„Ако видите лисица и аз умрях, това ще бъда аз“
На една пресечка от къщата ми в края на Вашингтон има лъкатушен парк с път, минаващ през него. Наскоро една неделя, вървейки по нормалната си обиколка по пътеката, чух ромолене на листа по залесения рид над мен. Тук постоянно виждам елени; този път беше ярка млада лисица.
Тя спря. Стояхме там за миг, тя и аз, наясно. Исках обезверено тя да се приближи, да остане в орбитата си още момент. Задържах се дълго, откакто тя си потегли.
По някое време в последните месеци от живота на щерка ми Орли тя ми сподели леко: „ Ако видиш лисица и аз съм умряла, ще бъда аз. ” Никога преди не бях виждал лисица в моя квартал. През последните няколко месеца видях може би половин дузина тук и другаде. Всеки път се пробвам да потисна желанието си да извикам, да помоля животното да остане, да го нарека по име. Чувствам се вманиачен, усещам се рационален.
Никога не съм вярвал в знаци; в този момент забе...
Прочетете целия текст »
