 1961 и 1962 година Централно разузнавателно управление на САЩ упорства за твърда отрова. Готлиб я доставя и гангстерите съумяват да пуснат няколко хапчета измежду останалите витамини, които се пият. Кубинците съумяват да заловят атентаторите.

След това се предлага да се пуснат хапчета във храната му. Известно било, че Фидел обичал да се храни в един съответен ресторант. В денят, когато храната е инфектирана, Кастро в никакъв случай повече не стъпва там. Това е една от огромните цели, която постоянно ще бяга от Готлиб и двамата в никакъв случай няма да се срещнат.