На лъжата краката са къси. Не и в интернет. Там ...

На лъжата краката са къси. Не и в интернет. Там

Ловци на факти - как журналисти се борят с дезинформацията в интернет

На лъжата краката са къси. Не и в интернет. Там лъжата е стремително бърза. Катерина Василева го схваща още в учебно заведение. В търсене на истината в този момент преследва обстоятелствата.

" Аз постоянно съм била доста любопитна. Винаги съм задавала прекалено много въпроси. Когато бях дребна, ми правеха забележка за това. Впоследствие разбрах, че има специалности, които се занимават тъкмо с това да задават въпроси и да не стопират, до момента в който не намерят отговорите, " споделя 20-годишната студентка в Софийския университет.

" Мисля, че това търсене на истината и познанието е заложено във всеки човек. "

Катерина е част от младежкия екип на Factcheck.bg, медиен план на “Асоциацията на европейските публицисти в България” и първата в България платформа, която се занимава напълно с инспекция на обстоятелства.

" Аз персонално схващам присъединяване си в тази платформа като метод самата аз да се науча да ревизирам информацията, да се пробвам да намеря първоизточника ѝ и да си основа една дисциплинираност, която, съгласно мен, може да служи за образец и за самите консуматори на информация, " споделя Катерина.

Според нея инспекцията на обстоятелства е отговорност освен на публицистите, а на всички консуматори на медийно наличие.

В работата си Катерина разрушава легенди. Като да вземем за пример, че Япония не разрешава микровълновите фурни - били по-вредни от атомни бомби. Сензацията идва от язвителен уебсайт. Но в обществените мрежи хиляди българи одобряват шегата насериозно. Подобни измислици не са безобидни. Човешкият боязън ги трансформира в оръжия.

" Разпространителите на дезинформация и хората, които генерират такова наличие, се възползват много ловко точно от страховете на хората и от тази неустановеност, която всички навсякъде изпитваме, с цел да може да предложат един различен механизъм за нейното усмиряване, който, обаче, крие своите рискове, " има вяра Катерина. " Дезинформацията постоянно е показана на много по-разбираем и наличен до хората език спрямо научните данни. В този смисъл за някои хора е доста по-лесно да се доверят точно на такива източници, когато построяват позицията си във връзка с пандемията, на имунизацията. "

Според ръководителя на " Интернет общество - България " Вени Марковски дезинформацията и подправените вести са добили голямата си известност главно с помощта на интернет.

" Ако преди дезинформация се споделяше от уста на ухо и можеше да бъде лимитирана до хората, с които човек си поддържа връзка, в този момент тя става притежание на безграничен брой хора, " споделя Марковски. " Народът всеобщо става жертва на дезинформационни акции, които не костват кой знае какъв брой доста пари. Ние се лъжем, даже се лъжем на ниска цена, мога да кажа. "

Последствията от лъжата, обаче, ни костват скъпо. Обществото се нуждае от ловци на обстоятелства. Марковски дефинира начинания като Factcheck.bg като " коректив на коректива ". Според него плановете за инспекция на обстоятелства са изключително значими, когато медиите не помнят функционалността си да държат под отговорност властта и други авторитетни персони в обществото.

" Ако читателите, феновете или слушателите съумяват да видят тази инспекция на обстоятелствата, това ще докара до отдръпване на читатели и слушатели от избрани медии поради това, че са открили, че те създават дезинформации. "

Фактите са щит против лъжата. Но осведоменият избор изисква стабилно сериозно мислене. Изграждането му стартира в класната стая.

" Образованието ни не е на това равнище, на което си мислим, че е, " има вяра Марковски. " Повечето такива дезинформационни акции разчитат на неведение, на липса на познание. Когато човек не прави разлика сред РНК и ДНК, когато човек не прави разлика сред източник със съмнителна стойност и източник, който е достоверен, тогава той става жертва на дезинформацията доста по-лесно. "

Катерина е съгласна. По думите ѝ децата в никакъв случай не са прекомерно дребни, с цел да слагат нечии изказвания под въпрос и да желаят спомагателна информация.

" Това е една голяма липса на просветителната ни система - неналичието на медийна просветеност. Медийната просветеност би трябвало да участва още на учебно равнище. Не просто като един-два часа в образователната стратегия на година, а като интегриран детайл във всеки обособен образователен предмет, " споделя тя. " По този метод работи предварителната защита и по този метод можем да действаме, преди казусът да е стигнал до прекаленост. "

Развитието на информационните технологии ще вдигне залога на осведомителната война. Но макар мъглата от легенди и клюки, истината остава на една ръка разстояние, стига да пожелаем да я протегнем. Марковски е оптимист за бъдещето на дискурса във виртуалното пространство.

" Самият факт, че се вършат опити, че се основават експертни групи като в Европейската комисия, че има начинания като Factcheck.bg и други, е доказателство, че има хора, които са заинтригувани продължат да се борят с подправените вести, с дезинформацията. Това би трябвало да става все по-ясно и като държавна политика, и като политика на Европейския съюз, " счита Марковски.

" Ако не бъде осведомен някой за това, че е станал жертва на дезинформационна акция, той или тя в никакъв случай няма да знае, че е бил такава жертва. Дали по-късно ще си промени мнението и мисленето, това е към този момент различен въпрос. Но в случай че не създадем опита, то ние в никакъв случай няма да знаем дали ще успеем. "

Автор: Петър Георгиев

Източник: bnt.bg