Дишам мръсен въздух, за да можеш ти да дишаш чист!
На какви крайности сте подготвени в името на науката? В името на това поколенията след теб да живеят по-добре и да третират околната среда по този начин, че тя да е в естетика с тях?
(Видеото е архивно: Опасно замърсен въздух в 11 града в първия ден на 2024 година)
Изцяло в унисон в тези въпроси, група доброволци в Манчестър поставят маска и стартират да дишат... замърсен въздух .
Да, не сте прочели неверно. Те дишат нечист въздух в нехарактерен опит, по време на който експерти проучват пробите от кръвта им преди и след въздействието на погълнатия кислоро д. Както е известно, сходно влияние върху организма се изследва от дълги години, само че в този момент главното, което се търси като резултат, е по какъв начин то се отразява върху мозъчната ни активност .
" Опитваме се да установим кои са главните биологични механизми, свързващи замърсяването на въздуха с неподходящите резултати върху мозъка ", разкрива един от основателите на проучването, доктор Йън Мъри, токсиколог в Кралския лицей в Лондон.
По време на опита, участниците са принудени да вдишат 4 разнообразни типа замърсяване - изгорели газове от дизелов мотор, пушек от горящо дърво, миризма от почистващи артикули, както и изпарения от готвене . Нивото на замърсяване се наблюдава авансово, а въздухът се подава в малко помещение, изолирано с найлон.
Професор Гордън Маккивънс от профилирания център за проблемите на атмосферата в Университета в Манчестър разяснява, че има повече данни, че " мръсният въздух в затворени пространства " може да е даже по-вреден от този в открити пространства. Уточнява обаче, че постоянно съществува опцията да " отвориш прозореца и да изкараш вътрешното замърсяване вън или противоположното ".
Иначе съответната цел на проучването е да се откри по какъв начин замърсяването въздейства върху когнитивните качества, а кръвните проби до какви промени водят в тялото. Също по този начин, дали мръсният въздух стига непосредствено до мозъка или пък го прави, откакто преди този момент влияе на други органи в тялото.
Сухите обстоятелства обаче демонстрират, че 99% от популацията по света от дълго време диша въздух, чието замърсяване надвишава откритите от Организация на обединените нации граници . А всяка година към 7 милиона индивида умират от болести , свързани точно с проблеми около дишането .
Така че един сходен опит , колкото и краен да е, в действителност е стъпка в вярната посока към това да осъзнаем, че отношението към природата е отношение към нас самите .
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
(Видеото е архивно: Опасно замърсен въздух в 11 града в първия ден на 2024 година)
Изцяло в унисон в тези въпроси, група доброволци в Манчестър поставят маска и стартират да дишат... замърсен въздух .
Да, не сте прочели неверно. Те дишат нечист въздух в нехарактерен опит, по време на който експерти проучват пробите от кръвта им преди и след въздействието на погълнатия кислоро д. Както е известно, сходно влияние върху организма се изследва от дълги години, само че в този момент главното, което се търси като резултат, е по какъв начин то се отразява върху мозъчната ни активност .
" Опитваме се да установим кои са главните биологични механизми, свързващи замърсяването на въздуха с неподходящите резултати върху мозъка ", разкрива един от основателите на проучването, доктор Йън Мъри, токсиколог в Кралския лицей в Лондон.
По време на опита, участниците са принудени да вдишат 4 разнообразни типа замърсяване - изгорели газове от дизелов мотор, пушек от горящо дърво, миризма от почистващи артикули, както и изпарения от готвене . Нивото на замърсяване се наблюдава авансово, а въздухът се подава в малко помещение, изолирано с найлон.
Професор Гордън Маккивънс от профилирания център за проблемите на атмосферата в Университета в Манчестър разяснява, че има повече данни, че " мръсният въздух в затворени пространства " може да е даже по-вреден от този в открити пространства. Уточнява обаче, че постоянно съществува опцията да " отвориш прозореца и да изкараш вътрешното замърсяване вън или противоположното ".
Иначе съответната цел на проучването е да се откри по какъв начин замърсяването въздейства върху когнитивните качества, а кръвните проби до какви промени водят в тялото. Също по този начин, дали мръсният въздух стига непосредствено до мозъка или пък го прави, откакто преди този момент влияе на други органи в тялото.
Сухите обстоятелства обаче демонстрират, че 99% от популацията по света от дълго време диша въздух, чието замърсяване надвишава откритите от Организация на обединените нации граници . А всяка година към 7 милиона индивида умират от болести , свързани точно с проблеми около дишането .
Така че един сходен опит , колкото и краен да е, в действителност е стъпка в вярната посока към това да осъзнаем, че отношението към природата е отношение към нас самите .
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ