Касае всички с прехвърлен имот
На кое съображение е незабележим контракт с вещнотранслативен резултат и предмет неподвижен парцел, подписан във връзка със споразумение, което е незначително на съображение член 152 Закон за задълженията и договорите и ползва ли се в тази догадка член 17, алинея 2 Закон за задълженията и договорите? На този въпрос да отговорят в тълкувателно решение Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС), оферират три висши съдийки (пълния текст на определението им виж тук).
Камелия Маринова (председател на състава и докладчик), Веселка Марева и Емилия Донкова са открили, че по него има спорни произнасяния на Върховен касационен съд, до момента в който са разглеждали тъжба против отритнат ревандикационен иск, написа.
Казусът пред състава е на двама съпрузи (ищец по делото е единствено жената), които през 2008 година взели заем от 10 000 лева Те се разбрали с кредитора, че като поръчителство ще му трансферират къща в карловско с двор, плевня и заслон, а откакто му се издължат, парцелът ще им бъде върнат назад. Те изплатили дълга си, само че той не им върнал парцела и даже през 2010 година го продал на трето лице.
През 2019 година продавачката по привидната договорка е предявила иск за прогласяване на нищожността ѝ, както и ревандикационен иск по отношение на мъжа, който купил къщата и двора от кредитора.
Районният съд в Карлово прогласява нищожността на контракта за продажба, като акцентира, че е привиден (чл. 26, алинея 2 ЗЗД) и споразумението в него, с което е уречен авансово метод за задоволство на кредитора, друг от планувания в закона, е недействително (чл. 152 ЗЗД). Освен това осъжда приобритателя на парцела да съобщи владението му на двамата съпрузи (пълния текст на решението виж тук).
Решението не е обжалвано във връзка с нищожността на продажбата, само че мъжът, който е купил парцела от кредитора на съпрузите, го оспорва в частта, в която е почетен ревандикационният иск.
Окръжният съд в Пловдив отхвърля желае по член 108 от Закона за собствеността. В решението си втората инстанция показва, че привидните контракти са оскъдни и не пораждат правно деяние, а когато са с предмет вещни права, приобретателят не придобива правото на благосъстоятелност. Затова и този, който придобива права от приобретателя по нищожната договорка, също не придобива благосъстоятелност.
Но акцентира, че в случаите на незначителност на покупко-продажбите законодателят е планувал опазване на правата на трети лица в един случай – когато получават от приобретателя по симулативна договорка.
„ В тези случаи, според член 17, алинея 2 Закон за задълженията и договорите, правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното споразумение, се резервират, в случай че се отнася до права върху недвижими парцели, добити след вписването на желае за определяне на привидността “, показва окръжният съд. Той установи, че парцелът е трансфериран на третото лице през 2010 година, а исковата молба за прогласяване нищожността на симулативния контракт е вписана през 2019 година и заключава, че прогласяването на нищожността на контракта не визира добитите от третото лице права. Затова отхвърля ревандикационния иск.
Делото стига до Върховен касационен съд по тъжба на недоволната продавачка по привидната договорка, която слага като главен въпрос пред висшите съдии дали член 17, алинея 2 Закон за задълженията и договорите се ползва, когато контракт за покупко-продажба е прогласен за незабележим като привиден, а прикритото споразумение нарушава възбраната на член 152 Закон за задълженията и договорите.
Двете страни пред последната инстанция се базират на спорни решения на Върховен касационен съд.
Касаторката цитира решение от 2011 г. (по гр. д. № 1741/2009 година, цялостния му текст виж тук ), в което състав с ръководител Жанин Силдарева приема, че контракт като този, който тя самата е сключила не е измамлив, а в нарушаване на член 152 Закон за задълженията и договорите и затова третите лица, придобили парцела, не се употребяват от правилото на член 17, алинея 2 Закон за задълженията и договорите. Ето какво декларират в него висшите съдии: „ Привидност на контракта по предмета му е налице, когато страните не желаят настъпването на правните последствия на обективирания контракт, а с него прикриват различен, чиито последствия желаят. Сключеният контракт за продажба на парцела сред заемателите и заемодателя е израз на действителната воля на страните. Те са постигнали съглашение, че заемателите ще продадат на заемодателя своя парцел, а той ще им го продаде назад откакто върнат получения заем. Правните последствия на контракта са мечтаните от страните и те са настъпили. Договорът е незабележим като подписан в нарушаване на възбраната открита в член 152 Закон за задълженията и договорите, тъй като с него е уречен метод за угаждане на кредитора, друг от планувания в закона. След като договорът не е измамлив, позоваването на нормата на член 17, алинея 2 Закон за задълженията и договорите е безпричинно. “
През 2017 година състав с ръководител Борислав Белазелков (по гр.д. № 4793/2016 година, пълния му текст виж тук) детайлно развива друго виждане.
„ …ако преди или дружно с възникването на едно взимане страните реализиран единодушие, при положение на несъблюдение кредиторът да стане притежател на избрана движимост или да бъде задоволен по друг метод от този, който е очакван в закона, съглашението нарушава възбраната на член 152 Закон за задълженията и договорите и е незначително заради несъгласие на закона. Подобни споразумения не се подписват очевидно, така като нищожността им е явна и елементарно прогласима, по тази причина те се подписват под прикритието на друга – очевидна договорка за прекачване на благосъстоятелност, която е позволена от закона, само че страните са съгласни тя да не ги обвърже. Такава очевидна договорка, прикриваща действителните връзки сред страните, е симулативна и заради това оскъдна. Симулативната договорка не може да породи правни последствия, но симулацията е непротивопоставима на трети лица, които са придобили права от привидния притежател преди вписването на исковата молба за откриване на симулацията “, пише Върховен касационен съд.
И показва, че за третите добросъвестни лица правата са такива, каквито произтичат от явната договорка, а последствията от порока на симулативната договорка се демонстрират единствено в връзките сред страните по нея и техните правоприемници.
„ По отношение на третите добросъвестни лица обаче е непротивопоставим както порокът на явната договорка (която те виждат, само че не виждат и не знаят за нейния порок), по този начин и порокът на прикритото споразумение, което те не виждат и надлежно няма по какъв начин да узнаят неговия недостатък. Правата на третите лица са непокътнати от поредността на вписването на договорката с привидния притежател, комуто те са се доверили, само че в случай че са били недобросъвестни – знаели са порока, въпреки исковата молба, с която той е предявен пред съд да не е вписана, освен порокът на явната, само че също и порокът на прикритото споразумение може да им бъде противоположен, само че откакто тяхната непочтеност – знанието на порока бъде потвърдено (добросъвестността се предполага) “, заявяват висшите съдии.
Камелия Маринова (председател на състава и докладчик), Веселка Марева и Емилия Донкова са открили, че по него има спорни произнасяния на Върховен касационен съд, до момента в който са разглеждали тъжба против отритнат ревандикационен иск, написа.
Казусът пред състава е на двама съпрузи (ищец по делото е единствено жената), които през 2008 година взели заем от 10 000 лева Те се разбрали с кредитора, че като поръчителство ще му трансферират къща в карловско с двор, плевня и заслон, а откакто му се издължат, парцелът ще им бъде върнат назад. Те изплатили дълга си, само че той не им върнал парцела и даже през 2010 година го продал на трето лице.
През 2019 година продавачката по привидната договорка е предявила иск за прогласяване на нищожността ѝ, както и ревандикационен иск по отношение на мъжа, който купил къщата и двора от кредитора.
Районният съд в Карлово прогласява нищожността на контракта за продажба, като акцентира, че е привиден (чл. 26, алинея 2 ЗЗД) и споразумението в него, с което е уречен авансово метод за задоволство на кредитора, друг от планувания в закона, е недействително (чл. 152 ЗЗД). Освен това осъжда приобритателя на парцела да съобщи владението му на двамата съпрузи (пълния текст на решението виж тук).
Решението не е обжалвано във връзка с нищожността на продажбата, само че мъжът, който е купил парцела от кредитора на съпрузите, го оспорва в частта, в която е почетен ревандикационният иск.
Окръжният съд в Пловдив отхвърля желае по член 108 от Закона за собствеността. В решението си втората инстанция показва, че привидните контракти са оскъдни и не пораждат правно деяние, а когато са с предмет вещни права, приобретателят не придобива правото на благосъстоятелност. Затова и този, който придобива права от приобретателя по нищожната договорка, също не придобива благосъстоятелност.
Но акцентира, че в случаите на незначителност на покупко-продажбите законодателят е планувал опазване на правата на трети лица в един случай – когато получават от приобретателя по симулативна договорка.
„ В тези случаи, според член 17, алинея 2 Закон за задълженията и договорите, правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното споразумение, се резервират, в случай че се отнася до права върху недвижими парцели, добити след вписването на желае за определяне на привидността “, показва окръжният съд. Той установи, че парцелът е трансфериран на третото лице през 2010 година, а исковата молба за прогласяване нищожността на симулативния контракт е вписана през 2019 година и заключава, че прогласяването на нищожността на контракта не визира добитите от третото лице права. Затова отхвърля ревандикационния иск.
Делото стига до Върховен касационен съд по тъжба на недоволната продавачка по привидната договорка, която слага като главен въпрос пред висшите съдии дали член 17, алинея 2 Закон за задълженията и договорите се ползва, когато контракт за покупко-продажба е прогласен за незабележим като привиден, а прикритото споразумение нарушава възбраната на член 152 Закон за задълженията и договорите.
Двете страни пред последната инстанция се базират на спорни решения на Върховен касационен съд.
Касаторката цитира решение от 2011 г. (по гр. д. № 1741/2009 година, цялостния му текст виж тук ), в което състав с ръководител Жанин Силдарева приема, че контракт като този, който тя самата е сключила не е измамлив, а в нарушаване на член 152 Закон за задълженията и договорите и затова третите лица, придобили парцела, не се употребяват от правилото на член 17, алинея 2 Закон за задълженията и договорите. Ето какво декларират в него висшите съдии: „ Привидност на контракта по предмета му е налице, когато страните не желаят настъпването на правните последствия на обективирания контракт, а с него прикриват различен, чиито последствия желаят. Сключеният контракт за продажба на парцела сред заемателите и заемодателя е израз на действителната воля на страните. Те са постигнали съглашение, че заемателите ще продадат на заемодателя своя парцел, а той ще им го продаде назад откакто върнат получения заем. Правните последствия на контракта са мечтаните от страните и те са настъпили. Договорът е незабележим като подписан в нарушаване на възбраната открита в член 152 Закон за задълженията и договорите, тъй като с него е уречен метод за угаждане на кредитора, друг от планувания в закона. След като договорът не е измамлив, позоваването на нормата на член 17, алинея 2 Закон за задълженията и договорите е безпричинно. “
През 2017 година състав с ръководител Борислав Белазелков (по гр.д. № 4793/2016 година, пълния му текст виж тук) детайлно развива друго виждане.
„ …ако преди или дружно с възникването на едно взимане страните реализиран единодушие, при положение на несъблюдение кредиторът да стане притежател на избрана движимост или да бъде задоволен по друг метод от този, който е очакван в закона, съглашението нарушава възбраната на член 152 Закон за задълженията и договорите и е незначително заради несъгласие на закона. Подобни споразумения не се подписват очевидно, така като нищожността им е явна и елементарно прогласима, по тази причина те се подписват под прикритието на друга – очевидна договорка за прекачване на благосъстоятелност, която е позволена от закона, само че страните са съгласни тя да не ги обвърже. Такава очевидна договорка, прикриваща действителните връзки сред страните, е симулативна и заради това оскъдна. Симулативната договорка не може да породи правни последствия, но симулацията е непротивопоставима на трети лица, които са придобили права от привидния притежател преди вписването на исковата молба за откриване на симулацията “, пише Върховен касационен съд.
И показва, че за третите добросъвестни лица правата са такива, каквито произтичат от явната договорка, а последствията от порока на симулативната договорка се демонстрират единствено в връзките сред страните по нея и техните правоприемници.
„ По отношение на третите добросъвестни лица обаче е непротивопоставим както порокът на явната договорка (която те виждат, само че не виждат и не знаят за нейния порок), по този начин и порокът на прикритото споразумение, което те не виждат и надлежно няма по какъв начин да узнаят неговия недостатък. Правата на третите лица са непокътнати от поредността на вписването на договорката с привидния притежател, комуто те са се доверили, само че в случай че са били недобросъвестни – знаели са порока, въпреки исковата молба, с която той е предявен пред съд да не е вписана, освен порокът на явната, само че също и порокът на прикритото споразумение може да им бъде противоположен, само че откакто тяхната непочтеност – знанието на порока бъде потвърдено (добросъвестността се предполага) “, заявяват висшите съдии.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ