На нашата география - чалгата е завзела Сърбия, Турция, България,

„ На нашата география - чалгата е завзела Сърбия, Турция, България, част от Гърция, по всяка възможност и Румъния, в същото време обаче това разделяне тук, посред ни, в нашите си общества на западни и източни хора, си остава. Обаче някой може да прескача и в едното, и в другото. Т. е. може да прескача понякога в западно общество по вкусови качество, понякога – в източно. ” Това сподели с предаването „ Стълбището ” на Дарик радио историкът проф. Веселин Методиев. Затова, по думите му, не е доста елементарно да се типологизира, дори е прекомерно рисковано. Защото хората, които се радват и танцуват в тия клубове, несъмнено слушат и друга музика.
Медиите ли са отговорни?
На въпрос имат ли медиите виновност, че в някакъв откъслек на посткомунистическото развиване на страната, излъчваха целеустремено, с рейтингова цел, в прайм тайма такава музика, професорът отговори, че това е комерсиална работа, медиите са били принудени, тъй като е обвързвано с доходи. И това се счита по различен метод, не през вкусови качества, а през търговски условия, с цел да можеш да реализираш по-голям бюджет, повече доходи. Според него тези усети са вървели вътре в хората, не медиите са им ги наложили. Затова е доста комплицирано. Може би част от харесващите тази музика слушат и цигулка, и китара, разясни той.

Запитан дали през днешния ден гордостта ни се наскърбява повече от офанзивите против усета ни, в сравнение с от офанзивите против мненията, които изричаме, професорът отговори, че това зависи от хората. Някои са по-горделиви и по-претенциозни.
Бетовен ли възпитава или чалгата?
„ За да можеш да слушаш Бетовен, би трябвало да си се научил. Това е образование във вкусови умения. Ти като си се научил, не можеш да търпиш някой, който не може да слуша и една минута Бетовен и си казваш: „ Той е простак ”, което в някаква степен е правилно. Обаче въпросният човек може би не е имал шанса, не е попаднал в среда. Рядко класическата музика те сграбчва от първото слушане ”, съобщи той. И добави, че тази музика е по-сложна. Затова тя възпитава по-добър усет, тъй като те кара да я почувстваш и да се замисляш по-дълбоко.

Възпитанието на усета дава късмет на хората да станат повече индивиди, уточни още проф. Веселин Методиев, тъй като положителният усет в музиката, в изобразителното изкуство или в артистичните форми, прави хората по-замислени, по-дълбоки, по-човечни и това ражда добродетели, от които всички имат потребност. Той добави обаче, че положителният усет не е нещо, което един път придобиваш и край, за него би трябвало да се грижиш непрестанно.

По тематиката за една от най-популярните конспирации в международен проект, свързани с усета, а точно, че опростачването на гласоподавателя е целеустремено, проф. Методиев сподели, че това е тайна версия и както всяка тайна версия, не е вярна.
Свят в имотност