Добре дошли в Ладзарето Векио – дом на хиляди скелети и патогени
На едно напълно малко корабоплаване от идиличните канали на Венеция се намира правоъгълен остров с тъмна и странна история. Наречен Ладзарето Векио или Старият Лазарет, той е издигнат през Ренесанса, с цел да изолира болните от чума.
Споменът от Черната гибел век по-рано към момента е жив, когато карантинната колония е основана през 1423 година Тя продължава да служи на венецианците през няколко талази на чума през XVI и XVII век.
През вековете тук умират хиляди хора, чиито скелети са непокътнати в голям брой всеобщи погребения на повърхност от 25 декара.
Изглед към Ладзарето Векио от остров Лидо
Като многолюден търговски център Венеция е била изключително уязвима от появяването и разпространяването на инфекциозни огнища. Една от най-тежките епидемии се появява през 1630 година и унищожава 1/3 от популацията, убивайки стотици и стотици хора всеки ден.
Епидемията била толкоз тежка, че съгласно някои историци изиграла значима роля за изпадането на републиката в недружелюбност като ренесансова суперсила.
В пика си, островът се управлява от стотици чиновници. По това време медицинските знания са били нищожни и съмнителни, само че личният състав е поддържал относително добър стандарт на хигиена. Стаите били проветрявани и почиствани с пушек от билки и солена вода. След като докосвали нещо инфектирано, хората си миели ръцете с оцет, който е задоволително киселинен, с цел да убие някои микроби.
В скорошно изследване интердисциплинарна група откриватели от Университета на Южна Флорида изследва от близко към 900 инфектирани, които са били заровени на острова в продължение на 3 века.
Това им дава неповторима визия за това по какъв начин патогенът е еволюирал и е съумял да остане непрекъсната опасност за Венецианската република.
„ За първи път разполагаме с набор от ДНК последователности на патогени, които участват на едно място, и паралелно с това с ДНК промени в локалното население “, споделя в изказване Робърт Тайкот, професор по антропология в Университета на Южна Флорида. „ По този метод за първи път можем да изследваме взаимната еволюция на патогените и хората, без да бъдем възпрепятствани от бързите разновидности на актуалните вируси или от наличието на имунизирани хора. “
„ Този неповторим карантинен остров може да задържи опустошителните патогени на чумата, новопоявилия се патоген на сифилиса и патогена на антракса, който е прескочил от животните. За първи път той улавя голям брой патогени, които съжителстват в човешките популации в продължение на 3 века “, прибавя водещият генетик Рейс Дзян, доцент в Колежа по публично здраве.
