Лукойл продава рафинерията в Бургас на Азербайджан
На край е договорката за продажбата на рафинерията в Бургас - “Лукойл ” води договаряния с азербайджанската държавна компания “Сокар ”, научи “24 часа ”. От компанията отхвърлиха коментар.
От съветската компания започнаха да търсят покупател преди повече от 2 години, а развръзката на тази сага се чака скоро, настояват източници, осведомени с процеса. В началото на 2025-а стана ясно, че има най-малко 7 претендента. Сред тях са държавната петролна компания KazMunayGas дружно с Vitol - един от огромните търговци на първични материали, както и две турски компании - холдинг Cengiz, който влага в строителството и енергетиката, и Oyak - пенсионен фонд със стабилен бизнес в няколко посоки. Сред публично известните претенденти е и унгарската MOL. За нея е лобирал пред българските управляващи и унгарският министър председател Виктор Орбан, който бе на посещаване у нас в края на предходната година.
Офертата на “Сокар ” се е оказала най-приемлива за “Лукойл ”. Освен това компанията от Азербайджан е допустим претендент и за Европейска комисия. Проблем за завършване на договорката обаче може да се окажат обтегнатите връзки сред Русия и Азербайджан в последните месеци. Напрежението сред двете страни стартира в края на 2024 година, когато азербайджански аероплан бе улучен от съветска ракета и починаха 38 души. През юни пък при полицейска акция в Екатеринбург бяха задържани няколко мъже от азербайджански генезис. При задържането съветските специфични сили явно са работили по-грубо, защото двама от задържаните починаха.
Министерството на външните работи на Азербайджан изрази изострен митинг против неприемливото принуждение от страна на съветските сили за сигурност. В знак на митинг бяха анулирани всички културни събития, свързани с Русия, на територията на страната, а в праймтайма на държавната телевизия беше наказано имперското държание на Москва по отношение на страните от някогашния Съветски съюз. Тези събития допускат, че Москва може да не утвърди продажбата на бизнеса на “Лукойл ” на “Сокар ”. Неофициално се твърди, че руснаците ще желаят 3 милиарда $, като цената е за целия бизнес в България - рафинерията, данъчните хранилища и бензиностанциите. В пакет активите са атрактивни най-вече за интернационалните стратегически вложители, които да ги развиват дълготрайно, настояват специалисти от нефтения отрасъл.
А и в последните години рафинерията се оказа печеливш бизнес. За 2023 година “Лукойл Нефтохим Бургас ” има 8,6 милиарда лева доходи. Печалбата е 203,6 млн. лева От началото на 2023 година рафинерията спря и работата си на ишлеме, а готовата продукция се продава от “Лукойл България ”.
Оборотът на компанията за 2023 година е 6,3 милиарда лева, облагата - 128 млн. лева Дружеството разполага със хранилища на едро, продуктопровод, който потегля от рафинерията, както и верига от 220 бензиностанции. През тази година обаче финансовите резултати едва ли ще се толкоз положителни. Оказва се, че бургаската рафинерия на процедура е спряла износа на горива и работи с понижен потенциал, едвам задоволи търсенето на горива у нас. Причината е, че Украйна е прекратила контракта за импорт на бензин и дизел от България поради съветската благосъстоятелност на рафинерията.
Спадът в износа обаче понижава приходите от акцизи макар растящото вътрешно ползване. През първите седем месеца на 2025 година вносът на необработен нефт понижава с 35,4% по отношение на същия интервал на 2024 година, демонстрират данни на митниците. Този спад се дължи както на лимитираните доставки, по този начин и на плановата профилактика на рафинерията.
Вътрешното ползване на горива нараства главно при бензина, където има растеж на продадените количества с 8,8%. Този растеж се изяснява с множеството пътувания и с координираните дейности по надзор на местата за продажба и засиления мониторинг на данъчните хранилища.
В същото време обаче износът на горива записва забележителен спад Най-голям има при бензина - с 52%, следван от дизела с 50,9%, втечнения нефтен газ с 32,8% и керосина с 9,5%.
Тази динамичност на пазара оказва директно въздействие върху приходите от акцизи и налози.
Постъпленията от Данък добавена стойност при импорт на нефт и мазут са намалели с 491,9 млн. лева, или с 51,9%. Причините са както по-ниските количества, по този начин и понижените цени и по-слабият курс на $ по отношение на лв.. В същото време приходите от Данък добавена стойност при импорт на други артикули от трети страни нарастват със 17%, достигайки 475,6 млн. лева
Касовите доходи от акцизи върху горивата обаче демонстрират лек растеж от 3,9%, или с 58,1 млн. лева, което се дължи на увеличеното вътрешно ползване. Все отново главният отрицателен резултат остава обвързван с понижения експорт на горива, който води до по-ниски приходи за държавния бюджет.
От съветската компания започнаха да търсят покупател преди повече от 2 години, а развръзката на тази сага се чака скоро, настояват източници, осведомени с процеса. В началото на 2025-а стана ясно, че има най-малко 7 претендента. Сред тях са държавната петролна компания KazMunayGas дружно с Vitol - един от огромните търговци на първични материали, както и две турски компании - холдинг Cengiz, който влага в строителството и енергетиката, и Oyak - пенсионен фонд със стабилен бизнес в няколко посоки. Сред публично известните претенденти е и унгарската MOL. За нея е лобирал пред българските управляващи и унгарският министър председател Виктор Орбан, който бе на посещаване у нас в края на предходната година.
Офертата на “Сокар ” се е оказала най-приемлива за “Лукойл ”. Освен това компанията от Азербайджан е допустим претендент и за Европейска комисия. Проблем за завършване на договорката обаче може да се окажат обтегнатите връзки сред Русия и Азербайджан в последните месеци. Напрежението сред двете страни стартира в края на 2024 година, когато азербайджански аероплан бе улучен от съветска ракета и починаха 38 души. През юни пък при полицейска акция в Екатеринбург бяха задържани няколко мъже от азербайджански генезис. При задържането съветските специфични сили явно са работили по-грубо, защото двама от задържаните починаха.
Министерството на външните работи на Азербайджан изрази изострен митинг против неприемливото принуждение от страна на съветските сили за сигурност. В знак на митинг бяха анулирани всички културни събития, свързани с Русия, на територията на страната, а в праймтайма на държавната телевизия беше наказано имперското държание на Москва по отношение на страните от някогашния Съветски съюз. Тези събития допускат, че Москва може да не утвърди продажбата на бизнеса на “Лукойл ” на “Сокар ”. Неофициално се твърди, че руснаците ще желаят 3 милиарда $, като цената е за целия бизнес в България - рафинерията, данъчните хранилища и бензиностанциите. В пакет активите са атрактивни най-вече за интернационалните стратегически вложители, които да ги развиват дълготрайно, настояват специалисти от нефтения отрасъл.
А и в последните години рафинерията се оказа печеливш бизнес. За 2023 година “Лукойл Нефтохим Бургас ” има 8,6 милиарда лева доходи. Печалбата е 203,6 млн. лева От началото на 2023 година рафинерията спря и работата си на ишлеме, а готовата продукция се продава от “Лукойл България ”.
Оборотът на компанията за 2023 година е 6,3 милиарда лева, облагата - 128 млн. лева Дружеството разполага със хранилища на едро, продуктопровод, който потегля от рафинерията, както и верига от 220 бензиностанции. През тази година обаче финансовите резултати едва ли ще се толкоз положителни. Оказва се, че бургаската рафинерия на процедура е спряла износа на горива и работи с понижен потенциал, едвам задоволи търсенето на горива у нас. Причината е, че Украйна е прекратила контракта за импорт на бензин и дизел от България поради съветската благосъстоятелност на рафинерията.
Спадът в износа обаче понижава приходите от акцизи макар растящото вътрешно ползване. През първите седем месеца на 2025 година вносът на необработен нефт понижава с 35,4% по отношение на същия интервал на 2024 година, демонстрират данни на митниците. Този спад се дължи както на лимитираните доставки, по този начин и на плановата профилактика на рафинерията.
Вътрешното ползване на горива нараства главно при бензина, където има растеж на продадените количества с 8,8%. Този растеж се изяснява с множеството пътувания и с координираните дейности по надзор на местата за продажба и засиления мониторинг на данъчните хранилища.
В същото време обаче износът на горива записва забележителен спад Най-голям има при бензина - с 52%, следван от дизела с 50,9%, втечнения нефтен газ с 32,8% и керосина с 9,5%.
Тази динамичност на пазара оказва директно въздействие върху приходите от акцизи и налози.
Постъпленията от Данък добавена стойност при импорт на нефт и мазут са намалели с 491,9 млн. лева, или с 51,9%. Причините са както по-ниските количества, по този начин и понижените цени и по-слабият курс на $ по отношение на лв.. В същото време приходите от Данък добавена стойност при импорт на други артикули от трети страни нарастват със 17%, достигайки 475,6 млн. лева
Касовите доходи от акцизи върху горивата обаче демонстрират лек растеж от 3,9%, или с 58,1 млн. лева, което се дължи на увеличеното вътрешно ползване. Все отново главният отрицателен резултат остава обвързван с понижения експорт на горива, който води до по-ниски приходи за държавния бюджет.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ