Ексцентричните навици на богатите, които следваме сляпо
На доста хора им харесва да повтарят странните привички на съумелите и богатите.
Почти всяка седмица четем нещо ново по тематиката - по какъв начин се е оформил характерът им, какъв брой време спят, по какъв начин вземат решение ежедневните проблеми и така нататък
Някои от ритуалите им са рационални. Например, когато става дума за топ изпълнителни шефове, като Илон Мъск, които стартират рано работа, пропущат закуската и имат скица, по която поделят времето си сред обособените задания.
Сходно е ситуацията при Ариана Хъфингтън, основен изпълнителен шеф на Thrive Global. Тя дава приоритет на съня в името на продуктивността, в това число има обред преди лягане, който изисква да изключи всички мобилни устройства и да ги „ ескортира от спалнята си “.
Можем да открием още нормални практики на богатите и преуспелите.
Защо обаче от време на време те практикуват много ексцентрични привички? Защо ни е любопитно да четем за тях и да им подражаваме?
Отговорът лежи в мощния психически развой, наименуван “суеверно учене”. Мозъкът непрекъснато търси асоциации сред две събития. Докато в множеството случаи той работи вярно, от време на време прави неточности, което ни кара да обясняваме триумфа си с неща, като цвета на дневника ни и така нататък
Когато чуем за непознатите триумфи, започваме да копираме техните привички, вярвайки, че по този метод това ще ни изведе на верния път. Към тях прибавяме и суеверията. Този феномен е прочут като “свръхимитация”, написа Би Би Си.
Това никога не значи, че копираните привички са изцяло лишени от изгоди. Те ни дават чувство за самоопределяне. Освен това оказват помощ за превъзмогване на тревогата и в действителност може да доведат до повишение на успеваемостта ни.
Наблюденията на така наречен суеверно учене стартират още през 40-те години на XX в. Те са обект на интерес за американския психолог Бъръс Фредерик Скинър. Той изследва държанието на животните и метода, по който ги упражняваме. Прави му усещане, че в един миг те стартират да повтарят едно и също деяние, очаквайки съответен резултат.
Суеверието е тип неадаптивно държание, което поражда от това, което нормално е доста положително нещо – способността на мозъка да предсказва, споделя Елена Дапрати, невролог от Римския университет Тор Вергата.
Ако суеверното държание е резултат на способността ни да вършим асоциации, то можем да чакаме повече суеверни хора да се оправят по-добре с тази задача, добавя ученият.
В всекидневието това асоциативно образование може да ни накара да се спрем на „ късметлийска “ писалка, която наподобява дава изключително положителни оценки на изпитите, или на избран костюм, за който считаме, че подсигурява триумф на изявление за работа.
Това, че креативните задания са свързани с неустановеност, може да изясни за какво персони, като Гейтс, Бетовен и Дикенс, са показвали такова характерно държание.
Проблемът със свръхимитацията
Когато ритуалите ни се базират на поверие, в един миг те може да стартират да управляват своя основател.
Пример за това можем да открием в университетските среди, споделя Емилия Ровира Нордман, доцент по маркетинг в университета Mälardalen в Швеция.
Известно е, че е мъчно да се одобри нова публикация от влиятелно списание и откривателите постоянно намират подправени аргументи за своите триумфи и неуспехи. След това те ще предадат този съвет на своите сътрудници и студенти – което значи, че другите ще стартират да одобряват същите случайни правила при подготовката и изпращането на документи.
Нещо сходно може да се случи в доста по-голям мащаб, с помощта на медиите, когато милиардер, прочут създател или състезател от международна класа ни опише за своето всекидневие. Някои от техните привички и ритуалите ще са добити посредством суеверно учене и ще ни карат сляпо да имаме вяра в успеваемостта и правдивостта им, споделя тя.
За този риск определящ е фактът, че хората са обществени същества. Те са предразположени към това да търсят съвет от хора с по-богат опит.
Случва се по този начин, че в всекидневието си рядко слагаме нещата под въпрос. Приемаме за пределно ясно, че са такива.
Имайки поради тази наклонност, изцяло естествено е, четейки биография на прочут публицист или гледайки изявление с предприемач милиардер, ще се изкушим да възприемем техните идиосинкратични обреди и ритуали с вярата, че по някакъв метод можем да реализираме същия триумф. В този миг може да пропущаме много фактори, които са съдействали за техните достижения.
Почти всяка седмица четем нещо ново по тематиката - по какъв начин се е оформил характерът им, какъв брой време спят, по какъв начин вземат решение ежедневните проблеми и така нататък
Някои от ритуалите им са рационални. Например, когато става дума за топ изпълнителни шефове, като Илон Мъск, които стартират рано работа, пропущат закуската и имат скица, по която поделят времето си сред обособените задания.
Сходно е ситуацията при Ариана Хъфингтън, основен изпълнителен шеф на Thrive Global. Тя дава приоритет на съня в името на продуктивността, в това число има обред преди лягане, който изисква да изключи всички мобилни устройства и да ги „ ескортира от спалнята си “.
Можем да открием още нормални практики на богатите и преуспелите.
Защо обаче от време на време те практикуват много ексцентрични привички? Защо ни е любопитно да четем за тях и да им подражаваме?
Отговорът лежи в мощния психически развой, наименуван “суеверно учене”. Мозъкът непрекъснато търси асоциации сред две събития. Докато в множеството случаи той работи вярно, от време на време прави неточности, което ни кара да обясняваме триумфа си с неща, като цвета на дневника ни и така нататък
Когато чуем за непознатите триумфи, започваме да копираме техните привички, вярвайки, че по този метод това ще ни изведе на верния път. Към тях прибавяме и суеверията. Този феномен е прочут като “свръхимитация”, написа Би Би Си.
Това никога не значи, че копираните привички са изцяло лишени от изгоди. Те ни дават чувство за самоопределяне. Освен това оказват помощ за превъзмогване на тревогата и в действителност може да доведат до повишение на успеваемостта ни.
Наблюденията на така наречен суеверно учене стартират още през 40-те години на XX в. Те са обект на интерес за американския психолог Бъръс Фредерик Скинър. Той изследва държанието на животните и метода, по който ги упражняваме. Прави му усещане, че в един миг те стартират да повтарят едно и също деяние, очаквайки съответен резултат.
Суеверието е тип неадаптивно държание, което поражда от това, което нормално е доста положително нещо – способността на мозъка да предсказва, споделя Елена Дапрати, невролог от Римския университет Тор Вергата.
Ако суеверното държание е резултат на способността ни да вършим асоциации, то можем да чакаме повече суеверни хора да се оправят по-добре с тази задача, добавя ученият.
В всекидневието това асоциативно образование може да ни накара да се спрем на „ късметлийска “ писалка, която наподобява дава изключително положителни оценки на изпитите, или на избран костюм, за който считаме, че подсигурява триумф на изявление за работа.
Това, че креативните задания са свързани с неустановеност, може да изясни за какво персони, като Гейтс, Бетовен и Дикенс, са показвали такова характерно държание.
Проблемът със свръхимитацията
Когато ритуалите ни се базират на поверие, в един миг те може да стартират да управляват своя основател.
Пример за това можем да открием в университетските среди, споделя Емилия Ровира Нордман, доцент по маркетинг в университета Mälardalen в Швеция.
Известно е, че е мъчно да се одобри нова публикация от влиятелно списание и откривателите постоянно намират подправени аргументи за своите триумфи и неуспехи. След това те ще предадат този съвет на своите сътрудници и студенти – което значи, че другите ще стартират да одобряват същите случайни правила при подготовката и изпращането на документи.
Нещо сходно може да се случи в доста по-голям мащаб, с помощта на медиите, когато милиардер, прочут създател или състезател от международна класа ни опише за своето всекидневие. Някои от техните привички и ритуалите ще са добити посредством суеверно учене и ще ни карат сляпо да имаме вяра в успеваемостта и правдивостта им, споделя тя.
За този риск определящ е фактът, че хората са обществени същества. Те са предразположени към това да търсят съвет от хора с по-богат опит.
Случва се по този начин, че в всекидневието си рядко слагаме нещата под въпрос. Приемаме за пределно ясно, че са такива.
Имайки поради тази наклонност, изцяло естествено е, четейки биография на прочут публицист или гледайки изявление с предприемач милиардер, ще се изкушим да възприемем техните идиосинкратични обреди и ритуали с вярата, че по някакъв метод можем да реализираме същия триумф. В този миг може да пропущаме много фактори, които са съдействали за техните достижения.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ