Адвокати атакуват банковите такси за регистрация на фирми
На фона на галопиращата инфлация, която удари както семействата, по този начин и бизнеса, банковият бранш регистрира рекордни печалби за предходната 2022 година - над 2 милиарда лв.. Доходът от банкови такси играе основна роля за реализиране на този впечатляващ резултат.
Това декларират от Обединението на свободните юристи.
В Министерството на правораздаването се обмисля решение, с което да бъде премахната една от многото непотребни тежести, които ощетяват бизнеса в интерес на банките.
На фона на множеството предизборни изявления, които единствено установяват голямата облага на банковия бранш и дават обещание гилотиниране на банковите такси, министър Крум Зарков има опция да вземе решение, което да бъде от действителна изгода на започващите бизнесмени.
Става въпрос за унищожаване на една от наложителните банкови процедури, през които минават търговците, когато записват своите компании. Това е условието за разкриване на специфична банкова сметка за внасяне на капитала на компанията, който има най-често има чисто алегорична стойност.
Съгласно статистиката на Агенция по вписвания, в България годишно се записват над 30 000 сдружения с лимитирана отговорност. Към сегашния миг, всички те заплащат такси за избран вид специфични сметки, които единствено след няколко дни следва да бъдат закрити.
" Така се получава, че с цел да внесе капитал от 2 лева, банката прибира от търговеца 45 лева " - разясняват бизнесмените. Освен това, след 2017 година процедурата е и извънредно затруднена - бъдещите търговци прекарват към 1 час в попълване на документи " на ръка ".
Ако търговецът е чужденец и по-късно желае да открие елементарна сметка, то той следва да заплати сред 50 и 300 евро за изследване и даже тогава няма гаранция, че услугата ще му бъде предоставена.
Идеята за отпадане на условието за внасяне на капитала в банка се поддържа и от адвокатските колегии. Те акцентират, че към сегашния миг работят голям брой регулации, които слагат банките в напълно друга позиция от времето, когато горепосочените текстове са намерили място в Наредбата.
Република България все още разчита на задгранични вложения, само че в това време доста вложители избират да работят с банки в личните си страни. Изискването за внасяне на дружествения капитал в банка води в клоновете на банките голям брой лица, които нямат действително желание да влязат в потребителски връзки с тези банки.
В същото време, самите банки следва да оформят огромен размер документи и да изпълнят голям брой условия, с цел да отговорят на поръчките за разкриване на този вид сметки. Влагането на подобен запас от страна на банките и на търговците би имал смисъл само когато капиталът има по-съществена стойност или когато клиентът действително има намерение да употребява услугите на банката.
Практиката обаче демонстрира, че голямата част от сдруженията се записват с капитал, който има алегорична стойност, а самите банки въпреки да не отхвърлят откриването на набирателни сметки, след това отхвърлят да влязат в връзки със същите лица. Констатира се, че в доста случаи за банките е стопански неизгодно приемането на нови клиенти, като в най-голяма степен това важи за европейски жители и задгранични лица, които не владеят български език.
Предложението е на Висшия адвокатски съвет и е подкрепено от голям брой неправителствени организации. " Министърът на правосъдието разполага с еднолична подготвеност да реши въпроса, защото наредбите, изискващи присъединяване на банка даже не се намират в закона, а са в подзаконов нормативен акт " - разяснява адв. Явор Харизанов от платформата BezGishe.bg.
Освен, че бъркат в джоба на търговците, тези условия са и противоконституционни, тъй като спъват вложителите. Специалисти сочат, че банките освен събират такси от търговците, само че в доста случаи макар събраните такси им отхвърлят подпомагане с разкриване на банковата сметка заради най-различни аргументи.
В същото време, Конституцията подсигурява правото на свободна стопанска самодейност, което следва да има безспорен темперамент и съгласно юристите не е възможно да зависи от преценката на банките. Резултатът от всичко това е отрицателен за България - задграничните вложители остават с усещане, че у нас съществува администрация, а неприятната оценка се трансферира и върху стопанската система ни.
Гражданите на Европейски Съюз одобряват, че откакто са нежелателен клиент за българските банки, то те не са мечтани и от българската страна. Много от тези търговци, считат себе си за правилни данъкоплатци и търсени търговски сътрудници.
Направените оферти плануват, в случаите когато учредителният капитал е под 10 000 лева, внасянето му да може да става и без присъединяване на банка. Адвокатските колегии поддържат концепцията и сочат, че не е възможно правото на едно лице да прави комерсиална активност да бъде сложено според на благоволението на банките.
Това декларират от Обединението на свободните юристи.
В Министерството на правораздаването се обмисля решение, с което да бъде премахната една от многото непотребни тежести, които ощетяват бизнеса в интерес на банките.
На фона на множеството предизборни изявления, които единствено установяват голямата облага на банковия бранш и дават обещание гилотиниране на банковите такси, министър Крум Зарков има опция да вземе решение, което да бъде от действителна изгода на започващите бизнесмени.
Става въпрос за унищожаване на една от наложителните банкови процедури, през които минават търговците, когато записват своите компании. Това е условието за разкриване на специфична банкова сметка за внасяне на капитала на компанията, който има най-често има чисто алегорична стойност.
Съгласно статистиката на Агенция по вписвания, в България годишно се записват над 30 000 сдружения с лимитирана отговорност. Към сегашния миг, всички те заплащат такси за избран вид специфични сметки, които единствено след няколко дни следва да бъдат закрити.
" Така се получава, че с цел да внесе капитал от 2 лева, банката прибира от търговеца 45 лева " - разясняват бизнесмените. Освен това, след 2017 година процедурата е и извънредно затруднена - бъдещите търговци прекарват към 1 час в попълване на документи " на ръка ".
Ако търговецът е чужденец и по-късно желае да открие елементарна сметка, то той следва да заплати сред 50 и 300 евро за изследване и даже тогава няма гаранция, че услугата ще му бъде предоставена.
Идеята за отпадане на условието за внасяне на капитала в банка се поддържа и от адвокатските колегии. Те акцентират, че към сегашния миг работят голям брой регулации, които слагат банките в напълно друга позиция от времето, когато горепосочените текстове са намерили място в Наредбата.
Република България все още разчита на задгранични вложения, само че в това време доста вложители избират да работят с банки в личните си страни. Изискването за внасяне на дружествения капитал в банка води в клоновете на банките голям брой лица, които нямат действително желание да влязат в потребителски връзки с тези банки.
В същото време, самите банки следва да оформят огромен размер документи и да изпълнят голям брой условия, с цел да отговорят на поръчките за разкриване на този вид сметки. Влагането на подобен запас от страна на банките и на търговците би имал смисъл само когато капиталът има по-съществена стойност или когато клиентът действително има намерение да употребява услугите на банката.
Практиката обаче демонстрира, че голямата част от сдруженията се записват с капитал, който има алегорична стойност, а самите банки въпреки да не отхвърлят откриването на набирателни сметки, след това отхвърлят да влязат в връзки със същите лица. Констатира се, че в доста случаи за банките е стопански неизгодно приемането на нови клиенти, като в най-голяма степен това важи за европейски жители и задгранични лица, които не владеят български език.
Предложението е на Висшия адвокатски съвет и е подкрепено от голям брой неправителствени организации. " Министърът на правосъдието разполага с еднолична подготвеност да реши въпроса, защото наредбите, изискващи присъединяване на банка даже не се намират в закона, а са в подзаконов нормативен акт " - разяснява адв. Явор Харизанов от платформата BezGishe.bg.
Освен, че бъркат в джоба на търговците, тези условия са и противоконституционни, тъй като спъват вложителите. Специалисти сочат, че банките освен събират такси от търговците, само че в доста случаи макар събраните такси им отхвърлят подпомагане с разкриване на банковата сметка заради най-различни аргументи.
В същото време, Конституцията подсигурява правото на свободна стопанска самодейност, което следва да има безспорен темперамент и съгласно юристите не е възможно да зависи от преценката на банките. Резултатът от всичко това е отрицателен за България - задграничните вложители остават с усещане, че у нас съществува администрация, а неприятната оценка се трансферира и върху стопанската система ни.
Гражданите на Европейски Съюз одобряват, че откакто са нежелателен клиент за българските банки, то те не са мечтани и от българската страна. Много от тези търговци, считат себе си за правилни данъкоплатци и търсени търговски сътрудници.
Направените оферти плануват, в случаите когато учредителният капитал е под 10 000 лева, внасянето му да може да става и без присъединяване на банка. Адвокатските колегии поддържат концепцията и сочат, че не е възможно правото на едно лице да прави комерсиална активност да бъде сложено според на благоволението на банките.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ