Протестите в Сърбия са исторически – светът не бива да ги игнорира
Н а фона на демократичния крах в Европа протестиращите сръбски студентски демонстрираха нов път за преосмисляне на демокрацията и ръководството. Това показва есеистът Саша Саванович за Al Jazeera.
Вече четири месеца Сърбия е обхваната от невиждани митинги. Размириците започнаха след сриването на покрива на неотдавна реновираната жп гара в Нови Сад – втория по величина град в страната. Инцидентът лиши живота на 15 души и тежко рани двама на 1 ноември, напомня Саванович.
Въпреки опитите на държавното управление да потуши демонстрациите, митингите единствено набират мощ. Университети са окупирани, организират се огромни демонстрации и стачки в цялата страна.
Международните наблюдаващи и международните медии или изцяло пренебрегват този всеобщ митинг, или го свеждат до „ антикорупционни “ демонстрации. Русия и Китай поддържат президента Александър Вучич и ръководещата Сръбска прогресивна партия (SNS), до момента в който Съединени американски щати и Европейският съюз – които всекидневно се показват за бранители на демокрацията – не са изразили поддръжка за протестиращите, разяснява Саванович.
Но протичащото се в Сърбия надалеч надвишава гражданското неодобрение към държавното управление или настояванията за оставки. През последните три месеца в страната се оформя нов модел на ръководство на институции и общество, счита есеистът.
Това е историческо развиване, на което си коства да се обърне внимание, изключително в подтекста на общоевропейската рецесия на демокрацията и политическата система, показва още Саша Саванович.
Massive protests against Vucic’s authoritarian regime in Serbia.
Video credit
— Ivana Stradner (@ivanastradner)
Блокади и окупации
Протестите в Нови Сад започнаха скоро след нещастието. Местни поданици и студенти проведоха 15-минутни пътни блокади в безмълвен помен за 15-те починали. Този метод на митинг бързо се популяризира из страната, като повече от 200 града, дребни градчета и села организираха сходни бдения.
На 22 ноември група студенти от Факултета по трагични изкуства към Белградския университет се опита да организира малко 15-минутно бдение, само че бе физически нападната от нападателни лица.
В отговор на това нахлуване, както и на други сходни офанзиви, и при цялостната бездейност на управляващите, три дни по-късно студентите взеха решение да окупират образователните си здания. Техният образец бе последван от други университети, напомня Саванович.
В идващите седмици шест от водещите държавни университети в страната бяха окупирани, което на процедура сковава висшето обучение, защото всички университетски действия бяха прекъснати.
На 13 февруари студентите започнаха още една стъпка, окупирайки Студентския културен център в Белград – в миналото многолюден културен център, който под ръководството на Министерството на образованието бе безстопанствен и трансфорат в комерсиално пространство.
След окупирането на университетите студентите взеха решение да изнесат митингите на улицата. На 28 януари те проведоха 24-часова обсада на огромно пътно кръстовище в Белград. Последваха сходни акции в Нови Сад на 1 февруари и в Крагуевац на 15 февруари.
Групи от студенти извървяха 100 километра пешком, с цел да поддържат своите сътрудници в Нови Сад и Крагуевац. По пътя си бяха посрещани от маси хора, които им осигуряваха храна, вода, здравна помощ и заслон.
В края на огромния протест в Нови Сад стотици таксиметрови водачи непринудено откараха студентите назад в Белград. Жителите на Крагуевац приютиха в домовете си към 700 протестиращи, пристигнали от други градове. Гражданската взаимност със студентите е изключителна, счита Саша Саванович.
През цялото време настояванията на протестиращите остават непроменени:
Публикуване на всички документи, свързани с реконструкцията на жп гарата Наказателно гонене на лицата, нападали протестиращите Отмяна на обвиняванията против демонстрантите Увеличение на бюджета за висше образование
Студентите не желаят оставката на държавното управление, предварителни избори или промяна на властта с опозицията, споделя есеистът.
Recap from gathering in support of students in Serbia, and against corruption, nepotism and the autocratic regime in the country
San Francisco, Feb 09, 2025
— Nenad Milanović (@seanmilanovic)
Непокорните университети
Окупациите оспорват освен статуквото в университетите, само че и отвън тях, безапелационна е Саванович.
Студентите проведоха дейно самоуправление посредством пленуми, където всеки има право на глас и всички решения се вземат посредством демократично гласоподаване. Сформирани бяха работни групи, които се занимават с въпроси като сигурност, логистика, връзка и правна отбрана.
Тези окупации нямат ясно изразено водачество – представителите, които приказват пред медиите, непрекъснато се сменят. Те държат на своята самостоятелност и се разграничават както от политическите партии, по този начин и от неправителствени организации и други официални групи, показва Саванович.
По този метод студентите основават ново политическо пространство и нови форми на демократично присъединяване, отвън границите на институционалната политика и представителната народна власт, споделя тя.
HUGE protests in Belgrade, Serbia!
Вече четири месеца Сърбия е обхваната от невиждани митинги. Размириците започнаха след сриването на покрива на неотдавна реновираната жп гара в Нови Сад – втория по величина град в страната. Инцидентът лиши живота на 15 души и тежко рани двама на 1 ноември, напомня Саванович.
Въпреки опитите на държавното управление да потуши демонстрациите, митингите единствено набират мощ. Университети са окупирани, организират се огромни демонстрации и стачки в цялата страна.
Международните наблюдаващи и международните медии или изцяло пренебрегват този всеобщ митинг, или го свеждат до „ антикорупционни “ демонстрации. Русия и Китай поддържат президента Александър Вучич и ръководещата Сръбска прогресивна партия (SNS), до момента в който Съединени американски щати и Европейският съюз – които всекидневно се показват за бранители на демокрацията – не са изразили поддръжка за протестиращите, разяснява Саванович.
Но протичащото се в Сърбия надалеч надвишава гражданското неодобрение към държавното управление или настояванията за оставки. През последните три месеца в страната се оформя нов модел на ръководство на институции и общество, счита есеистът.
Това е историческо развиване, на което си коства да се обърне внимание, изключително в подтекста на общоевропейската рецесия на демокрацията и политическата система, показва още Саша Саванович.
Massive protests against Vucic’s authoritarian regime in Serbia.
Video credit
— Ivana Stradner (@ivanastradner)
Блокади и окупации
Протестите в Нови Сад започнаха скоро след нещастието. Местни поданици и студенти проведоха 15-минутни пътни блокади в безмълвен помен за 15-те починали. Този метод на митинг бързо се популяризира из страната, като повече от 200 града, дребни градчета и села организираха сходни бдения.
На 22 ноември група студенти от Факултета по трагични изкуства към Белградския университет се опита да организира малко 15-минутно бдение, само че бе физически нападната от нападателни лица.
В отговор на това нахлуване, както и на други сходни офанзиви, и при цялостната бездейност на управляващите, три дни по-късно студентите взеха решение да окупират образователните си здания. Техният образец бе последван от други университети, напомня Саванович.
В идващите седмици шест от водещите държавни университети в страната бяха окупирани, което на процедура сковава висшето обучение, защото всички университетски действия бяха прекъснати.
На 13 февруари студентите започнаха още една стъпка, окупирайки Студентския културен център в Белград – в миналото многолюден културен център, който под ръководството на Министерството на образованието бе безстопанствен и трансфорат в комерсиално пространство.
След окупирането на университетите студентите взеха решение да изнесат митингите на улицата. На 28 януари те проведоха 24-часова обсада на огромно пътно кръстовище в Белград. Последваха сходни акции в Нови Сад на 1 февруари и в Крагуевац на 15 февруари.
Групи от студенти извървяха 100 километра пешком, с цел да поддържат своите сътрудници в Нови Сад и Крагуевац. По пътя си бяха посрещани от маси хора, които им осигуряваха храна, вода, здравна помощ и заслон.
В края на огромния протест в Нови Сад стотици таксиметрови водачи непринудено откараха студентите назад в Белград. Жителите на Крагуевац приютиха в домовете си към 700 протестиращи, пристигнали от други градове. Гражданската взаимност със студентите е изключителна, счита Саша Саванович.
През цялото време настояванията на протестиращите остават непроменени:
Публикуване на всички документи, свързани с реконструкцията на жп гарата Наказателно гонене на лицата, нападали протестиращите Отмяна на обвиняванията против демонстрантите Увеличение на бюджета за висше образование
Студентите не желаят оставката на държавното управление, предварителни избори или промяна на властта с опозицията, споделя есеистът.
Recap from gathering in support of students in Serbia, and against corruption, nepotism and the autocratic regime in the country
San Francisco, Feb 09, 2025
— Nenad Milanović (@seanmilanovic)
Непокорните университети
Окупациите оспорват освен статуквото в университетите, само че и отвън тях, безапелационна е Саванович.
Студентите проведоха дейно самоуправление посредством пленуми, където всеки има право на глас и всички решения се вземат посредством демократично гласоподаване. Сформирани бяха работни групи, които се занимават с въпроси като сигурност, логистика, връзка и правна отбрана.
Тези окупации нямат ясно изразено водачество – представителите, които приказват пред медиите, непрекъснато се сменят. Те държат на своята самостоятелност и се разграничават както от политическите партии, по този начин и от неправителствени организации и други официални групи, показва Саванович.
По този метод студентите основават ново политическо пространство и нови форми на демократично присъединяване, отвън границите на институционалната политика и представителната народна власт, споделя тя.
HUGE protests in Belgrade, Serbia!
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ