Какъв точно му е проблемът на Погба
На основния вход на академията Каве Верт, зад всички извоювани купи от младежките тимове на Льо Авр, има стена, на която са окачени фотографии на някои от огромните имена, прекосявали през тези порти. Общо са към 30, всички носещи ярко и морско синьото на Les ciel et marine. Или по-скоро съвсем всички. Снимката на Пол Погба върху тази стена на легендите е от един негов мач за националния тим на Франция. „ Той не остана задоволително дълго при нас, с цел да го имаме с клубния екип”, изяснява съвсем извинително един чиновник на Льо Авр в биографичната книга „ Погба”, написана от Лука Кайоли и Сирил Коло.
Това постоянно му се случва на този състезател. Уебсайтът на Торси си имаше своя лична изложба и, по недокрай обяснени аргументи, Погба бе оставен отвън нея. Това бе, за малко, неговият клуб в предградията на Париж, когато стартира да се откроява като младеж. А единствено няколко месеца по-късно си отпътува поради по-привлекателната опция Льо Авр. „ Не бяхме изключително сюрпризирани – изяснява някогашният президент Жан-Пиер Дамон. – Бяхме обаче леко разочаровани да разберем за това чак при към този момент приключен факт.”
В Льо Авр бяха толкоз възмутени от прекосяването на Погба в Манчестър Юнайтед, че подадоха тъжба до ФИФА, а бягството от „ Олд Трафърд” като свободен сътрудник поради Ювентус беше следващата оставила неприятен усет в устата разлъка. В Юнайтед и до през днешния ден са уверени, че халфът е уговорил прекосяването си при торинци дълго преди самото му случване. „ Не мисля, че той ни сподели и най-елементарно почитание – сподели Алекс Фъргюсън. – Честно казано, в случай че не престават с неговите хора по същия път, ще съм много благополучен, че е надалеч. Поне надалеч от мен.”
Тук въпреки всичко би трябвало да му признаем на Погба, че прекара четири сезона в Юве. Длъжни сме обаче да кажем, че и това е ненапълно подвеждащо, тъй като още на втората година в Юнайтед били осведомени, че той бил отворен към концепцията за завръщане в Манчестър.
Дейвид Мойс, тогавашният управител на „ алените дяволи”, също бил притеглен от тази мисъл, но имал и някои въпросителни по отношение на играча, които и до ден сегашен наподобяват меродавни. Например за какво, откакто на 21 години към този момент бил играл за два от най-големите клубове на света, е желал да ги напусне и двата? Винаги ли щял да желае да броди по всички вероятни направления? Погба давал тип на човек, който непрестанно обсъждал вероятния си идващ трансфер, и непрекъснато бил свързван от медиите с други клубове, а тези неща отблъсквали Мойс. Мениджърът също така не горял от предпочитание и да заплати желаните за играча 65 млн. паунда.
Негова загуба, би си помислил човек предвид на травматичния интервал на Мойс в Манчестър. Това обаче не значи безусловно, че е бил напълно в неточност във връзка с напусналия за без пари и пристигнал си против 89 млн. паунда Погба, откакто има толкоз доста доказателства две години след връщането му от Жозе Моуриньо в клуба, че прави още веднъж напълно същото като постоянно.
Как да вземем за пример да тълкуваме „ тънките” му подмятания по време на престоя му с националния тим на Франция в този момент? Запитан за оповестения в медиите интерес от Барселона към него, той мъчно можеше да бъде по-ясен, в случай че ще и да носеше неонова рекламна табела към врата си: „ Моето бъдеще сега е в Манчестър. Все още имам контракт. Играя там все още, само че кой знае какво ще се случи в идващите няколко месеца…”
Погба към този момент бе споделил пред британски публицисти още на първия ден на новия сезон в Премиър Лийг, че в случай че изкаже на глас същинските си усеща, би си навлякъл проблеми, а в този момент, пред ефирен екип от Германия, кимна утвърдително при подадената му фраза, че връзките му с Моуриньо от време на време са нетърпими.
Халфът още веднъж имаше идеалната опция да убие слуховете, че желае да се махне, да съобщи, че е благополучен в Манчестър и, за многообразие, да каже нещо положително. Вместо това избра да тръгне по противоположния път, въпреки че най-малко не се опита да извърти неистина за пред света. Трябва обаче човек да се чуди на наглостта му в идващия цикъл изявленията единствено след 24 часа, когато сподели: „ Слуховете са си клюки, само че не аз съм този, който приказва.” Е, може би не постоянно, но в този съответен случай той приличаше на човек с нинджа шапка и цялостни с джобове банкноти на мястото на осъществяването на банков грабеж, който демонстрира на служителите на реда накъде са избягали крадците.
Може би също по този начин той комфортно не помни, че са минали единствено няколко месеца, откогато Джосеп Гуардиола се изпусна, че Мино Райола – сътрудникът на французина, е желал да убеди Манчестър Сити да даде оферта за неговия клиент през януари. Райола след това отхвърли, а Моуриньо сподели, че „ един от тях е лъжец”. Португалецът беше прав и съм много сигурен, че в случай че Гуардиола и Райола се съгласяха да седнат на детектора на лъжата, болшинството от нас биха създали едно и също съмнение при кого и на кой въпрос иглата би заиграла най-силно.
Ролята на Райола в тази история сигурно не трябва да се подценява, като имаме поради изумителната сума, която самичък прибра от последния трансфер на Погба – 41 млн. паунда съгласно следствието на публицистите на „ Шпигел” Рафаел Бушман и Михаел Вулцингер в книгата „ Football Leaks: Мръсните секрети на футбола”.
Така въпреки всичко сътрудниците изкарват лъвския къс от парите си: като местят футболисти от едно на друго място, като вземат своите проценти и се възползват от обстоятелството, че елитните клубове гледат на тази страна от бизнеса като на належащо зло. Затова и може би на Райола би му пристигнало дюшеш да договаря за нов мегатрансфер на своя клиент, а в случай че това е по този начин, към този момент би трябвало да сме наясно поради методологията му, че той всекидневно най-после реализира своето.
Вземете за образец разказаното от Златан Ибрахимович – различен от клиентите на Райола, за срещата с шефа на Ювентус Лучано Моджи преди няколко години за предоговаряне на финансовите условия в договора му. „ Аз желаех да се държа учтиво, да се отнеса към него (Моджи) като към огромната работа, каквато си е в действителност. Проблемът обаче беше там, че с мен беше Мино, а Мино не си пада по лазенето и снижаването – той е цялостно куку. Просто си влезе в кабинета на Моджи, седна на стола си и си изпъна краката на бюрото, без да му пука от нищо.” Когато Ибрахимович обяснил на своя сътрудник, че това може би не е напълно редно, Райола му споделил, като махаме по-нецензурните думи, да си затваря плювалника. Моджи влезнал, били разменени гневни думи и единствено след час Райола издействал най-скъпия контракт в историята на Юве. „ Зная, че този пич може да води договаряния – споделя шведът. – Той беше господарят в тези обстановки.”
Най-разочароващото в тази ситуация с Погба е, че след завръщането му в Англия той беше най-скъпият състезател (не само) в лигата, а не можем да се сетим за повече от десетина мача, в които е оправдал тази си известност. Къде му е професионалната чест да покаже, че коства такива големи пари? Не би трябвало ли да му бъде предпочитана цел да потвърди за какво е толкоз безценен и да удостовери думите на Моуриньо отпреди време, че е най-хубавият полузащитник в света? Не би трябвало ли да се бори със зъби и нокти да се върне на подобаващия на равнището му статут на международен първенец и суперзвезда от А-категория? С две думи, какъв му е казусът?
Ако отговорът на тези въпроси е Моуриньо, може да мине много време, преди да се обясни за какво това е по този начин. Тъжно е обаче състезател с дарбата на Погба да не влага сърце на терена, а изявленията му от тези дни ми припомнят на последната година в Манчестър на Кристиано Роналдо, когато и той даде ясно да се разбере, че другаде би му било по-добре.
Разликата обаче е там, че португалецът, за разлика от Погба, стори по този начин, че в случай че Юнайтед вдигне своя лична стена на легендите, неговата фотография да стои гордо измежду останалите.
Даниел Тейлър, „ Гардиън”
Това постоянно му се случва на този състезател. Уебсайтът на Торси си имаше своя лична изложба и, по недокрай обяснени аргументи, Погба бе оставен отвън нея. Това бе, за малко, неговият клуб в предградията на Париж, когато стартира да се откроява като младеж. А единствено няколко месеца по-късно си отпътува поради по-привлекателната опция Льо Авр. „ Не бяхме изключително сюрпризирани – изяснява някогашният президент Жан-Пиер Дамон. – Бяхме обаче леко разочаровани да разберем за това чак при към този момент приключен факт.”
В Льо Авр бяха толкоз възмутени от прекосяването на Погба в Манчестър Юнайтед, че подадоха тъжба до ФИФА, а бягството от „ Олд Трафърд” като свободен сътрудник поради Ювентус беше следващата оставила неприятен усет в устата разлъка. В Юнайтед и до през днешния ден са уверени, че халфът е уговорил прекосяването си при торинци дълго преди самото му случване. „ Не мисля, че той ни сподели и най-елементарно почитание – сподели Алекс Фъргюсън. – Честно казано, в случай че не престават с неговите хора по същия път, ще съм много благополучен, че е надалеч. Поне надалеч от мен.”
Тук въпреки всичко би трябвало да му признаем на Погба, че прекара четири сезона в Юве. Длъжни сме обаче да кажем, че и това е ненапълно подвеждащо, тъй като още на втората година в Юнайтед били осведомени, че той бил отворен към концепцията за завръщане в Манчестър.
Дейвид Мойс, тогавашният управител на „ алените дяволи”, също бил притеглен от тази мисъл, но имал и някои въпросителни по отношение на играча, които и до ден сегашен наподобяват меродавни. Например за какво, откакто на 21 години към този момент бил играл за два от най-големите клубове на света, е желал да ги напусне и двата? Винаги ли щял да желае да броди по всички вероятни направления? Погба давал тип на човек, който непрестанно обсъждал вероятния си идващ трансфер, и непрекъснато бил свързван от медиите с други клубове, а тези неща отблъсквали Мойс. Мениджърът също така не горял от предпочитание и да заплати желаните за играча 65 млн. паунда.
Негова загуба, би си помислил човек предвид на травматичния интервал на Мойс в Манчестър. Това обаче не значи безусловно, че е бил напълно в неточност във връзка с напусналия за без пари и пристигнал си против 89 млн. паунда Погба, откакто има толкоз доста доказателства две години след връщането му от Жозе Моуриньо в клуба, че прави още веднъж напълно същото като постоянно.
Как да вземем за пример да тълкуваме „ тънките” му подмятания по време на престоя му с националния тим на Франция в този момент? Запитан за оповестения в медиите интерес от Барселона към него, той мъчно можеше да бъде по-ясен, в случай че ще и да носеше неонова рекламна табела към врата си: „ Моето бъдеще сега е в Манчестър. Все още имам контракт. Играя там все още, само че кой знае какво ще се случи в идващите няколко месеца…”
Погба към този момент бе споделил пред британски публицисти още на първия ден на новия сезон в Премиър Лийг, че в случай че изкаже на глас същинските си усеща, би си навлякъл проблеми, а в този момент, пред ефирен екип от Германия, кимна утвърдително при подадената му фраза, че връзките му с Моуриньо от време на време са нетърпими.
Халфът още веднъж имаше идеалната опция да убие слуховете, че желае да се махне, да съобщи, че е благополучен в Манчестър и, за многообразие, да каже нещо положително. Вместо това избра да тръгне по противоположния път, въпреки че най-малко не се опита да извърти неистина за пред света. Трябва обаче човек да се чуди на наглостта му в идващия цикъл изявленията единствено след 24 часа, когато сподели: „ Слуховете са си клюки, само че не аз съм този, който приказва.” Е, може би не постоянно, но в този съответен случай той приличаше на човек с нинджа шапка и цялостни с джобове банкноти на мястото на осъществяването на банков грабеж, който демонстрира на служителите на реда накъде са избягали крадците.
Може би също по този начин той комфортно не помни, че са минали единствено няколко месеца, откогато Джосеп Гуардиола се изпусна, че Мино Райола – сътрудникът на французина, е желал да убеди Манчестър Сити да даде оферта за неговия клиент през януари. Райола след това отхвърли, а Моуриньо сподели, че „ един от тях е лъжец”. Португалецът беше прав и съм много сигурен, че в случай че Гуардиола и Райола се съгласяха да седнат на детектора на лъжата, болшинството от нас биха създали едно и също съмнение при кого и на кой въпрос иглата би заиграла най-силно.
Ролята на Райола в тази история сигурно не трябва да се подценява, като имаме поради изумителната сума, която самичък прибра от последния трансфер на Погба – 41 млн. паунда съгласно следствието на публицистите на „ Шпигел” Рафаел Бушман и Михаел Вулцингер в книгата „ Football Leaks: Мръсните секрети на футбола”.
Така въпреки всичко сътрудниците изкарват лъвския къс от парите си: като местят футболисти от едно на друго място, като вземат своите проценти и се възползват от обстоятелството, че елитните клубове гледат на тази страна от бизнеса като на належащо зло. Затова и може би на Райола би му пристигнало дюшеш да договаря за нов мегатрансфер на своя клиент, а в случай че това е по този начин, към този момент би трябвало да сме наясно поради методологията му, че той всекидневно най-после реализира своето.
Вземете за образец разказаното от Златан Ибрахимович – различен от клиентите на Райола, за срещата с шефа на Ювентус Лучано Моджи преди няколко години за предоговаряне на финансовите условия в договора му. „ Аз желаех да се държа учтиво, да се отнеса към него (Моджи) като към огромната работа, каквато си е в действителност. Проблемът обаче беше там, че с мен беше Мино, а Мино не си пада по лазенето и снижаването – той е цялостно куку. Просто си влезе в кабинета на Моджи, седна на стола си и си изпъна краката на бюрото, без да му пука от нищо.” Когато Ибрахимович обяснил на своя сътрудник, че това може би не е напълно редно, Райола му споделил, като махаме по-нецензурните думи, да си затваря плювалника. Моджи влезнал, били разменени гневни думи и единствено след час Райола издействал най-скъпия контракт в историята на Юве. „ Зная, че този пич може да води договаряния – споделя шведът. – Той беше господарят в тези обстановки.” Най-разочароващото в тази ситуация с Погба е, че след завръщането му в Англия той беше най-скъпият състезател (не само) в лигата, а не можем да се сетим за повече от десетина мача, в които е оправдал тази си известност. Къде му е професионалната чест да покаже, че коства такива големи пари? Не би трябвало ли да му бъде предпочитана цел да потвърди за какво е толкоз безценен и да удостовери думите на Моуриньо отпреди време, че е най-хубавият полузащитник в света? Не би трябвало ли да се бори със зъби и нокти да се върне на подобаващия на равнището му статут на международен първенец и суперзвезда от А-категория? С две думи, какъв му е казусът?
Ако отговорът на тези въпроси е Моуриньо, може да мине много време, преди да се обясни за какво това е по този начин. Тъжно е обаче състезател с дарбата на Погба да не влага сърце на терена, а изявленията му от тези дни ми припомнят на последната година в Манчестър на Кристиано Роналдо, когато и той даде ясно да се разбере, че другаде би му било по-добре.
Разликата обаче е там, че португалецът, за разлика от Погба, стори по този начин, че в случай че Юнайтед вдигне своя лична стена на легендите, неговата фотография да стои гордо измежду останалите.
Даниел Тейлър, „ Гардиън”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ