Историята на Паметника на Червената армия във Виена
На мнозина е известно, че на централен площад в австрийската столица се издига " Паметникът на героите на Червената войска ", само че евентуално са малко тези, са осведомени с обстоятелствата към основаването и историята на монумента, издигнат в памет на починалите в борбата за Виена близо 17 000 бойци на Червената войска.
Например, че той е първият градеж във Втората австрийска република. " Това е в идеологически и в интерпретационен смисъл доста разнопосочна конструкция ", написа в обявата си " Руснаците във Виена " журналистът Ерих Клайн, ценител на историята от тези години. Този монумент въплъщава успеха над и освобождението от националсоциализма, въпреки това обаче отразява и обладаните от боязън мемоари от времето на окупацията, се споделя в просторен материал на списание, печатен орган на Виенския музей.
Още преди да завземе Виена Червената войска възнамерява да построи монумент. За място е определен площадът " Шварценберг ", 450-метров площад, на който стои паметникът на фелдмаршал Шварценберг, водил дружно с съветския цар сполучлива борба против Наполеон, което основава връзка с съветската военна история. В дъното на площада, който от 1946 до 1956 е преименуван на " Сталин ", е бароковата постройка на двореца " Шварценберг " - хубав декор на съветския монумент.
През май 1945 година стартират строителните работи под управлението на военния инженер М. Шенфелд, архитекта С. Г. Яковлев и скулптора М. А. Интисарян. Още в окопите Интисарян моделира скулптурите, само че заради липса на глина, употребява за статуята на боеца шише, самун и сланина, се споделя в историческия материал. Петнадесеттонната фигура с височина 12 метра е излята във Виена от бронз, складиран в леярната за поръчки на Вермахта. В рекордно движение, за малко повече от три месеца паметникът е издигнат от австрийски служащи и военнопленници. Като влиятелен обект той е трябвало да показва руската организация и дарба още преди съюзническите войски да влязат в града, да впечатли и съдружници, и победени, разяснява публикацията.
В съпоставяне с по-късните руски монументи виенският " социалистическо-реалистичен куриоз ", както го назовава Ерих Клайн, е много непретенциозен, такова е мнението на архитектурния теоретик Ян Табор, съгласно който паметникът е неповторим " по своята фина интелектуална идея ". Руският боец е свалил оръжие и щит, тъй че паметникът на успеха може да се пояснява и като монумент на мира, само че на първо място се схваща като монумент на освобождението, обвързван с подразбиращата се като освободителка, а не като завоевателка Червена войска. Но тъкмо противоположното записва в своя дневник през юни 1945 година дипломатът Йозеф Шьонер: " Населението към този момент го назовава с подигравка " монумент на незнайния разбойник ". Известни са и други подигравателни избрания като " грахов монумент " или " грахов принц ", защото през май 1945 година по разпореждане на Сталин идват тонове грах - помощ за гладуващото население. Но най-често хората го назовават " монумент на руснаците ", макар че Червената войска е формирана от бойци от всички народи на Съветския съюз.
След разпадането на Съветския съюз в Австрия се появяват обособени полемики за унищожаване на този " сталинистки монумент ", само че те бързо заглъхват. Причината по тази причина е, Австрия е задължена да пази и поддържа този и други сходни монументи по силата на параграф от Държавния контракт, с който през май 1955 година се афишира нейната самостоятелност.
Австрийската страна извършва това свое обвързване и защото от време на време паметникът е обект на вандалски актове, са сложени наблюдателни камери, които да предотвратяват сходни действия. Въпреки това паметникът неведнъж е заливан с черна или алена багра. След нападението на Русия над Украйна стената на двореца Шварценберг, намираща се директно зад монумента, беше боядисана в цветовете на украинското знаме по персонална самодейност на притежателя на двореца Йоханес Шварценберг и тъй като тя не е част от паметника, а от двореца, остана непокътната.
Източник Българска телеграфна агенция
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Например, че той е първият градеж във Втората австрийска република. " Това е в идеологически и в интерпретационен смисъл доста разнопосочна конструкция ", написа в обявата си " Руснаците във Виена " журналистът Ерих Клайн, ценител на историята от тези години. Този монумент въплъщава успеха над и освобождението от националсоциализма, въпреки това обаче отразява и обладаните от боязън мемоари от времето на окупацията, се споделя в просторен материал на списание, печатен орган на Виенския музей.
Още преди да завземе Виена Червената войска възнамерява да построи монумент. За място е определен площадът " Шварценберг ", 450-метров площад, на който стои паметникът на фелдмаршал Шварценберг, водил дружно с съветския цар сполучлива борба против Наполеон, което основава връзка с съветската военна история. В дъното на площада, който от 1946 до 1956 е преименуван на " Сталин ", е бароковата постройка на двореца " Шварценберг " - хубав декор на съветския монумент.
През май 1945 година стартират строителните работи под управлението на военния инженер М. Шенфелд, архитекта С. Г. Яковлев и скулптора М. А. Интисарян. Още в окопите Интисарян моделира скулптурите, само че заради липса на глина, употребява за статуята на боеца шише, самун и сланина, се споделя в историческия материал. Петнадесеттонната фигура с височина 12 метра е излята във Виена от бронз, складиран в леярната за поръчки на Вермахта. В рекордно движение, за малко повече от три месеца паметникът е издигнат от австрийски служащи и военнопленници. Като влиятелен обект той е трябвало да показва руската организация и дарба още преди съюзническите войски да влязат в града, да впечатли и съдружници, и победени, разяснява публикацията.
В съпоставяне с по-късните руски монументи виенският " социалистическо-реалистичен куриоз ", както го назовава Ерих Клайн, е много непретенциозен, такова е мнението на архитектурния теоретик Ян Табор, съгласно който паметникът е неповторим " по своята фина интелектуална идея ". Руският боец е свалил оръжие и щит, тъй че паметникът на успеха може да се пояснява и като монумент на мира, само че на първо място се схваща като монумент на освобождението, обвързван с подразбиращата се като освободителка, а не като завоевателка Червена войска. Но тъкмо противоположното записва в своя дневник през юни 1945 година дипломатът Йозеф Шьонер: " Населението към този момент го назовава с подигравка " монумент на незнайния разбойник ". Известни са и други подигравателни избрания като " грахов монумент " или " грахов принц ", защото през май 1945 година по разпореждане на Сталин идват тонове грах - помощ за гладуващото население. Но най-често хората го назовават " монумент на руснаците ", макар че Червената войска е формирана от бойци от всички народи на Съветския съюз.
След разпадането на Съветския съюз в Австрия се появяват обособени полемики за унищожаване на този " сталинистки монумент ", само че те бързо заглъхват. Причината по тази причина е, Австрия е задължена да пази и поддържа този и други сходни монументи по силата на параграф от Държавния контракт, с който през май 1955 година се афишира нейната самостоятелност.
Австрийската страна извършва това свое обвързване и защото от време на време паметникът е обект на вандалски актове, са сложени наблюдателни камери, които да предотвратяват сходни действия. Въпреки това паметникът неведнъж е заливан с черна или алена багра. След нападението на Русия над Украйна стената на двореца Шварценберг, намираща се директно зад монумента, беше боядисана в цветовете на украинското знаме по персонална самодейност на притежателя на двореца Йоханес Шварценберг и тъй като тя не е част от паметника, а от двореца, остана непокътната.
Източник Българска телеграфна агенция
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ