Геополитически игри в условия на нов световен ред
На фона на обтегнатите връзки, меко казано, сред Русия и Съединени американски щати и приключилите без съответен резултат срещи в Женева, Брюксел и Виена, няма по какъв начин да не се откроят и ледените физиономии на водещите договарянията дипломати, и неналичието на здрависване, и подаване на ръка без предпочитание. После бе и сухото изреждане на личните оценки за позициите на договарящите. С цялостното отменяне на предложенията на Москва, изразени публично още през декември предходната година. Известни са като „ писмени публични гаранции за сигурността на Русия”.. Отказът на Съединени американски щати, НАТО, ОССЕ бил предстоящ, споделят от Кремъл. Там несъмнено го играят „ ние сме руснаци, с нами Бог”. Нещо като „ и самичък воинът е воин”. Имат си тактики, разновидности, отговори „ военно-технически” на всевъзможни наказания, напън, закани, изолации и разполагане на нови западни ракети и войски наоколо до съветските граници. На полския представител, председателстващ договарянията с ОССЕ, споделят да не цитира Достоевски, когато показва русофобски отзиви, тъй като съветският талант е прочут с отрицателното си отношение към Варшава. В мрежите се пускат рекомендациите на Бисмарк по отношение на водени договаряния с Русия, а репликата на Кутузов „ в случай че на следващия ден този остров потъне, няма да ми пука, англичаните са най-опасния зложелател на Русия” към този момент е известна и на глухите руснаци. Но за „ сънливия Джо”, както се показва Тръмп, Москва не обелва и дума. Предпочита да съобщи посредством Лавров, външният мннистър, че „ търпението ни е изчерпано”. То и на Рябков, договарящият в Женева зам.външен министър, нервите очевидно са били опънати, откакто си разреши да се изрази за „ Блумбърг”, че е „ смрадливо сирене” и предложи „ НАТО да си събира партакешите”. Иначе това бил учтив и доста уталожен умел посланик. Модата обаче и в дипломацията е да се търси шоу-ефект, с цел да разбере публиката . Явно руснаците добре са се поучили от западните мостри. Но и знаят, че каквото и да се приказва, контактите постоянно ще ги има, подмолните договаряния няма да бъдат изоставени. Военните и спецслужбите ще удържат „ дрънченето на оръжия”, тъй като знаят какво значи война, за разлика от самонадеяните млади ястреби по високите етажи на Държавния департамент.
В такава обстановка се случиха и събитията в Казахстан. Организацията за сигурност ОДКС, в която влизат страни като Русия, Казахстан, Армения, Беларус, Таджикистан, направи показно по какъв начин може да се оправи с рецесия, която към този момент всички назовават или „ опит за преврат”, или „ оранжева революция” или просто „ интервенция във вътрешни дела”. По предписание такива събития стартират със обществени митинги. Такъв е сюжетът. Този път обаче Москва образно потвърди, че в „ задния й двор” няма да допусне някой непознат да се разпорежда. И там търпението е завършило. Изведе до дни войските си от Казахстан, с цел да натрие носа на тези, които споделяха, че „ в случай че ви влезе в дома руснак, той не напуща повече къщата”. Захарова, представител на съветското Министерство на външните работи, е бърза в отговорите – „ в случай че влезе в дома ви американец, той го ограбва, постоянно убива стопаните” и дава образци с индианците, Виетнам, Ирак, Либия, Афганистан и така нататък Определено доста кураж е събрала Русия. Дали поради модерното оръжие, което към този момент има, дали поради облагите на „ Газпром” или тъй като западните наказания не й навредиха? Напротив, тези наказания укрепиха до известна степен стопанската система й /отчита се 3% растеж на БВП/ и Москва не позволи разделяне на империята и народите й. Спор няма, че залозите в тази геополитическа игра стават все по-големи. Световният ред е друг, само че хегемон № 1, Съединени американски щати, няма по какъв начин да одобряват позиция на равна нога с Русия и Китай. Дори и при опция да си разделят сферите на въздействие по целия свят. И на сън Вашингтон не си разрешава да мисли в жанр Ялта. Събира към себе си нова „ коалиця на желаещите”, в това число Европейски Съюз, с цел да удържи фронта.
Интересно в тази обстановка е да се наблюдава каква е реакцията на страни като Турция да вземем за пример. Защото това е страна с 84 млн. население и упоритости за роля освен в личния район. Разговор на Лавров с Чавушоолу, турски външен министър, в деня преди изпращането на войски на ОДКС в Казахстан е просто сигнал Анкара да не си разрешава да взима присъединяване или страна при рецесията в Казахстан. Защото са известни турските домогвания посредством тъй наречените турски свят към страните по южния фланг на Русия . Достатъчно бе, че Турция взе участие на страната на Азербайджан във войната с Армения за Нагорни Карабах. Тогава даже даде на Баку своите безпилотни „ Байрактар”, които изиграха значима роля за успеха на азерите. Тези дни министърът на защитата на Азербайджан, Хасанов, съобщи, че „ програмата на Азербайджанското висше военно учебно заведение е хармонизирана с програмата на Националния защитителен университет на Турция”. Само вежди ли ще смръщи Кремъл? Хасанов приказва за „ нашия брат Турция”, а президеитът на страната, Илхам Алиев, отиде на публично посещаване в Киев в разгара на напрежението по руско-украинската граница и събитията в Казахстан. Дали носи единствено послания на Баку или на някой от геополитическите играчи няма по какъв начин да е известно на поданството. Но е реалност, че за размириците в Казахстан Баку зае позиция на „ предоставяме информация”. Не взе участие в ОДКС. Сега е дружно с украинския президент Зеленски в Маринския замък в Киев и излиза наяве, че макар ковид-епидемията, търговията сред двете страни надвишава 1 млрд $, а Зеленски, афишира, че си е сложил за цел да удвои тази сума за 1-2 години. Подписват се съглашения по отношение на енергетиката, селското стопанство, земята и за усилване на стратегическото партньорство и поддръжка за „ суверенитета и териториалната целокупност на интернационално приетата територия на държавите”. Ще се работи за транспортен кулоар сред ГУАМ, който се състои от Грузия, Украйна, Молдова и Азербайджан. Към този план демонстрира необикновен интерес и Турция. Бизнес и въздействие. Няма подозрение, че Москва деликатно следи тези ходове на Баку и Киев. Става въпрос и за лична сигурност. В тази връзка тя уточни на президента на Казахстан, Токаев, до какво води тъй наречените многовариантна политика, която очевидно се следва и от Баку. Политика, при която местиш очи ту към Москва, ту към Вашингтон, ту към Пекин, само че помощ при потребност идва единствено от Кремъл. Иначе ориста ще е като тази на Садам Хюсеин, както подсети Путин навръх Токаев на Валдайската среща в Москва. Няма подозрение, че на Москва й се постанова да го играе многоръкия Шива, тъй като в последно време западната външна политика е ориентирана точно към границите на Русия. Съгласно остарялото предписание – в случай че имаш вътрешни проблеми, изнеси политиката си на открито. Вашингтон към този момент мъчно може да прикрива вътрешните си проблеми, изключително разделянето във всички направления измежду хайлайф и общество.
В такива условия Русия тези дни провежда в столицата си и среща, без предварителни условия, на представители на Турция и Армения за нормализиране на връзките. На пук на Баку? Или поради пропадане на други планове в района? Или с цел да потвърди още веднъж на света, че тя е мироопазващ медиатор? След 1.5 ч диалози турският дипломат Килич и Рубинян, зам.председател на арменския парламент, са се разбрали да възобновят активността на посолствата си. Москва посредничи, само че не крие, че може и да търпи Анкара в сирийската война, в Либия и до известна степен в Южен Кавказ, само че не може да направи същото в Украйна. Споразуменията на Анкара с Киев в региона на военното дело, вноса на „ Байрактар” и потреблението на такива безпилотни самолети за Донбас, определянето на Крим за „ противозаконна окупация” поради кримските татари, които и финансово се поддържат от Турция, разрастването на търговско-икономическите връзки се възприемат от Русия като „ провокативен ход”. Независимо от провежданата „ деликатна политика на баланс” на Анкара по отношение на НАТО и Русия. В същото време Съединени американски щати считат, че Анкара се е „ отдалечила от съдружниците си в НАТО” и е влезнала в „ взаимен танц с Русия”. Тази политика на баланс става все по-трудна за Турция, а Русия и Съединени американски щати стават все по-недоволни от „ игрите на Ердоган”.
Сигурно по тази причина мненията за Турция отвън страната в последно време зачестиха. В Белград, да вземем за пример, на 4 януари излезе материал, в който се твърди, че „ хаосът е завладял стопанската система на Турция” и във всяка сфера като финанси, стопанска система, външна политика, здравна и просветителна система, продоволствена сигурност и така нататък има съществени проблеми. Говори се за „ финансова и икономическа депресия”, за дефицит на храни и съществени артикули, за незапомнено сриване на турската лира. Анализаторът Акин Назли даже си разрешава да твърди, че „ изборите не е належащо да бъдат обективни. Ердоган ще загуби всевъзможни избори”. Опозиционните партии в Анкара, водени от водача на кемалистката Народно-републиканска партия, НРП, Калъчдароолу, упорстват за изключителни избори. Но по никакъв начин не е ясно дали такива прогнози ще се осъществен. Просто Ердоган е прекомерно умел политик, без значение от увеличаващите се информации за проблемите със здравословното му положение. Спорът дали Турция е „ полуколония” или суверенна самостоятелна страна с искания за водеща роля на Балканите, Кавказ и измежду страни, които са били в Османската ивперия, е обичан за много наблюдаващи. Факт е обаче, че това е страна с потенциал и история, която е основала дипломация на равнище. Дали на този стадий, поради напрежението във финансите и стопанската система, Турция ще попадне в ръцете на МВФ е тематика, която мощно интригува водещи икономисти на страната. Някои настояват, че кметът на Истанбул, Екрем Имамоолу, би бил „ добър претендент за осъществяване на програмата на МВФ”, тъй като е „ еластичен и популистки”. За такава роля бил готвен и Али Бабикян, водач на партия „ Дева”, някогашен сподвижник на Ердоган. Казват, че „ умереният ислям на Ердоган” щял да бъде сменен с „ сдържан секуларизъм”. Но се изисквало „ безпрепятствено избавяне от ердогановото царуване”. Рибата в морето, само че тиганът към този момент е на печката. Част от геополитическите игри на мощните на деня. Редовните парламентарни избори са през юни 2023г, само че напрежението в тази връзка се подгрява към този момент няколко години. По-трезви наблюдаващи споделят, че „ гъста мъгла се е спуснала над вероятностите”. Ердоган не дава и дума да се издума за изключителни избори. Приглася му съдружният сътрудник от извънредно дясната радикална Партия на националистическото деяние с водач Девлет Бахчели. От опозицията настояват, че поддръжката за Ердоган е спаднала под 30%, само че вярата в оповестени социологически изследвания не е прекомерно висока. Затова пък Ердоган, по предписание, употребява външната политика като отдушник за вътрешните проблеми. Инициативи в Сирия, Либия, Афганистан /охрана на летището в Кабул/, Катар, Пакистан, кавказките страни /турски свят съгласно Анкара, само че без Таджикистан/, Балканите, както и опити за нормализиране на връзките със Съединени американски щати при Джо Байдън, за другарски връзки с Русия на фона на изключително близки контакти с Украйна са все политики в жанр Ердоган. Стил на „ Турция е над всичко” и за удържане на позиция на самостоятелна суверенна страна, която сама взима решенията си. Дали ще успее Ердоган? Предстои да се следи. На самият факт, че в Анкара излизат информации каква следена от Пентагона американска лаборатория е функционирала в Казахстан е показателно за ориентировка. Цитираната лаборатория, за която „ били изхарчени 130 млн долара”, е била оповестена за „ инфекциозни заболявания”, само че в действителност задачата е била „ когато и да е да има опция за дестабилизация на епидемологична обстановка, в това число в региона”. Нагнетяване на ситуацията? Има принцип – щом има пушек, значи има и огън. Някои в Анкара са на мнение, че цел на Западния свят е да се пресечен топлите, съгласно тях, връзки на Турция с Русия и Китай. Отговорът е посредством изреждане на организации на Сорос, НПО-та, персони, които работят на територията на кавказкиште страни, в това число Русия, които работят за използване на западните тактики за разцепление на страните и обществата там. Логични разбори? И това следва да се следи.
Въпросът, който остава е, че напрежението сред геополитическите играчи Русия, Съединени американски щати и Китай пораства. Русия е на масата на договарянията със Съединени американски щати, Путин ще посети Китай на 4 февруари, само че очакванията, че това ще омиротвори света по никакъв начин не са обезпечени. Остава упованието, че въпреки всичко разсъдъкът ще надделее. Дано.
В такава обстановка се случиха и събитията в Казахстан. Организацията за сигурност ОДКС, в която влизат страни като Русия, Казахстан, Армения, Беларус, Таджикистан, направи показно по какъв начин може да се оправи с рецесия, която към този момент всички назовават или „ опит за преврат”, или „ оранжева революция” или просто „ интервенция във вътрешни дела”. По предписание такива събития стартират със обществени митинги. Такъв е сюжетът. Този път обаче Москва образно потвърди, че в „ задния й двор” няма да допусне някой непознат да се разпорежда. И там търпението е завършило. Изведе до дни войските си от Казахстан, с цел да натрие носа на тези, които споделяха, че „ в случай че ви влезе в дома руснак, той не напуща повече къщата”. Захарова, представител на съветското Министерство на външните работи, е бърза в отговорите – „ в случай че влезе в дома ви американец, той го ограбва, постоянно убива стопаните” и дава образци с индианците, Виетнам, Ирак, Либия, Афганистан и така нататък Определено доста кураж е събрала Русия. Дали поради модерното оръжие, което към този момент има, дали поради облагите на „ Газпром” или тъй като западните наказания не й навредиха? Напротив, тези наказания укрепиха до известна степен стопанската система й /отчита се 3% растеж на БВП/ и Москва не позволи разделяне на империята и народите й. Спор няма, че залозите в тази геополитическа игра стават все по-големи. Световният ред е друг, само че хегемон № 1, Съединени американски щати, няма по какъв начин да одобряват позиция на равна нога с Русия и Китай. Дори и при опция да си разделят сферите на въздействие по целия свят. И на сън Вашингтон не си разрешава да мисли в жанр Ялта. Събира към себе си нова „ коалиця на желаещите”, в това число Европейски Съюз, с цел да удържи фронта.
Интересно в тази обстановка е да се наблюдава каква е реакцията на страни като Турция да вземем за пример. Защото това е страна с 84 млн. население и упоритости за роля освен в личния район. Разговор на Лавров с Чавушоолу, турски външен министър, в деня преди изпращането на войски на ОДКС в Казахстан е просто сигнал Анкара да не си разрешава да взима присъединяване или страна при рецесията в Казахстан. Защото са известни турските домогвания посредством тъй наречените турски свят към страните по южния фланг на Русия . Достатъчно бе, че Турция взе участие на страната на Азербайджан във войната с Армения за Нагорни Карабах. Тогава даже даде на Баку своите безпилотни „ Байрактар”, които изиграха значима роля за успеха на азерите. Тези дни министърът на защитата на Азербайджан, Хасанов, съобщи, че „ програмата на Азербайджанското висше военно учебно заведение е хармонизирана с програмата на Националния защитителен университет на Турция”. Само вежди ли ще смръщи Кремъл? Хасанов приказва за „ нашия брат Турция”, а президеитът на страната, Илхам Алиев, отиде на публично посещаване в Киев в разгара на напрежението по руско-украинската граница и събитията в Казахстан. Дали носи единствено послания на Баку или на някой от геополитическите играчи няма по какъв начин да е известно на поданството. Но е реалност, че за размириците в Казахстан Баку зае позиция на „ предоставяме информация”. Не взе участие в ОДКС. Сега е дружно с украинския президент Зеленски в Маринския замък в Киев и излиза наяве, че макар ковид-епидемията, търговията сред двете страни надвишава 1 млрд $, а Зеленски, афишира, че си е сложил за цел да удвои тази сума за 1-2 години. Подписват се съглашения по отношение на енергетиката, селското стопанство, земята и за усилване на стратегическото партньорство и поддръжка за „ суверенитета и териториалната целокупност на интернационално приетата територия на държавите”. Ще се работи за транспортен кулоар сред ГУАМ, който се състои от Грузия, Украйна, Молдова и Азербайджан. Към този план демонстрира необикновен интерес и Турция. Бизнес и въздействие. Няма подозрение, че Москва деликатно следи тези ходове на Баку и Киев. Става въпрос и за лична сигурност. В тази връзка тя уточни на президента на Казахстан, Токаев, до какво води тъй наречените многовариантна политика, която очевидно се следва и от Баку. Политика, при която местиш очи ту към Москва, ту към Вашингтон, ту към Пекин, само че помощ при потребност идва единствено от Кремъл. Иначе ориста ще е като тази на Садам Хюсеин, както подсети Путин навръх Токаев на Валдайската среща в Москва. Няма подозрение, че на Москва й се постанова да го играе многоръкия Шива, тъй като в последно време западната външна политика е ориентирана точно към границите на Русия. Съгласно остарялото предписание – в случай че имаш вътрешни проблеми, изнеси политиката си на открито. Вашингтон към този момент мъчно може да прикрива вътрешните си проблеми, изключително разделянето във всички направления измежду хайлайф и общество.
В такива условия Русия тези дни провежда в столицата си и среща, без предварителни условия, на представители на Турция и Армения за нормализиране на връзките. На пук на Баку? Или поради пропадане на други планове в района? Или с цел да потвърди още веднъж на света, че тя е мироопазващ медиатор? След 1.5 ч диалози турският дипломат Килич и Рубинян, зам.председател на арменския парламент, са се разбрали да възобновят активността на посолствата си. Москва посредничи, само че не крие, че може и да търпи Анкара в сирийската война, в Либия и до известна степен в Южен Кавказ, само че не може да направи същото в Украйна. Споразуменията на Анкара с Киев в региона на военното дело, вноса на „ Байрактар” и потреблението на такива безпилотни самолети за Донбас, определянето на Крим за „ противозаконна окупация” поради кримските татари, които и финансово се поддържат от Турция, разрастването на търговско-икономическите връзки се възприемат от Русия като „ провокативен ход”. Независимо от провежданата „ деликатна политика на баланс” на Анкара по отношение на НАТО и Русия. В същото време Съединени американски щати считат, че Анкара се е „ отдалечила от съдружниците си в НАТО” и е влезнала в „ взаимен танц с Русия”. Тази политика на баланс става все по-трудна за Турция, а Русия и Съединени американски щати стават все по-недоволни от „ игрите на Ердоган”.
Сигурно по тази причина мненията за Турция отвън страната в последно време зачестиха. В Белград, да вземем за пример, на 4 януари излезе материал, в който се твърди, че „ хаосът е завладял стопанската система на Турция” и във всяка сфера като финанси, стопанска система, външна политика, здравна и просветителна система, продоволствена сигурност и така нататък има съществени проблеми. Говори се за „ финансова и икономическа депресия”, за дефицит на храни и съществени артикули, за незапомнено сриване на турската лира. Анализаторът Акин Назли даже си разрешава да твърди, че „ изборите не е належащо да бъдат обективни. Ердоган ще загуби всевъзможни избори”. Опозиционните партии в Анкара, водени от водача на кемалистката Народно-републиканска партия, НРП, Калъчдароолу, упорстват за изключителни избори. Но по никакъв начин не е ясно дали такива прогнози ще се осъществен. Просто Ердоган е прекомерно умел политик, без значение от увеличаващите се информации за проблемите със здравословното му положение. Спорът дали Турция е „ полуколония” или суверенна самостоятелна страна с искания за водеща роля на Балканите, Кавказ и измежду страни, които са били в Османската ивперия, е обичан за много наблюдаващи. Факт е обаче, че това е страна с потенциал и история, която е основала дипломация на равнище. Дали на този стадий, поради напрежението във финансите и стопанската система, Турция ще попадне в ръцете на МВФ е тематика, която мощно интригува водещи икономисти на страната. Някои настояват, че кметът на Истанбул, Екрем Имамоолу, би бил „ добър претендент за осъществяване на програмата на МВФ”, тъй като е „ еластичен и популистки”. За такава роля бил готвен и Али Бабикян, водач на партия „ Дева”, някогашен сподвижник на Ердоган. Казват, че „ умереният ислям на Ердоган” щял да бъде сменен с „ сдържан секуларизъм”. Но се изисквало „ безпрепятствено избавяне от ердогановото царуване”. Рибата в морето, само че тиганът към този момент е на печката. Част от геополитическите игри на мощните на деня. Редовните парламентарни избори са през юни 2023г, само че напрежението в тази връзка се подгрява към този момент няколко години. По-трезви наблюдаващи споделят, че „ гъста мъгла се е спуснала над вероятностите”. Ердоган не дава и дума да се издума за изключителни избори. Приглася му съдружният сътрудник от извънредно дясната радикална Партия на националистическото деяние с водач Девлет Бахчели. От опозицията настояват, че поддръжката за Ердоган е спаднала под 30%, само че вярата в оповестени социологически изследвания не е прекомерно висока. Затова пък Ердоган, по предписание, употребява външната политика като отдушник за вътрешните проблеми. Инициативи в Сирия, Либия, Афганистан /охрана на летището в Кабул/, Катар, Пакистан, кавказките страни /турски свят съгласно Анкара, само че без Таджикистан/, Балканите, както и опити за нормализиране на връзките със Съединени американски щати при Джо Байдън, за другарски връзки с Русия на фона на изключително близки контакти с Украйна са все политики в жанр Ердоган. Стил на „ Турция е над всичко” и за удържане на позиция на самостоятелна суверенна страна, която сама взима решенията си. Дали ще успее Ердоган? Предстои да се следи. На самият факт, че в Анкара излизат информации каква следена от Пентагона американска лаборатория е функционирала в Казахстан е показателно за ориентировка. Цитираната лаборатория, за която „ били изхарчени 130 млн долара”, е била оповестена за „ инфекциозни заболявания”, само че в действителност задачата е била „ когато и да е да има опция за дестабилизация на епидемологична обстановка, в това число в региона”. Нагнетяване на ситуацията? Има принцип – щом има пушек, значи има и огън. Някои в Анкара са на мнение, че цел на Западния свят е да се пресечен топлите, съгласно тях, връзки на Турция с Русия и Китай. Отговорът е посредством изреждане на организации на Сорос, НПО-та, персони, които работят на територията на кавказкиште страни, в това число Русия, които работят за използване на западните тактики за разцепление на страните и обществата там. Логични разбори? И това следва да се следи.
Въпросът, който остава е, че напрежението сред геополитическите играчи Русия, Съединени американски щати и Китай пораства. Русия е на масата на договарянията със Съединени американски щати, Путин ще посети Китай на 4 февруари, само че очакванията, че това ще омиротвори света по никакъв начин не са обезпечени. Остава упованието, че въпреки всичко разсъдъкът ще надделее. Дано.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ