Какъв тип правителство има Русия?
На хартия Русия е федерална демократична страна. На процедура обаче мнозина го преглеждат като тирания, построена към един човек, президента Владимир Путин, който е водач на Руската федерация от 2000 г.
На 25 декември 1991 година Съветският съюз престава да съществува. Руската федерация, някогашна Руска руска федеративна социалистическа република, беше една от 15-те някогашни руски републики, които станаха самостоятелни. От този миг нататък Русия стартира безреден преход от комунистическа тирания към капиталистическа, многопартийна народна власт, написа.
През 1993 година е утвърдена нова конституция, която публично трансформира страната във федерална, демократична република. Предполага се, че тази конституция пази главните човешки права на хората, като свободата на изложение и свободата на сдружаване. Член 10 от конституцията загатва изпълнителната, законодателната и правосъдната власт, които човек би очаквал да откри във всяка модерна народна власт, както и пълномощията на тези управляващи.
Изпълнителната власт на държавното управление на Русия се управлява от президента. Предполага се, че президентът на Руската федерация е висшият поръчител на главните права и свободи на съветския народ. Той или тя дава отговор за поддържането на суверенитета на страната, координирането на работата и взаимоотношението на държавните органи, определянето на главните цели на външната и вътрешната политика и представянето на Русия на интернационалната сцена. Руският президент е и главнокомандващ на въоръжените сили на страната. Той или тя се избира директно от съветските гласоподаватели за период от шест години.
Работа на съветския президент е да назначава министър-председател, който би трябвало да бъде утвърден от Държавната дума, долната камара на съветския парламент, известна като Федералното заседание. След това министър-председателят назначава членове на своя кабинет, които управляват държавни министерства и отдели, като Министерството на защитата и Министерството на външните работи.
Член 94 от съветската конституция слага законодателната власт в ръцете на Федералното заседание, което е двукамарен законодателен орган, формиран от две камари. Долната камара е упоменатата нагоре Държавна дума, а горната камара се назовава Съвет на федерацията. Държавната дума се състои от 450 членове, които се избират за период от пет години. Съветът на федерацията се състои от по двама представители от всеки формиран индивид на Руската федерация. Единият представител съставлява законодателните клонове на съставните субекти, а другият съставлява изпълнителните органи на тези субекти. Освен това съветският президент има право да назначава свои представители в Съвета на федерацията, стига техният брой да не надвишава 10% от всички негови членове.
Конституцията на Руската федерация също по този начин основава правосъдна власт, която би трябвало да работи без значение от изпълнителната и законодателната власт. Най-висшите съдилища в Русия са Конституционният съд на Руската федерация и Върховният съд на Руската федерация. Съдиите от Конституционния съд и Върховния съд се назначават от Съвета на федерацията по предложение на съветския президент. Руският президент назначава и съдиите от федералните съдилища.
Търговия с оръжие и военно съдействие: Ким Чен Ун посети цех за изтребители в Русия, а Путин ще гостува на Северна Корея
Светът се тормози от полемиките сред двамата водачи
Между 1991 и 2000 година преходът на Русия към народна власт беше безреден и изпълнен с провокации. Икономиката се свиваше, тъй че доста руснаци се оказаха небогати и живееха в ограничения. Страната също по този начин потуши въоръжен, сепаратистки протест в Република Чечня, една от федералните единици на Русия, ситуирана в южната част на страната. Въпреки това Русия се обрисуваше като витална, многопартийна народна власт. Тоест малко след края на века.
В навечерието на Нова година през 1999 година съветският президент Борис Елцин, който ръководеше страната след разпадането на Съветския съюз през 1991 година, подаде оставка и трансферира властта на своя министър-председател Владимир Путин, който след това завоюва президентските избори. Путин завоюва социална поддръжка за дейностите си в Чечня, откакто стана министър-председател през лятото на 1999 г.
Малко откакто стана президент, той работи сполучливо за стабилизиране на стопанската система на Русия, което му завоюва още повече поддръжка. Тази социална поддръжка проправи пътя за властта му да прави постепенни промени в интервенциите на съветското държавно управление през идващите години.
Путин консолидира властта
Първата стъпка, която Путин подхваща, с цел да консолидира властта си, идва през 2001 година, когато съветското държавно управление поема ръководството на ОРТ и НТВ, две от най-популярните самостоятелни медии в страната. Това, съгласно анализаторите е началото на репресиите на Путин против медиите като цяло. През идващите няколко години той работи за преразглеждане на съветските политически институции, с цел да централизира властта под себе си. Той също по този начин основава своя лична политическа партия, партията Обединена Русия, която ще продължи да господства в законодателната власт на съветското държавно управление.
През 2008 година Путин трябваше да подаде оставка като съветски президент, защото към оня миг му беше разрешено да служи единствено два поредни мандата в сходство с конституцията на страната. Така той още веднъж стана министър-председател до 2012 година, когато му беше разрешено още веднъж да се кандидатира за президент. В интервала сред 2008 и 2012 година се твърдеше, че макар че различен човек е президент, същинската власт остава в ръцете на Путин. През 2012 година той още веднъж завоюва президентските избори. След това промени конституцията, с цел да добави спомагателни две години към четиригодишния му мандат, тъй че да може да остане президент до 2018 година, след което това беше определен за втори мандат. Така той може да остане на власт до 2024 година Някои обаче считат, че той ще се стреми да промени конституцията, с цел да може да ръководи след края на втория си следващ мандат.
Изборите за президент на Русия през 2024 година
В началото на годината Централната изборна комисия (ЦИК) на Русия приключи приемането на документи от претенденти за присъединяване в изборите за президент, издигнати от политически партии.В листата с претендентите са включени 11 души. Повече от 30 души, които авансово са уведомили комисията за желанието си да вземат участие в президентските избори, не са стигнали до този стадий.
До него доближиха актуалният президент на Руската федерация Владимир Путин, блогърите Рада Руских и Анатолий Баташев, осем партийни претенденти - Леонид Слуцки (ЛДПР), Николай Харитонов (Комунистическа партия на Руската федерация), Владислав Даванков (Нови хора), Сергей Бабурин (Русски национален съюз), Андрей Богданов (Руска партия на свободата и справедливостта), Борис Надеждин (Гражданска инициатива), Сергей Малинкович (Комунисти на Русия), Ирина Свиридова (Демократическа партия на Русия).
До 31 януари самостоятелните претенденти би трябвало да подадат 300 хиляди подписа в поддръжка като претенденти, номинираните от извънпарламентарни партии - 100 хиляди Комунистическата партия на Руската федерация, Либерално-демократическата партия и " Нови хора " са показани в Държавната дума, тъй че техните претенденти не би трябвало да събират подписи.
Съветът на федерацията насрочи избори за 17 март 2024 година Гласуването ще продължи три дни: 15, 16 и 17 март. Това ще бъдат първите тридневни президентски избори в Руската федерация.
Държавите, които дължат най-вече пари на Русия
Бивша руска република е най-големият от тях
На 25 декември 1991 година Съветският съюз престава да съществува. Руската федерация, някогашна Руска руска федеративна социалистическа република, беше една от 15-те някогашни руски републики, които станаха самостоятелни. От този миг нататък Русия стартира безреден преход от комунистическа тирания към капиталистическа, многопартийна народна власт, написа.
През 1993 година е утвърдена нова конституция, която публично трансформира страната във федерална, демократична република. Предполага се, че тази конституция пази главните човешки права на хората, като свободата на изложение и свободата на сдружаване. Член 10 от конституцията загатва изпълнителната, законодателната и правосъдната власт, които човек би очаквал да откри във всяка модерна народна власт, както и пълномощията на тези управляващи.
Изпълнителната власт на държавното управление на Русия се управлява от президента. Предполага се, че президентът на Руската федерация е висшият поръчител на главните права и свободи на съветския народ. Той или тя дава отговор за поддържането на суверенитета на страната, координирането на работата и взаимоотношението на държавните органи, определянето на главните цели на външната и вътрешната политика и представянето на Русия на интернационалната сцена. Руският президент е и главнокомандващ на въоръжените сили на страната. Той или тя се избира директно от съветските гласоподаватели за период от шест години.
Работа на съветския президент е да назначава министър-председател, който би трябвало да бъде утвърден от Държавната дума, долната камара на съветския парламент, известна като Федералното заседание. След това министър-председателят назначава членове на своя кабинет, които управляват държавни министерства и отдели, като Министерството на защитата и Министерството на външните работи.
Член 94 от съветската конституция слага законодателната власт в ръцете на Федералното заседание, което е двукамарен законодателен орган, формиран от две камари. Долната камара е упоменатата нагоре Държавна дума, а горната камара се назовава Съвет на федерацията. Държавната дума се състои от 450 членове, които се избират за период от пет години. Съветът на федерацията се състои от по двама представители от всеки формиран индивид на Руската федерация. Единият представител съставлява законодателните клонове на съставните субекти, а другият съставлява изпълнителните органи на тези субекти. Освен това съветският президент има право да назначава свои представители в Съвета на федерацията, стига техният брой да не надвишава 10% от всички негови членове.
Конституцията на Руската федерация също по този начин основава правосъдна власт, която би трябвало да работи без значение от изпълнителната и законодателната власт. Най-висшите съдилища в Русия са Конституционният съд на Руската федерация и Върховният съд на Руската федерация. Съдиите от Конституционния съд и Върховния съд се назначават от Съвета на федерацията по предложение на съветския президент. Руският президент назначава и съдиите от федералните съдилища.
Търговия с оръжие и военно съдействие: Ким Чен Ун посети цех за изтребители в Русия, а Путин ще гостува на Северна Корея
Светът се тормози от полемиките сред двамата водачи
Между 1991 и 2000 година преходът на Русия към народна власт беше безреден и изпълнен с провокации. Икономиката се свиваше, тъй че доста руснаци се оказаха небогати и живееха в ограничения. Страната също по този начин потуши въоръжен, сепаратистки протест в Република Чечня, една от федералните единици на Русия, ситуирана в южната част на страната. Въпреки това Русия се обрисуваше като витална, многопартийна народна власт. Тоест малко след края на века.
В навечерието на Нова година през 1999 година съветският президент Борис Елцин, който ръководеше страната след разпадането на Съветския съюз през 1991 година, подаде оставка и трансферира властта на своя министър-председател Владимир Путин, който след това завоюва президентските избори. Путин завоюва социална поддръжка за дейностите си в Чечня, откакто стана министър-председател през лятото на 1999 г.
Малко откакто стана президент, той работи сполучливо за стабилизиране на стопанската система на Русия, което му завоюва още повече поддръжка. Тази социална поддръжка проправи пътя за властта му да прави постепенни промени в интервенциите на съветското държавно управление през идващите години.
Путин консолидира властта
Първата стъпка, която Путин подхваща, с цел да консолидира властта си, идва през 2001 година, когато съветското държавно управление поема ръководството на ОРТ и НТВ, две от най-популярните самостоятелни медии в страната. Това, съгласно анализаторите е началото на репресиите на Путин против медиите като цяло. През идващите няколко години той работи за преразглеждане на съветските политически институции, с цел да централизира властта под себе си. Той също по този начин основава своя лична политическа партия, партията Обединена Русия, която ще продължи да господства в законодателната власт на съветското държавно управление.
През 2008 година Путин трябваше да подаде оставка като съветски президент, защото към оня миг му беше разрешено да служи единствено два поредни мандата в сходство с конституцията на страната. Така той още веднъж стана министър-председател до 2012 година, когато му беше разрешено още веднъж да се кандидатира за президент. В интервала сред 2008 и 2012 година се твърдеше, че макар че различен човек е президент, същинската власт остава в ръцете на Путин. През 2012 година той още веднъж завоюва президентските избори. След това промени конституцията, с цел да добави спомагателни две години към четиригодишния му мандат, тъй че да може да остане президент до 2018 година, след което това беше определен за втори мандат. Така той може да остане на власт до 2024 година Някои обаче считат, че той ще се стреми да промени конституцията, с цел да може да ръководи след края на втория си следващ мандат.
Изборите за президент на Русия през 2024 година
В началото на годината Централната изборна комисия (ЦИК) на Русия приключи приемането на документи от претенденти за присъединяване в изборите за президент, издигнати от политически партии.В листата с претендентите са включени 11 души. Повече от 30 души, които авансово са уведомили комисията за желанието си да вземат участие в президентските избори, не са стигнали до този стадий.
До него доближиха актуалният президент на Руската федерация Владимир Путин, блогърите Рада Руских и Анатолий Баташев, осем партийни претенденти - Леонид Слуцки (ЛДПР), Николай Харитонов (Комунистическа партия на Руската федерация), Владислав Даванков (Нови хора), Сергей Бабурин (Русски национален съюз), Андрей Богданов (Руска партия на свободата и справедливостта), Борис Надеждин (Гражданска инициатива), Сергей Малинкович (Комунисти на Русия), Ирина Свиридова (Демократическа партия на Русия).
До 31 януари самостоятелните претенденти би трябвало да подадат 300 хиляди подписа в поддръжка като претенденти, номинираните от извънпарламентарни партии - 100 хиляди Комунистическата партия на Руската федерация, Либерално-демократическата партия и " Нови хора " са показани в Държавната дума, тъй че техните претенденти не би трябвало да събират подписи.
Съветът на федерацията насрочи избори за 17 март 2024 година Гласуването ще продължи три дни: 15, 16 и 17 март. Това ще бъдат първите тридневни президентски избори в Руската федерация.
Държавите, които дължат най-вече пари на Русия
Бивша руска република е най-големият от тях
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ