Експерти: Регистърът на неактивните е само първата стъпка към разкриване на скрития потенциал, за да не внасяме работници
На фона на ниското предложение на труд, съчетано с все по-високо търсене намирането на решения за дефицита на служащи става все по-належащо. Докато по-често обсъждаме улеснението на достъпа на служащи от трети страни до българския пазар на труда, тази седмица държавното управление показа различен метод – основаване на указател на неактивните в опит да се уточняват методите за активиране.
Накратко, новият указател комбинира информация, събирана в базите данни на Главната ревизия по труда, Агенцията по заетостта, Национален осигурителен институт, Главна дирекция " Изпълнение на наказванията “ в Министерството на правораздаването и Националната експертна лекарска комисия. Това ще разреши ясно профилиране на неактивните, разбор на самостоятелните им потребности и заменяне на актуалните политики.
От основаването на регистъра можем да чакаме, най-общо, няколко последици, споделя икономистът от ИПИ Адриан Николов:
– Изграждане на доста ясно и изцяло схващане за възрастовата, районната, просветителната конструкция на неактивните. Това дава опция за разбор на факторите, които ги задържат отвън пазара на труда и реалистична оценка на броя на лицата, които могат да бъдат достигнати и задействани.
– Адресиране на съответните потребности . Докато част от неактивните са отвън пазара на труда поради липса на обучение и умения, което не им разрешава да намерят работа за дълъг интервал от време, то други са с увреждания (и надлежно със специфични потребности към заетостта и некадърност да работят избрани професии), трети – заети с домакинска активност или грижа за близки, което значи, че биха могли да работят единствено почасово.
– Прецизиране на дейните политики на пазара на труд. Има доста още какво да се желае от успеваемостта на разноските за субсидирана претовареност и образования. Детайлната информация за неактивните има капацитет да усъвършенства най-много етапа на обмисляне на дейните политики, тъй че да са по-близо до действителните потребности.
– Проследяване на въздействието на политиките. Ако прегледът на данните в регистъра сочи, че едни и същи хора минават през " цикли “ на активация, присъединяване в ограничения (обучение, претовареност и подобни) и ново отпадане от пазара на труд това ще явен знак, че дизайнът на политиките и възприетите подходи не реализират задачите си и се нуждаят от " ремонт “.
Важно е да подчертаем обаче, че единствено по себе си основаването на указател е единствено първата стъпка във възприемането на нов метод към неактивните. Той съставлява само нужна, основна инфраструктура, която доставя институциите с информацията, която им е нужна, с цел да стигнат до повече хора с съответен метод. Остава отворен въпросът какви ще са идващите стъпки – какъв запас ще бъде обособен за активиране и до каква степен ще се употребява събраната в регистъра информация. Няма две отзиви, че измежду неактивните има " прикрит “ капацитет за в допълнение предложение на работна мощ, само че занапред ще разберем какъв е неговият мащаб.
Накратко, новият указател комбинира информация, събирана в базите данни на Главната ревизия по труда, Агенцията по заетостта, Национален осигурителен институт, Главна дирекция " Изпълнение на наказванията “ в Министерството на правораздаването и Националната експертна лекарска комисия. Това ще разреши ясно профилиране на неактивните, разбор на самостоятелните им потребности и заменяне на актуалните политики.
От основаването на регистъра можем да чакаме, най-общо, няколко последици, споделя икономистът от ИПИ Адриан Николов:
– Изграждане на доста ясно и изцяло схващане за възрастовата, районната, просветителната конструкция на неактивните. Това дава опция за разбор на факторите, които ги задържат отвън пазара на труда и реалистична оценка на броя на лицата, които могат да бъдат достигнати и задействани.
– Адресиране на съответните потребности . Докато част от неактивните са отвън пазара на труда поради липса на обучение и умения, което не им разрешава да намерят работа за дълъг интервал от време, то други са с увреждания (и надлежно със специфични потребности към заетостта и некадърност да работят избрани професии), трети – заети с домакинска активност или грижа за близки, което значи, че биха могли да работят единствено почасово.
– Прецизиране на дейните политики на пазара на труд. Има доста още какво да се желае от успеваемостта на разноските за субсидирана претовареност и образования. Детайлната информация за неактивните има капацитет да усъвършенства най-много етапа на обмисляне на дейните политики, тъй че да са по-близо до действителните потребности.
– Проследяване на въздействието на политиките. Ако прегледът на данните в регистъра сочи, че едни и същи хора минават през " цикли “ на активация, присъединяване в ограничения (обучение, претовареност и подобни) и ново отпадане от пазара на труд това ще явен знак, че дизайнът на политиките и възприетите подходи не реализират задачите си и се нуждаят от " ремонт “.
Важно е да подчертаем обаче, че единствено по себе си основаването на указател е единствено първата стъпка във възприемането на нов метод към неактивните. Той съставлява само нужна, основна инфраструктура, която доставя институциите с информацията, която им е нужна, с цел да стигнат до повече хора с съответен метод. Остава отворен въпросът какви ще са идващите стъпки – какъв запас ще бъде обособен за активиране и до каква степен ще се употребява събраната в регистъра информация. Няма две отзиви, че измежду неактивните има " прикрит “ капацитет за в допълнение предложение на работна мощ, само че занапред ще разберем какъв е неговият мащаб.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ