От трибуната на Народното събрание Димо Дренчев, народен представител от

От трибуната на Народното събрание Димо Дренчев, депутат от „ Възраждане “, насочи въпрос към служебния финансов министър Людмила Петкова, за какво министерството отдръпна в окончателния вид на бюджета личното си предложение - да бъдат обложени с по-висок налог свръпечалбите на банките.

Посочвайки като несъстоятелни причините, че сумата от 810 милиона, която се планираше да бъде събрана от този налог, ще заплаши стабилността на банковата система и ще вдигне лихвите по заемите, Дренчев посочи, че като непряк резултат, една такава мярка би охладила и имотния балон, защото ограниченията които подхваща Българска народна банка досега не дават мечтаните резултати.
Според него обаче, платените от банките пари биха били изцяло задоволителни, с цел да не се замразяват майчинските добавки или пък да не се връща 20% Данък добавена стойност на хляба.

Той напомни, че това е препоръчано от самото министерство при правене на плана за бюджет и уточни, че облагите на банките се таксуват с подобен налог в най-малко 10 други страни.
Той даде образец с балтийските страни, които са образец за положително икономическо развиване.От думите му стана ясно, че Латвия ще го вкара от тази година, окуражена от доста положителните резултати в Литва, а Естония възнамерява да го вкара идната година.

Според него за България претекстовете за въвеждането на подобен налог би трябвало да бъдат още по-силни, тъй като облагата на банковия бранш във страната е с най-висока възвръщаемост от всички страни, в които към момента не е въведен подобен налог.
Печалбата на банковия бранш през миналата година се увеличи с едни невероятни 64%, уточни Дренчев, и то след не по-малко впечатляващият 46% растеж през 2022 година Така банките са създали 5 милиарда и 500 милиона облаги единствено през последните две години.

Почти всичките тези пари ще бъдат изнесени към компаниите-майки в чужбина, което съгласно него не е загадка нито за Министерство на финансите, нито за Българска народна банка.
Той уточни, че заради явните картелни съглашения сред банките на пазара, те поддържат безусловно в съгласие еднообразно ниски лихви по депозитите и еднообразно високи такси за услугите, а пък тези такси са им обезпечени с помощта на закони, които се одобряват в Народното събрание и с решения на държавното управление.

Димо Дренчев насочи въпрос към министър Людмила Петкова по повод какъв брой тъкмо са платили банките над тази облага от 64% и над тези 5%, с които наложително са обложени мултимилиардните компании след приемането на световния корпоративен най-малък налог, който по този начин или другояче им подвига данъчните отговорности с 5% във всички страни от Европейски Съюз.

От отговора излиза наяве, че след направена среща с Българска народна банка и с Асоциацията на банките за заплащанията, които ще бъдат направени от тяхна страна през 2025 година, в това число и сумата, която е по спомагателния най-малък световен налог, и след предоставената информация оказва се, че през 2025 година ще бъде импортирана изравнителната вноска, дължима за 2024 година

Петкова уточни, че сумата доста надвишава това, което е било планувано в бюджета и за това не е импортирано като предложение облагането на свръхпечалбите на банките и добави, че въпросът стои отворен: в случай че народните представители решат данъкът да бъде признат, Министерството има подготвеност да разпореди неговото въвеждане.