Притча за трите крави
На едно зелено свежо пасбище живеели три крави: бяла, черна и кафява. Разбирали се добре между тях. През деня пасели дружно, а вечер спели една до друга.
Докато един ден около пасището не минал лъвът. Той бил много гладен и си търсел плячка. При типа на кравите очите му светнали, единствено че нямало по какъв начин да ги нападне и трите по едно и също време. Затова седнал в засада и зачакал те да се разделят.
Кравите обаче били неразделни и през деня, и нощем, тъй като добре знаели, че единствено по този начин ще устоят на офанзивите на всеки див звяр. Лъвът на вятъра чакал обезверено в засада два-три дни.
Тогава му хрумнала концепция. Приближил се към кравите, поздравил ги и споделил:
— Как сте, приятелки мои? Добре ли сте? От дълго време си мисля за вас, само че бях прекомерно ангажиран, с цел да дойда персонално да се осведомя за здравето ви. Днес обаче си споделих, че непременно би трябвало да ви посетя. Кафявата крава отвърнала:
— Сър, вашата поява в действителност ни зарадва и озари пасището ни.
Бялата и черната крава се тормозили от думите на кафявата и нейната доверчивост доста ги натъжила. Страхували се, че лъвът ще успее да я подлъже. Защо кафявата крава вярвала на лъва? Не знаела ли, че лъвовете гледат на другите животни единствено като на възможна плячка?
С всеки минал ден обаче кафявата крава ставала все по-близка другарка с лъва. Другите две се пробвали да приказват с нея, само че без необикновен триумф.
Един ден лъвът споделил на кафявата крава:
— Ти виждаш, че цветът на нашите тела е мрачен, а цветът на бялата крава е ярък. Знаеш, че светлото е противоположно на тъмното. Значи ще е доста добре, в случай че аз изям бялата крава, с цел да няма разлика сред нашите цветове и да живеем щастливи дружно.
Кафявата крава приела думите на егоистичния лъв за чиста монета и отвлякла вниманието на черната крава, с цел да може лъвът да изяде бялата, без никой да му пречи. Останала сама, бялата крава била убита, до момента в който другите две били заети със сладки приказки.
Изминали два или три дни, откакто лъвът бил оглозгал костите на бялата крава. Отново гладен и трагичен, той си лежал на тревата, до момента в който кафявата крава пасяла към него. Лъвът я извикал.
— Да, сър! — с подготвеност дала отговор тя.
