На метри от оживена улица, в светъл ден, възрастен мъж

На метри от оживена улица, в ярък ден, възрастен мъж лежи беззащитен на плочките. Спукал си е главата. Хора се навеждат над него, викнали са кола за спешна помощ. Тя не идва.
А ние отново питаме – това ли е градът, в който желаеме да остареем?

Инцидентът е на улица „ Орфей “ в Добрич отпреди мминути. Името звучи като лирика. Но картината е брутална действителност. Паднал човек. Лице в асфалта. Крак върху напукан бордюр. И най-страшното – не тишината, а упованието. Да пристигна кола за спешна помощ. Да пристигна помощ. Да пристигна отговорност. Но нищо не идва. Само незаинтересованост.

Според свидетел, който е снимал и видео, което ние от морални съображения няма да публикуваме, към този момент 20 минути кола за спешна помощ няма.

Тротоарите в Добрич са по-стари от някои от жителите му. На места – подскачащи плочки. На други – дупки, едвам ти изчезне ходилото. А за хората в инвалидни колички, с бастун, с детска количка – това е полесражение. Не инфраструктура.

„ Тук се минава на шанс “, споделят живущи в региона. Само че шансът не е градоустройствен проект. И не лекува черепна контузия.

Колко време може да лежи човек на улицата, без помощ? Колко още хора ще падат и ще се молят не за здраве, а най-малко да не падат още веднъж? Докога ще назоваваме това „ обикновено “?

Това не е изолиран случай. Това е признак на цялостното неуважение към възрастните, към уязвимите, към всекидневието на хората.
Към действителния живот отвън кабинетите.

Вместо завършек – въпрос:

Ако това беше вашият татко? Или майка? Щяхте ли да приемете, че това е просто „ неприятна случайност “? Или щяхте да крещите, че на всеки строшен бордюр стои не просто камък, а неналичието на грижа?