Известният чакръкчия бай Митьо от Златарица успял да предаде цялата си дарба на внука си д-р Чергиларов
На Кръстовден с изключение на именниците честват и чакръкчиите, тези национални лечители, които могат единствено с ръцете си да наместват стави, навяхвания, изкълчване, сващане, сецнат кръст, прищипани нерви и други В съвремието ни не останаха доста, още повече, че дарбата се предава по завещание. За благополучие, във Великотърновска област има най-малко двама, на които човек може умерено да повери здравето си и един от тях е доктор Николай Чергиланов. Той е анестезиолог по компетентност, само че практикува от дълго време мануална терапия и през кабинета му по неконвеционални физикални способи са минали стотици.
Учил се е от фамозния си дядо Димитър Стоянов от Златарица. Майка му Савка Чергиланова, щерка на бай Митьо и здравна сестра по специалност, също лекувала с ръцете си. Два дни висях пред кабинета му на ул. „ Мария Габровска ” 2А, с цел да измоля изявление във връзка празника. Чакалнята постоянно беше претъпкана, хора се редяха и по стълбите, пристигнали от кое място ли не, с цел да получат излекуване. Мълвата за качествата на доктора беше докарала и мъж от с. Правда, извит на две и едвам ходещ с патерици поради прищипан нерв. Придружаваха го брачната половинка му и негов съученик, на който преди време бай Митьо доста оказал помощ като му наместил рамото. След прегледа мъжът си потегли очевидно поизправен.
Д-р Чергиланов настойчиво ми отхвърляше да опише за себе си, тъй като сходна суетност му била непозната: „ Потърсете майка ми, тя ще ви опише всичко, ще ви извади албумите, ще ви покаже и филми! Пък и аз не одобрявам, че съм чакръкчия. Това си е мануална терапия ”, подмятна пътем той, до момента в който пациентите се сменяха. Поразпитах хората в чакалнята за него, които почтително си чакаха реда. Повечето идваха за първи път и в паниките си какво ги чака никак не им се говореше. Младо красиво момиче с проблем в коляното непринудено извика: „ Какво желаете да знаете за него?! Златни ръце! Всички спортисти идваме при него! ”
Верен на лекарската нравственос, в множеството случаи доктор Чергиланов изисква фотография на болното място, преценя дали казусът е за него и в случай че не е, насочва пациента към съответните експерти. Предният ден жена от Плевен, също с патерици и превиваща се от болежка показа, че докторът я отпратил, тъй като разбъркването на прешлените е толкоз огромно, че се изисква интервенция.
Докато вървях по петите на доктора, незабелязано се озовах в кабинета му, а на стола седеше възрастен мъж. Очевидно се познаваха, тъй като доктор Чергиланов се обърна към него с „ бай Петре ”.
Та бай Петър предния ден паднал от мотора и си изкълчил рамото. Дясната му ръка беше компактно прилепнала към тялото му, съвсем неподвижна. Д-р Чергиланов поопипа с едната си ръка мястото на ключицата, а с другата изви неговата нагоре. Нещо леко изпука и докторът единствено сподели: „ Готов си! ”. Всичко стана за броени минути. Бай Петър поотърси плещи, облече фланелката си, заплати и си потегли от кабинета умерено размахвайки и двете си ръце. Докато се осъзная на какво станах очевидец, влизаше идващият. Два дни преследвах както доктор Чергиланов, по този начин и пациентите му, с цел да ми споделят отзивите си за него. А чудото стана пред очите ми.
Ана Райковска
Инфо: регнюз
