На море през лятото? Ето как се ражда традицията. Почивката

На море през лятото? Ето по какъв начин се ражда традицията. Почивката на море през днешния ден е един от най-широко публикуваните способи за превозване на свободното време и годишния отпуск.

Почивката на море през днешния ден е един от най-широко публикуваните способи за превозване на свободното време и годишния отпуск. Хората обаче не всеки път са гледали на плажовете
като на място за развлечение.
Подобно на доста други неща, морските ваканции, в действителност, стават известни във Англия в края на 18-и век и оттова се популяризират по света.

Произходът на тази традиция е обвързван с метода, по който индустриализацията трансформира Англия по това време, както и с известните медицински теории в този интервал.
Историкът Даниела Блей написа
в свое есе за Smithsonian, че от древността до 18-и век морските крайбрежия са предизвиквали по-скоро боязън и безпокойствие в националното въображение и са били синоним на заплахата, обвързвана с корабокрушенията и естествените бедствия.

Римските поети и философи Хорас, Овидий и Сенека ненавиждали океана като „ враждебна “ мощ, която разделя хората. В пиесите на Шекспир морето се появява под формата
на стихии и корабокрушения.
През 17-и и 18-и век то стартира да се появява във френската лирика в по-ласкателна светлина. Холандските картини с морски пейзажи стартират да водят туристи в крайбрежните градове, които желаят да се любуват на гледките, изобразени от художниците.

Но дълбоката смяна в културната оценка на преимуществата на плажа стартира в Англия в края на 18-и и началото на 19-и век до огромна степен заради медицинските
наставления по това време.
Много лекари тогава считат, че къпането в студените морски води е потребно за положенията, които те назовават „ потиснатост “ и „ неприятно въодушевление “. Според тях, морските бани помагали на хората, които са интровертни, депресирани, внимателни или мрачни.

Английският академик Робърт Бъртън разгласява през 1621 година своя труд „ Анатомия на меланхолията “, в която разказва това положение като една от главните заболявания на индивида – болест на душата, както и на тялото,
която е обвързвана с далака.
Стратегията на Бъртън за битка с меланхолията не била обвързвана съответно с ваканции на плажа. Той считал, че страдащите от тази болест би трябвало да се придържат към сухи места, само че неговите теории, в последна сметка, основават традицията на морските ваканции.

Бъртън вярвал, че най-хубавото лекарство за меланхолията е смяната в околната среда, заради което той предлага пътувания,
разнороден пейзаж и хубави гледки.
През идващите два века предписанията на Бъртън въодушевяват и други лекари да предлагат на пациентите си да се насочат към брега, вярвайки, че шокът от потапянето в студената, солена и бурна морска вода е потребен за здравето.

Лекарите издавали предписания на пациентите, в които било разказано тъкмо какъв брой дълго, какъв брой постоянно и при какви условия би трябвало да се къпят в морето, а на най-хубавите плажове се разпространявали научни
трактати за разнообразни болести.
Британските дами постоянно разчитали на придружители, които им оказвали помощ с вярното време и способ на къпане, в това число коя част от тялото им би трябвало да влезе в контакт с вълните, написа историкът Ален Корбин.

„ Тези „ помощници “ хвърляли пациентките във водата, тъкмо когато вълната се разбивала в брега, като внимавали да държат главите им надолу, с цел да
усилят усещането за задушаване.
Подобно на закаляването на стоманата, тези периодически студени бани се разглеждали като способ за подсилване, в това число и на млади девойки, които се считали за „ рисково бледи “ “, споделя Корбин.

Откриването на кислорода от Антоан Лавоазие през 1778 година води до подем на разнообразни известни теории за изгодите за здравето от морския въздух, защото по това време се считало, че той е
по-чист и по-наситен с О2.
В същото време, водата и въздухът в английските градове ставали все по-мръсни. Тъй като Англия е първата страна, която всеобщо се индустриализира, във всички нейни краища всеобщо изникват заводи и мини.

Туризмът и индустриализацията вървят ръка за ръка, давайки на хората както желанието, по този начин и способността (от позиция на парите и транспортните методи)
да избягат от всичко това.
Посещението на морския бряг последователно се трансформира в самобитно съревнование измежду висшите английски съсловия. През 1783 година принцът на Уелс, който по-късно става крал Джордж IV, посетил Брайтън, откакто бил посъветван, че къпането
в морето ще помогне на подаграта му.
През идващите десетилетия модата се популяризира измежду елита.  В книгата „ Ема “ на Джейн Остин, да вземем за пример, оповестена през 1815 година, хипохондричният татко на основния воин безпределно разисква изгодите за здравето от другите английски плажове с приятелите си от висшата класа.
Оттам навикът се популяризира и
надолу по обществената стълбица. Железопътните линии, издигнати при започване на 19-и век, вършат пътуването до океана налично и за хората с по-ниски приходи. В края на века Блекпул се трансформира в първия в света морски курорт
за хора от работническата класа.
„ През 1840 година плажът към този момент означавал нещо ново за европейците. Той става място за човешка консумация и търсено „ бягство “ от града и тежкото всекидневие “, написа Даниела Блей.
Подобно на толкоз доста неща по
това време, ваканцията на морето се трансформира в част от културния „ експорт “ на Англия, разпространявайки се като мода от уста на уста и посредством английските емигранти по света.

В началото на 19-и век крайбрежните курорти изникват в Нормандия, Югозападна Франция, Северна Германия и Скандинавия. До края на 19-и век те към този момент съществуват и в Съединени американски щати – първо до крайбрежията на Нова Англия, след
това и в Средния Атлантик и Юга.
В България първите туристи по Черноморието се появяват още в края на 19-и век. През 1890 година във Варна се появяват първите морски бани, които са разграничени на мъжки и женски.

Морските ваканции преди един век обаче са били доста по-различни от актуалните. Те се считали за нещо извънредно ексцентрично и даже аморално, по тази причина къпането измежду вълните
било извънредно рядко събитие.
Първите туристи били представители най-много на заможната класа и нормално разходките по брега ставали в публично облекло.

Смятало се обаче, че къпането в морска вода може да облекчи признаците на някои болести, като тубелкулоза и рахит, заради което имало и туристи, които въпреки всичко се осмелявали да влязат във водата. За задачата на варненския плаж
имало особено построени дървени кабинки.
През 1905 година стартира градеж на първия морски санаториум в България – за деца, заболели от костно-ставна туберкулоза. Това става по самодейност на българската кралица Елеонора (втората брачна половинка на цар Фердинанд) в днешния курорт Св. Константин и Елена.
През 30-те години сред Варна
и Св. Константин и Елена е построен и първият асфалтов път в България с дължина от 17 километра, който имал и отклоняване до резиденцията в Евксиноград.