Министър-председателят като шеф на “ЕТ Денков”
“На мен не ми е шеф никой от Народното събрание “.
Думите са на премиера Николай Денков, казани в изявление пред БНР в коментар за ролята на ръководителя на ПГ на ДПС Делян Пеевски в законодателната активност и контрола на Народното събрание върху изпълнителната власт.
Такава позиция на министър-председателя е скандална, тъй като тя влиза в остро несъгласие с Основния закон на страната. А там категорично е казано, че Народното събрание избира, освобождава и управлява активността на Министерския съвет от самото начало на неговото деяние.
Нещо повече, член 83 от Конституцията разпорежда на Народното събрание и на парламентарните комисии правото им “да могат да задължават министрите да се явяват на техни съвещания и да дават отговор на сложени въпроси ”.
В този смисъл, казано простичко - министър председателят има един шеф и той е Народното събрание, и всеки един от неговите 240 депутати може когато и да е да го привиква, да му задава въпроси, да разяснява, за изисква и да направлява негова работа.
Премиерът е задължен да се отзове на всяка глоба от страна на депутатите и да одобри техните решения със задължението да ги извършва.
Това е парламентарната народна власт, пред олтара на която и депутатите, и министрите са поставят клетва.
За страдание обаче представителите на Политическа партия очевидно не осъзнават това. Нещо повече, казусът е, че те одобряват обществената власт не като отговорност пред обществото, а като еднолично сдружение, в което този, който е на върха, не се регистрира на никого. Вероятно министър-председателят се вижда като началник на “ЕТ Денков ”, с цел да изтърси нелепостта “на мен не ми е шеф никой от Народното събрание “.
Истината е, че Денков се проваля като министър председател, колкото и да се хвали в честите си медийни изяви. И животът му като подобен може да завърши във всеки миг - евентуално няма да му стигне времето да осмисли и кой му е бил шеф до момента.
Провалът на Денков е на всички равнища във вътрешната политика.
Провалът му е изтъкнат и във външната политика, където се трансформира в молеща се подигравка за приемането ни в Шенген, без да успее да отбрани с достолепие позициите ни.
България в никакъв случай не е имала толкоз отчайващо слаб министър-председател, непознаващ разпоредбите на парламентарната народна власт, неефикасен в дейностите и решенията си, неприветлив цели класи на обществото и в това време комично надменен и самовлюбен.
Николай Денков не познава механизмите на действие на парламентарната република, на повърхността избива вътрешното му чувство за неустойчивост, възприятието за нерешителност, съчетано с командирски нагон - по тази причина желае службите да са му на послушание, шефът на ДАНС да му козирува, депутатите да са в миманса, а той да се разпорежда безотговорно с властта, дадена му от суверена.
Денков не откри правилния звук в общуването си с президента, с парламентарните партии, с представителите както на опозицията, по този начин и на некоалиционните сътрудници.
Има още четири месеца до ротацията, която ще смъкна тази бутафорен учен от пиедестала на премиерски пост, а дотогава той ще цялостни с образци графата “гафове ”, като доказателство за безумните кадрови избори, които прави българската политика.
