Политолог: Атаките на управляващите срещу Радев му пречат да пожъне ръкопляскания
На фона на COVID-19 България се готви за идни парламентарни избори. По всичко наподобява пък, че нервите на всички политически играчи са опънати. Валят обвинявания от страна на "Дондуков " 1 и "Дондуков " 2, като помирение сред президент и министър председател е дефинитивно невероятно. Институциите пък ще би трябвало да се борят с всеобщото съмнение на хората. Докъде ще стигнем и допустимо ли е да затънем в дълбока политическа рецесия след пролетта?
Коментар за настоящите политически тематики потърсихме от политолога и учител в СУ "Св. Климент Охридски " доцент Борис Попиванов.
Г-н Попиванов, какъв знак даде президентът Румен Радев
Румен Георгиев Радев е български боен, генерал-майор от запаса. Бивш пълководец на с консултациите за изборите? Не беше ли редно преди извънпарламентарните партии да насочи покана към парламентарни такива?
Според мен президентът влезе в клопката да се изяснява и оправдава за своите дейности. Конституционното пълномощие да дефинира датата за изборите е негово. Атаките, на които е подложен от ръководещите, го лишават от всевъзможен късмет да пожъне ръкопляскания. Която и дата да уточни, щеше да бъде жигосан. Той в началото избра първата допустима дата и в това има политически смисъл - желанието на недоволните от властта българи още от лятото на м.г. беше изборите да бъдат час по-скоро. Разбира се, по-късна дата също има политическа логичност - гласоподавателите да могат да осмислят всички отрицателни обществени и стопански последствия от неубедителната тактика на болшинството в ковид-кризата.
Но Радев би трябвало да избере някакъв ден и да спре да договаря. Иначе стопира да излъчва убеденост и се води по дневния ред и пиара на съперниците си.
Колкото до вашия въпрос за консултациите с извънпарламентарните сили, считам, че ходът е добър, тъй като развива тезата на президента, че в България се е формирало болшинство срещу безобразията на властта. И политическите представители на това болшинство надалеч не са само в сегашния, прочее много изпразнен откъм доверие, парламент.
Доц. Борис Попиванов. Кадър: Nova
ГЕРБ показва самочувствие, акцентират, че социологическите организации й дават преднина, че са подготвени за избори. Премиерът Бойко Борисов поястонно припомня какво е свършено и какво се прави сега. Допускате ли, че дейната роля на ГЕРБ в политическия и публичен живот ще заглуши нейните съперници?
Ясно, че такава е задачата на пропагандата на ръководещите. Всекидневно те ни внушават едно и също - че се работи, въпреки и с неточности, само че постоянно; че единствено те удържат стабилността и пречат на страната "да се счупи "; че без тях не можем да мислим за никаква устойчива настройка.
Ако преразказвам Чърчил, Борисов желае да ни каже, че той може и да не е най-хубавият управленец, само че по-добър не е фиктивен.
Големите медии, които изпитваха известни съмнения по време на летните митинги, все по-активно заемат страната на ГЕРБ. Същото важи и за огромните работодатели. А и за множеството партии. На Христо Иванов не стопираха да му припомнят злополучната фраза, че най-после може да ръководи и с ГЕРБ.
Основна рецензия против Слави Трифонов е, че в действителност не е друго с изключение на скрита патерица на Борисов. Срещу Мая Манолова - че скрито поддържа положителни връзки с премиера.
"Воля " нито за момент не се спираше, преди да поддържа всички значими решения на болшинството. Обединените патриоти даже не помниха да заплашват с овакантяване на обединението, а съгласно медиите най-голямата алтернатива пред тях е дали да се явят независимо, или да се закачат за буксира на ГЕРБ. На Движение за права и свободи самият Ердоган им подсказа кой е пожеланият за него сътрудник в България. Колкото до най-категоричната съпротива, Българска социалистическа партия, от началото на годината сме очевидци на акция, интензивно поощрявана персонално от Борисов, че те се готвят да влязат в ръководството със самия него. Ето по подобен метод изчезва всякакво доверие в съществуването на опция. Предстои да забележим до каква степен дейно ще бъде това.
На фона на COVID-19 и финансовите проблеми, задълбочаването на тревогата, за която сигнализират експертите, кое ще бъде решаващо за българите, преди да отидат до урните?
Дали има смисъл да се гласоподава, или вярата за позитивна смяна е имагинерна - това ще бъде решаващото. Аз съм песимист във връзка с прогнозите за фрагментиран парламент и на анализите за евентуалните управнически формати в него.
Изправени сме пред избори, в които можем единствено да гадаем за изборната интензивност, а какво остава за резултатите, процентите и местата. и тъй като към този момент влязохме във фактическа предизборна акция, точно от партиите ще зависи дали ще се примирят с преимуществата на апатията, или ще активизират някакъв вид по-масова социална реакция против цялата безперспективност, в която страната потъва.
Коментар за настоящите политически тематики потърсихме от политолога и учител в СУ "Св. Климент Охридски " доцент Борис Попиванов.
Г-н Попиванов, какъв знак даде президентът Румен Радев
Румен Георгиев Радев е български боен, генерал-майор от запаса. Бивш пълководец на с консултациите за изборите? Не беше ли редно преди извънпарламентарните партии да насочи покана към парламентарни такива? Според мен президентът влезе в клопката да се изяснява и оправдава за своите дейности. Конституционното пълномощие да дефинира датата за изборите е негово. Атаките, на които е подложен от ръководещите, го лишават от всевъзможен късмет да пожъне ръкопляскания. Която и дата да уточни, щеше да бъде жигосан. Той в началото избра първата допустима дата и в това има политически смисъл - желанието на недоволните от властта българи още от лятото на м.г. беше изборите да бъдат час по-скоро. Разбира се, по-късна дата също има политическа логичност - гласоподавателите да могат да осмислят всички отрицателни обществени и стопански последствия от неубедителната тактика на болшинството в ковид-кризата.
Но Радев би трябвало да избере някакъв ден и да спре да договаря. Иначе стопира да излъчва убеденост и се води по дневния ред и пиара на съперниците си.
Колкото до вашия въпрос за консултациите с извънпарламентарните сили, считам, че ходът е добър, тъй като развива тезата на президента, че в България се е формирало болшинство срещу безобразията на властта. И политическите представители на това болшинство надалеч не са само в сегашния, прочее много изпразнен откъм доверие, парламент.
Доц. Борис Попиванов. Кадър: Nova ГЕРБ показва самочувствие, акцентират, че социологическите организации й дават преднина, че са подготвени за избори. Премиерът Бойко Борисов поястонно припомня какво е свършено и какво се прави сега. Допускате ли, че дейната роля на ГЕРБ в политическия и публичен живот ще заглуши нейните съперници?
Ясно, че такава е задачата на пропагандата на ръководещите. Всекидневно те ни внушават едно и също - че се работи, въпреки и с неточности, само че постоянно; че единствено те удържат стабилността и пречат на страната "да се счупи "; че без тях не можем да мислим за никаква устойчива настройка.
Ако преразказвам Чърчил, Борисов желае да ни каже, че той може и да не е най-хубавият управленец, само че по-добър не е фиктивен.
Големите медии, които изпитваха известни съмнения по време на летните митинги, все по-активно заемат страната на ГЕРБ. Същото важи и за огромните работодатели. А и за множеството партии. На Христо Иванов не стопираха да му припомнят злополучната фраза, че най-после може да ръководи и с ГЕРБ.
Основна рецензия против Слави Трифонов е, че в действителност не е друго с изключение на скрита патерица на Борисов. Срещу Мая Манолова - че скрито поддържа положителни връзки с премиера.
"Воля " нито за момент не се спираше, преди да поддържа всички значими решения на болшинството. Обединените патриоти даже не помниха да заплашват с овакантяване на обединението, а съгласно медиите най-голямата алтернатива пред тях е дали да се явят независимо, или да се закачат за буксира на ГЕРБ. На Движение за права и свободи самият Ердоган им подсказа кой е пожеланият за него сътрудник в България. Колкото до най-категоричната съпротива, Българска социалистическа партия, от началото на годината сме очевидци на акция, интензивно поощрявана персонално от Борисов, че те се готвят да влязат в ръководството със самия него. Ето по подобен метод изчезва всякакво доверие в съществуването на опция. Предстои да забележим до каква степен дейно ще бъде това.
На фона на COVID-19 и финансовите проблеми, задълбочаването на тревогата, за която сигнализират експертите, кое ще бъде решаващо за българите, преди да отидат до урните?
Дали има смисъл да се гласоподава, или вярата за позитивна смяна е имагинерна - това ще бъде решаващото. Аз съм песимист във връзка с прогнозите за фрагментиран парламент и на анализите за евентуалните управнически формати в него.
Изправени сме пред избори, в които можем единствено да гадаем за изборната интензивност, а какво остава за резултатите, процентите и местата. и тъй като към този момент влязохме във фактическа предизборна акция, точно от партиите ще зависи дали ще се примирят с преимуществата на апатията, или ще активизират някакъв вид по-масова социална реакция против цялата безперспективност, в която страната потъва.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ