Половин година след доклада за прокуратурата, съдебният съвет ще се опита да го обсъди
На изключително съвещание през днешния ден пленумът на Висшия правосъден съвет (ВСС) ще опита още веднъж да разиска миналогодишния функционален разбор на прокуратурата, направен от обвинители от четири европейски страни. Докладът от разбора бе оповестен през декември 2016 година, а европрокурорите следиха българското държавно обвиняване от юни същата година.
До изключителното привикване на пленума от министъра на правораздаването Цецка Цачева се стигна откакто две следващи съвещания на кадровия орган на правосъдната власт бяха прекратени заради липса на кворум и точките в дневния пред не бяха изчерпани. До там се стигаше, откакто членове на болшинството напускаха залата. Повече четете тук.
До момента правосъдният съвет не е обсъждал рекомендациите в отчета за въвеждане на отчетност на основния прокурор и опция за следствието му от самостоятелен обвинител при подозрения за закононарушение. Миналата седмица представители на така наречен болшинство във Висш съдебен съвет си потеглиха от залата по време на разискване на основни за системата тематики. Така кворумът падна и представляващият съвета Димитър Узунов разгласи съвещанието за завършило.
Сходна орис имаше и първият опит за разискване на рекомендациите в отчета на европрокурорите през януари. Тогава основният прокурор Сотир Цацаров аргументира настояването си за отсрочване на полемиката за времето, откакто бъде направен отчета на образуваната от Министерството на правораздаването работна група, която би трябвало да набележи ограничения по разбора на европейските прокурори.
Точката за диспути по тематиката влизат в дневния ред всякога по предложение на Калин Калпакчиев и Соня Найденова.
Досега анализът на задграничните прокурори не е бил обсъждан и от прокурорската гилдия.
" Оценяваме позитивно изводите на експертния екип, че: " освен прокуратурата е виновна за неприемливите забавяния при приключването на делата " ; че работата на прокурорите е съществено затруднена от формализма на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и от " несъответния на актуалните феномени Наказателен кодекс " ; че " прокурорите се употребяват от забележителна самостоятелност при работата им по съответните каузи ", се посочваше в мнението на прокуратурата откакто стана прочут отчетът от задачата на европейските обвинители.
Държавното обвиняване приемало предложенията за повишение отчетността на основния прокурор пред Народното събрание - пред нарочна парламентарна комисия, само че " не и по съответни каузи ", както и за основаване на механизъм за отстраняването му при обвиняване за тежко закононарушение. Повече четете тук.
По-късно и Конституционният съд реши, че депутати не могат да питат основния прокурор за съответни каузи. В края на април Народното събрание одобри в правилника си, че ще кани за чуване основния прокурор на всеки три месеца.
В дневния ред на Висш съдебен съвет е включена още полемика след писмо от Министерство на правораздаването, с което ведомството желае да му бъде даден доклад за осъществяването на задачите на тактика по продължение на правосъдната промяна и на ограниченията след рекомендациите от отчета на Европейската комисия от началото на годината.
До изключителното привикване на пленума от министъра на правораздаването Цецка Цачева се стигна откакто две следващи съвещания на кадровия орган на правосъдната власт бяха прекратени заради липса на кворум и точките в дневния пред не бяха изчерпани. До там се стигаше, откакто членове на болшинството напускаха залата. Повече четете тук.
До момента правосъдният съвет не е обсъждал рекомендациите в отчета за въвеждане на отчетност на основния прокурор и опция за следствието му от самостоятелен обвинител при подозрения за закононарушение. Миналата седмица представители на така наречен болшинство във Висш съдебен съвет си потеглиха от залата по време на разискване на основни за системата тематики. Така кворумът падна и представляващият съвета Димитър Узунов разгласи съвещанието за завършило.
Сходна орис имаше и първият опит за разискване на рекомендациите в отчета на европрокурорите през януари. Тогава основният прокурор Сотир Цацаров аргументира настояването си за отсрочване на полемиката за времето, откакто бъде направен отчета на образуваната от Министерството на правораздаването работна група, която би трябвало да набележи ограничения по разбора на европейските прокурори.
Точката за диспути по тематиката влизат в дневния ред всякога по предложение на Калин Калпакчиев и Соня Найденова.
Досега анализът на задграничните прокурори не е бил обсъждан и от прокурорската гилдия.
" Оценяваме позитивно изводите на експертния екип, че: " освен прокуратурата е виновна за неприемливите забавяния при приключването на делата " ; че работата на прокурорите е съществено затруднена от формализма на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и от " несъответния на актуалните феномени Наказателен кодекс " ; че " прокурорите се употребяват от забележителна самостоятелност при работата им по съответните каузи ", се посочваше в мнението на прокуратурата откакто стана прочут отчетът от задачата на европейските обвинители.
Държавното обвиняване приемало предложенията за повишение отчетността на основния прокурор пред Народното събрание - пред нарочна парламентарна комисия, само че " не и по съответни каузи ", както и за основаване на механизъм за отстраняването му при обвиняване за тежко закононарушение. Повече четете тук.
По-късно и Конституционният съд реши, че депутати не могат да питат основния прокурор за съответни каузи. В края на април Народното събрание одобри в правилника си, че ще кани за чуване основния прокурор на всеки три месеца.
В дневния ред на Висш съдебен съвет е включена още полемика след писмо от Министерство на правораздаването, с което ведомството желае да му бъде даден доклад за осъществяването на задачите на тактика по продължение на правосъдната промяна и на ограниченията след рекомендациите от отчета на Европейската комисия от началото на годината.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ