На нас българите война не ни трябва. Ние сами се

На нас българите война не ни би трябвало. Ние сами се самоубиваме с безхаберие и завист. През последните дни с смут следим фрагментите от карловските села, които бяха залети от другояче кротката река Стряма. Нито старите хора, нито архивите помнят сходно злополучие. Съборени къщи, издавени животни, потопени ниви, домове, градени с години, затрупани за минути под тонове кал и тиня. Съсипани животи на хиляди хора, които и до момента мъчно са оцелявали.
Прочетете още
Причините за тази покруса нямат нищо общо с дъжда. Колкото и мощен да е бил той.  Служебният министър на земеделието и храните побърза да ни увери, че нищо не е можело да спре приливната вълна, че сеч в планината над Богдан няма, че всичко е тъкмо. Само че хората, които живеят в тези села и всеки ден виждат сечищата и прицепите, натоварени с дървен материал, надали ще му повярват. Прокуратурата стартира инспекция за повода за придошлата река и съобщи, че ще ревизира дали сечта в подножието на Стара планина е законна. Отсега съм сигурна, че нарушавания няма да бъдат открити, а всички ще показват изрядни документи.

Както за сечищата в Средна гора, както и за тези в Родопите. Отново всичко е тъкмо. Само, че хората към момента избират да имат вяра на очите си, вместо на документи, издадени от крадливи служители.

От другата страна на казана /в който сами един различен се бутаме/, са псевдозагрижените за хората, останали без покрив. Те не поставят гумени ботуши, с цел да отидат да чистят, не събират храни и облекла за потърпевшите, не търсят опция да оказват помощ, а се упражняват във фейсбук. Упражняват се на гърба на бежанците от войната в Украйна, правейки нелепи съпоставения. 

Всъщност това са хората, които не са помогнали нито на украинците, нито на други хора в неволя, нито пък ще оказват помощ на потърпевшите в карловско. Защото тези, които в действителност им пука, просто хващат лопата, четката, метлата, качват се в колата си и отпътуват. Или без да се изясняват в обществените мрежи оказват помощ, без да чакат някой да ги похвали по тази причина. И без да бият камбаната. Защото благотворителността е безшумно занятие.