Освобождение чрез унищожение
На млади години Антон Павлович Чехов прекарва две лета в град Суми. Впоследствие дребната лятна къща става музей на Чехов.
Вчера Суми още веднъж беше ударен от ракети.
Не знам дали музеят ще оцелее, мога единствено да се надявам. Това ми остава, плюс да кажа истината – че ракетите ги изстреля съветската войска. Не ги изстреля Западът, нито Зеленски.
***
Ако ще Западът и Зеленски да са най-лошите „ З “-та на света, а настоящето съветско „ Z “ да е въплъщение на положителното... пак остава въпросът – за какво тъкмо това „ Z “ (а не тия, другите) в момента бомбардира рускоговорящи градове?
Нали в този момент „ екзистенциално “ е модерната дума – „ екзистенциална опасност “, „ екзистенциална потребност от победа “... Е, това събитие – руснаци да бомбардират Харков – е екзистенциално дъно.
***
Ако готовият отговор тук гласи „ Путин го прави, тъй като Западът го предизвика, вероломният Запад подклажда войната “, то... извинете, но сходно мислене не изкарва ли Путин един... елементарно воден за носа, несамостоятелен и доверчив водач?
Доколкото ми е известно, неговите апологети не го мислят за подобен. Всъщност никой не го мисли за подобен.
Тогава?
Как по едно и също време го считат за талантлив пълководец, изиграл всички и за жертва на либералния скрит план? Сигурно по същия метод, по който Зеленски е по едно и също време „ наркоман “/„ смешник “ и някакъв галактически изверг и mastermind.
Както и Байдън, несъмнено – хем изкуфял дядка, хем международен кукловод. Всичко дружно, безпроблемно и безподобно, в една обща мисловна кочина. Майната ѝ на формалната логичност, майната му на Аристотел – това са някакви зловредни, еврогейски въздействия.
***
Ще го кажа отново, с цел да си дадем сметка по какъв начин звучи – съветската войска изстрелва ракети по Суми, където има музей на Чехов.
Путин назовава това „ изпреварващ отговор “ на западната експанзия. Тоест, да бастисаш Чеховия музей значи да защитаваш отечеството.
***
Една от ракетите е блъснала еврейското гробище.
Суми е окупиран от нацистите по време на Втората международна война и е освободен от 38-а войска (част от 1-ви Украински фронт). По създание целият град е цялостен с потомци на ветерани. И през днешния ден съветската войска гърми по техните къщи, до момента в който чества Деня на успеха. Новото избавление. Засега въпреки всичко е по-добре от освобождението на Мариупол (също рускоезичен) – там градът е освободен, като е премахнат.
Няма го, значи е свободен. Ура!
Това не е победа, а срам. Чутовен срам.
***
Срамно е да си толкоз безпомощен да повлияеш на съседите си (които смяташ за „ исторически свои “), че да ги нападаш. Ако за тия 22 години режимът в Русия беше хвърлил каквито и да е старания вътре в страната, с цел да я направи свободна и привлекателна за живеене, а жителите ѝ – щастливи... тогава, тогава, планувам подобен живот, в който Русия нямаше да има потребност да организира никакви „ интервенции “.
***
Вместо това по „ Россия-1 “ дават анимационно филмче по какъв начин ракетата „ Сармат “ унищожава Англия. И едно доволство огрява лицето на водещия. „ Най-мощната ракета в света “ – и му става хубаво, и гледа дяволито в камерата.
Имаше сходна страст в детството, като си играехме и виждахме, че можем да счупим нещо – това незабавно ентусиазира всяко момче.
Иначе посланието на анимацията е ясно – това, което не можем да изградим, можем да го унищожим.
***
Сещам се за един подобен роман на Чудомир – наш студент в Лайпциг посреща свои съселяни. И ги развежда, желае да ги впечатли, та им демонстрира паметника „ Битката на народите “. „ Чудесия, нали? Грандиозна работа! “. Селяните гледат, мръщят се. И единият вика: „ Три кила пироксилин му е майката! И камък върху камък няма да остане! “. Другият му отвръща: „ Ами, три кила – може и по-малко “.
Та и с ракетата „ Сармат “ и Англия е нещо сходно.
***
Тече парадът за Деня на успеха. Путин поставя цветя на мемориал в памет на ветераните от Киев и Одеса. По същото време в Киев вият сирени. Над Одеса падат ракети.
***
Властта в Русия се пробва да ожени героичния роман за Втората международна война с настоящия роман за „ изпреварващия отговор “ против Запада в Украйна. Проблемът е, че първият роман е истина, а вторият е безразсъден. И тъй като е безразсъден, би трябвало да се възобновява непрестанно, задъхано и трескаво. И няма логичност на света, която да му се опре.
Пропагандата се пропуква при всяко последващо изречение, по тази причина ѝ е витално (не, чакайте – „ екзистенциално “) значимо да не стопира.
***
Добре, де, тая работа с „ изпреварващия отговор “ не звучи ли прекомерно познато?
Когато Третият райх нахлува в Съветския съюз, хитлеристката агитация споделя, че това е „ предпазен удар “.
Открийте десетте разлики сред „ изпреварващ отговор “ и „ превантитен удар “.
***
Междувременно в България...
Ние стоим на една и съща спирка. Виждам аероплан в небето и за мен историята свършва дотук. Но за индивида до мен в този момент стартира и в действителност няма край. Защото той вижда нещо друго – недвусмислено доказателство, че ни пръскат с кемтрейлс, че в действителност ни тровят, мачкат ни методично и ни убиват редовно. И е по този начин всякога, при всеки аероплан. Представяте ли си какъв живот е това? Не можеш даже да погледнеш небето и да се усмихнеш.
Човекът до мен също няма проблем с логическите несъгласия – примерно това, че „ Те “ пръскат всички и след това отново всички го дишаме тоя въздух, само че някак си тъкмо него не го лови.
Явно има имунитет, в действителност не знам какво има, аз отново диря логичност, а той не търси, тъй като това са второстепенни неща. Той търси отплата.
Някакво историческо отмъщение, отговор на неприятния български ден. И вижда това отмъщение в... Путин.
Любопитно нещо – в неговата глава Путин даже не е самостойно събитие. Путин не съществува по никакъв различен метод, с изключение на като противовес на Запада. Не му предлага и не му споделя нищо друго, с изключение на „ Аз не съм Запада “. Явно това е задоволително.
С този човек живеем дружно. Аз не желая да се карам с него, желая да се разбираме. Но той не желае, тъй като е афектиран. Знам, че има какво да науча от него, само че той отхвърля самото допускане, че има какво да научи от мен.
Ние и двамата обичаме България. Той не ми има вяра, само че е по този начин. Например не има вяра, че и двамата пием ракия. Подозира ме в чуждопоклонничество. Ако можехме да седнем, както си би трябвало, на една маса, на по една ракия, бих му споделил – това, че си афектиран, още не значи, че си прав.
Вчера Суми още веднъж беше ударен от ракети.
Не знам дали музеят ще оцелее, мога единствено да се надявам. Това ми остава, плюс да кажа истината – че ракетите ги изстреля съветската войска. Не ги изстреля Западът, нито Зеленски.
***
Ако ще Западът и Зеленски да са най-лошите „ З “-та на света, а настоящето съветско „ Z “ да е въплъщение на положителното... пак остава въпросът – за какво тъкмо това „ Z “ (а не тия, другите) в момента бомбардира рускоговорящи градове?
Нали в този момент „ екзистенциално “ е модерната дума – „ екзистенциална опасност “, „ екзистенциална потребност от победа “... Е, това събитие – руснаци да бомбардират Харков – е екзистенциално дъно.
***
Ако готовият отговор тук гласи „ Путин го прави, тъй като Западът го предизвика, вероломният Запад подклажда войната “, то... извинете, но сходно мислене не изкарва ли Путин един... елементарно воден за носа, несамостоятелен и доверчив водач?
Доколкото ми е известно, неговите апологети не го мислят за подобен. Всъщност никой не го мисли за подобен.
Тогава?
Как по едно и също време го считат за талантлив пълководец, изиграл всички и за жертва на либералния скрит план? Сигурно по същия метод, по който Зеленски е по едно и също време „ наркоман “/„ смешник “ и някакъв галактически изверг и mastermind.
Както и Байдън, несъмнено – хем изкуфял дядка, хем международен кукловод. Всичко дружно, безпроблемно и безподобно, в една обща мисловна кочина. Майната ѝ на формалната логичност, майната му на Аристотел – това са някакви зловредни, еврогейски въздействия.
***
Ще го кажа отново, с цел да си дадем сметка по какъв начин звучи – съветската войска изстрелва ракети по Суми, където има музей на Чехов.
Путин назовава това „ изпреварващ отговор “ на западната експанзия. Тоест, да бастисаш Чеховия музей значи да защитаваш отечеството.
***
Една от ракетите е блъснала еврейското гробище.
Суми е окупиран от нацистите по време на Втората международна война и е освободен от 38-а войска (част от 1-ви Украински фронт). По създание целият град е цялостен с потомци на ветерани. И през днешния ден съветската войска гърми по техните къщи, до момента в който чества Деня на успеха. Новото избавление. Засега въпреки всичко е по-добре от освобождението на Мариупол (също рускоезичен) – там градът е освободен, като е премахнат.
Няма го, значи е свободен. Ура!
Това не е победа, а срам. Чутовен срам.
***
Срамно е да си толкоз безпомощен да повлияеш на съседите си (които смяташ за „ исторически свои “), че да ги нападаш. Ако за тия 22 години режимът в Русия беше хвърлил каквито и да е старания вътре в страната, с цел да я направи свободна и привлекателна за живеене, а жителите ѝ – щастливи... тогава, тогава, планувам подобен живот, в който Русия нямаше да има потребност да организира никакви „ интервенции “.
***
Вместо това по „ Россия-1 “ дават анимационно филмче по какъв начин ракетата „ Сармат “ унищожава Англия. И едно доволство огрява лицето на водещия. „ Най-мощната ракета в света “ – и му става хубаво, и гледа дяволито в камерата.
Имаше сходна страст в детството, като си играехме и виждахме, че можем да счупим нещо – това незабавно ентусиазира всяко момче.
Иначе посланието на анимацията е ясно – това, което не можем да изградим, можем да го унищожим.
***
Сещам се за един подобен роман на Чудомир – наш студент в Лайпциг посреща свои съселяни. И ги развежда, желае да ги впечатли, та им демонстрира паметника „ Битката на народите “. „ Чудесия, нали? Грандиозна работа! “. Селяните гледат, мръщят се. И единият вика: „ Три кила пироксилин му е майката! И камък върху камък няма да остане! “. Другият му отвръща: „ Ами, три кила – може и по-малко “.
Та и с ракетата „ Сармат “ и Англия е нещо сходно.
***
Тече парадът за Деня на успеха. Путин поставя цветя на мемориал в памет на ветераните от Киев и Одеса. По същото време в Киев вият сирени. Над Одеса падат ракети.
***
Властта в Русия се пробва да ожени героичния роман за Втората международна война с настоящия роман за „ изпреварващия отговор “ против Запада в Украйна. Проблемът е, че първият роман е истина, а вторият е безразсъден. И тъй като е безразсъден, би трябвало да се възобновява непрестанно, задъхано и трескаво. И няма логичност на света, която да му се опре.
Пропагандата се пропуква при всяко последващо изречение, по тази причина ѝ е витално (не, чакайте – „ екзистенциално “) значимо да не стопира.
***
Добре, де, тая работа с „ изпреварващия отговор “ не звучи ли прекомерно познато?
Когато Третият райх нахлува в Съветския съюз, хитлеристката агитация споделя, че това е „ предпазен удар “.
Открийте десетте разлики сред „ изпреварващ отговор “ и „ превантитен удар “.
***
Междувременно в България...
Ние стоим на една и съща спирка. Виждам аероплан в небето и за мен историята свършва дотук. Но за индивида до мен в този момент стартира и в действителност няма край. Защото той вижда нещо друго – недвусмислено доказателство, че ни пръскат с кемтрейлс, че в действителност ни тровят, мачкат ни методично и ни убиват редовно. И е по този начин всякога, при всеки аероплан. Представяте ли си какъв живот е това? Не можеш даже да погледнеш небето и да се усмихнеш.
Човекът до мен също няма проблем с логическите несъгласия – примерно това, че „ Те “ пръскат всички и след това отново всички го дишаме тоя въздух, само че някак си тъкмо него не го лови.
Явно има имунитет, в действителност не знам какво има, аз отново диря логичност, а той не търси, тъй като това са второстепенни неща. Той търси отплата.
Някакво историческо отмъщение, отговор на неприятния български ден. И вижда това отмъщение в... Путин.
Любопитно нещо – в неговата глава Путин даже не е самостойно събитие. Путин не съществува по никакъв различен метод, с изключение на като противовес на Запада. Не му предлага и не му споделя нищо друго, с изключение на „ Аз не съм Запада “. Явно това е задоволително.
С този човек живеем дружно. Аз не желая да се карам с него, желая да се разбираме. Но той не желае, тъй като е афектиран. Знам, че има какво да науча от него, само че той отхвърля самото допускане, че има какво да научи от мен.
Ние и двамата обичаме България. Той не ми има вяра, само че е по този начин. Например не има вяра, че и двамата пием ракия. Подозира ме в чуждопоклонничество. Ако можехме да седнем, както си би трябвало, на една маса, на по една ракия, бих му споделил – това, че си афектиран, още не значи, че си прав.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ