Притча за семейното щастие
На една улица живеели две фамилии. Едните съпрузи все се карали, а другите живеели в мир и съгласие. От първата къща се чували грозни кавги, а от втората - смях и забавление.
Забелязвайки фамилното благополучие на своите съседи, завистливата брачна половинка от първото семейство изпратила мъжа си на разузнаване. Заръчала му да се скрие под прозореца на прилежащата къща и да подслушва какво си приказва другото семейство. Завистницата била сигурна, че най-сетне ще разгадае някоя тяхна загадка.
Мъжът ѝ незабавно извършил заръката и почнал да следи щастливата двойка. Много скоро пред очите му се разиграла следната сцена:
Съседката забърсвала прахуляк и оставила спрея за разчистване на ръба на масата. Мъжът ѝ пък по нехайство го бутнал и течността се разляла по пода. Вместо ужас обаче тази обстановка породила извинения:
- Извинявай, скъпи, аз съм отговорна, не трябваше да оставям спрея на ъгъла! - съжалила брачната половинка.
- Вината е моя, аз го бутнах! - извинил се и брачният партньор.
Междувременно съседът, прикрит под прозореца, незабавно се върнал вкъщи да рапортува. А жена му още на прага го запитала каква е тайната на щастливото семейство.
- Изглежда, че при нас всеки е прав, а при тях - всички са отговорни...
И каква се оказва тайната на хармоничния брак? Не е нужно човек постоянно да е прав, по-важното е да е благополучен. Безсмислените разногласия единствено основават ненужно напрежение и разрушават любовта. Взаимните взаимни отстъпки и отстъпването са ключът към щастието.
