Седмицата: Хвана ли Румен Радев гората?
На море или на планина? Този избор се обрисува за август и политически, откакто през миналата седмица стана и публично ясно, че следващите предварителни парламентарни избори ще са през октомври. Депутатите от настоящия работещ, най-малко по конституция (с новите й промени) парламент, всеобщо ще са на море, откакто си бият камшика тия дни за постоянния си отпуск по закон. Другата част от политическото двустепенно в последно време меню – тая на президента Румен Радев, обаче реши да се шмугне този път в гората, която (ще не ще) му обезпечават същите тия конституционни новости. Е, не е под чадър на първа линия, както беше служебно като президенто-премиер, само че отново съумя да се намърда под комфортна сянка.
Така да се каже хвана Румен Радев гората. Ама не тъкмо, тъй като тази фраза от жаргона, ей по този начин – разговорно, я използваме за „ запилявам се, загубвам се “. Пък президентът да не е чак пък толкоз фразеологически загубен, изгубен (в смисъла на смотан, задръстен), та да се запилее баш в този момент. Когато даже и към този момент да не сглобява той служебните държавни управления, въпреки всичко им е домоуправител – в него е домовата книга, колкото и изпразнена да е от наличие.
И да, президентът-(не)премиер откри метод в качеството си на президент-управител да си хване птиченце в гората – Горица Грънчаров-Кожарева.
Пък може и златна кокошка да се окаже, откакто домоуправителят Радев нея избра да е длъжностен министър председател. Докато напуйчването в политпартийния кокошарник продължава само курешки да бълва, дори към този момент и запъртъци не снася най-малко да наподобява, че все нещо ще се измъти.
Така пък тъкмо Радев, даже и с подрязани крилца, отново хвърка да показва, че още веднъж той има последната дума. Докато в това време парламентарната политпартийност си е до ушите, че и по-нагоре, в своя си конфронтационен мармалад – от курешки, несъмнено. В личния си смрадлив боязън към този момент няколко години поред да не смеят да „ светнат “ предизборно гласоподавателя с кого биха работили следизборно. При състояние, че и на най-негласуващия гласоподавател му е ясно, че не боязън лозе пази, а само коалиция властта, държавността може да опази.
Но що пък да не пристигна горският – Румен Радев на разположение с Горица, и след служебната и коалиция за постоянна власт да им осчетоводи, пардон - подреди.
Така да се каже хвана Румен Радев гората. Ама не тъкмо, тъй като тази фраза от жаргона, ей по този начин – разговорно, я използваме за „ запилявам се, загубвам се “. Пък президентът да не е чак пък толкоз фразеологически загубен, изгубен (в смисъла на смотан, задръстен), та да се запилее баш в този момент. Когато даже и към този момент да не сглобява той служебните държавни управления, въпреки всичко им е домоуправител – в него е домовата книга, колкото и изпразнена да е от наличие.
И да, президентът-(не)премиер откри метод в качеството си на президент-управител да си хване птиченце в гората – Горица Грънчаров-Кожарева.
Пък може и златна кокошка да се окаже, откакто домоуправителят Радев нея избра да е длъжностен министър председател. Докато напуйчването в политпартийния кокошарник продължава само курешки да бълва, дори към този момент и запъртъци не снася най-малко да наподобява, че все нещо ще се измъти.
Така пък тъкмо Радев, даже и с подрязани крилца, отново хвърка да показва, че още веднъж той има последната дума. Докато в това време парламентарната политпартийност си е до ушите, че и по-нагоре, в своя си конфронтационен мармалад – от курешки, несъмнено. В личния си смрадлив боязън към този момент няколко години поред да не смеят да „ светнат “ предизборно гласоподавателя с кого биха работили следизборно. При състояние, че и на най-негласуващия гласоподавател му е ясно, че не боязън лозе пази, а само коалиция властта, държавността може да опази.
Но що пък да не пристигна горският – Румен Радев на разположение с Горица, и след служебната и коалиция за постоянна власт да им осчетоводи, пардон - подреди.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ




