Знаете ли истинския произход на петрола?
На доста от нас в миналото са казвали, че петролните артикули, което използваме за гориво, идват от останките на динозаври. Завладяващата картина да напълните колата си с останките на тиранозавър към момента преследва мнозина. Това общоприето мнение обаче не е правилно, а доказателство за това бе оповестено в IFLScience.
Райдар Мюлер, геолог от университета в Осло, изясни, че същинският източник на нефт не са динозаврите, а трилиони дребни водорасли и планктон. Тези микроскопични организми са живели в нашия океан преди десетки и стотици милиони години. Умирайки, те се утаяват на дъното на океана и с течение на времето се покриват с голям брой пластове седиментни скали.
Гледайте на това като на тип тенджера под налягане на природата, тъй като след милиони години на натоварен напън в среда с доста малко О2, тези някога живи организми са се трансформирали в черно, вискозно вещество, което познаваме като нефт. Това самобитно масло обаче не стои неподвижно. Тя се пробва да се придвижи нагоре, само че когато се натъква на избрани скални пластове, които не може да пробие, се озовава в капан. Това е мястото, където ние, хората, се включваме в този развой: ние пробиваме кладенци, с цел да получим и извлечем този скъп запас.
Що се отнася до морските динозаври и даже именития тиранозавър, макар че може да са се озовали на дъното на океана след гибелта си, вероятността да се трансфорат в петрол е много дребна. Основната причина за това се крие във обстоятелството, че дъното на океана е доста оживено място. Когато създание, огромно като динозавър, почине, то не просто лежи там и чака да се трансформира в масло. Вместо това се трансформира в празник за по-малките морски жители, които бързо ги гълтам, оставяйки след себе си единствено кости, които се простират в безкрайните простори на морското дъно, изяснява Мюлер, цитира automedia.investor.bg.
Така че идващия път, когато някой спомене за " динозавърски бензин “, можете да споделите малко научно подкрепена информация. Не могъщи динозаври, а малки, незабележими водорасли и планктон зареждат нашия свят, подчертава Мюлер. Това още един път потвърждава свръхсложната конструкция на природата, показвайки, че даже най-малките организми могат да окажат колосално въздействие върху нашия свят даже милиони години след изгубването им.
Райдар Мюлер, геолог от университета в Осло, изясни, че същинският източник на нефт не са динозаврите, а трилиони дребни водорасли и планктон. Тези микроскопични организми са живели в нашия океан преди десетки и стотици милиони години. Умирайки, те се утаяват на дъното на океана и с течение на времето се покриват с голям брой пластове седиментни скали.
Гледайте на това като на тип тенджера под налягане на природата, тъй като след милиони години на натоварен напън в среда с доста малко О2, тези някога живи организми са се трансформирали в черно, вискозно вещество, което познаваме като нефт. Това самобитно масло обаче не стои неподвижно. Тя се пробва да се придвижи нагоре, само че когато се натъква на избрани скални пластове, които не може да пробие, се озовава в капан. Това е мястото, където ние, хората, се включваме в този развой: ние пробиваме кладенци, с цел да получим и извлечем този скъп запас.
Що се отнася до морските динозаври и даже именития тиранозавър, макар че може да са се озовали на дъното на океана след гибелта си, вероятността да се трансфорат в петрол е много дребна. Основната причина за това се крие във обстоятелството, че дъното на океана е доста оживено място. Когато създание, огромно като динозавър, почине, то не просто лежи там и чака да се трансформира в масло. Вместо това се трансформира в празник за по-малките морски жители, които бързо ги гълтам, оставяйки след себе си единствено кости, които се простират в безкрайните простори на морското дъно, изяснява Мюлер, цитира automedia.investor.bg.
Така че идващия път, когато някой спомене за " динозавърски бензин “, можете да споделите малко научно подкрепена информация. Не могъщи динозаври, а малки, незабележими водорасли и планктон зареждат нашия свят, подчертава Мюлер. Това още един път потвърждава свръхсложната конструкция на природата, показвайки, че даже най-малките организми могат да окажат колосално въздействие върху нашия свят даже милиони години след изгубването им.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ