На два километра от Ивицата Газа – две седмици след

На два километра от Ивицата Газа – две седмици след нападението на „ Хамас “ над Израел към момента се чуват гърмежи.

Снимка: bTV

Специалните ни пратеници на bTV Петър Нанев и операторът Красимир Първанов са от дребното, получили достъп до запечатаната от израелската войска зона. Там е и кибуцът Беери.

Терористите от „ Хамас “ убиват над 100 в селището. Неизвестен е броят на отвлечените от него.

Един от оживелите е 70-годишният деец от Октомврийската война Рами Голд. 50 години, откакто коалиция на арабските страни, предвождана от Египет и Сирия, атакува Израел, Голд още веднъж взима оръжието, с цел да отбрани дома и околните си.

Снимка: bTV

„ Прекалено съм възрастен и армията не ми се доверява да нося оръжие. Изтичах и открих в близост отсам оставени от отряда. Взех оръжие от умрял приятел. Взех няколко пълнителя. Взех различен другар, който беше ранен. Той умря в ръцете ми. Аз бях там – четири часа без войска. Само ние. По-малко от 10 души, изправени против 120 до 200 души добре екипирани терористи от „ Хамас “ , споделя ветеранът.

Снимка: bTV

„ Те пристигнаха с конвои с тежки картечници на пикапите си. Пробиваха си път със пукотевица. Имаха ръчни гранати, ракети. Всяка група имаше част от кубица, която трябваше да бъде завладяна. Когато пристигнах в този регион, който виждате тук, беше детска градина и учебен център. Те го използваха за команден пост. 10 души, които са се били против тях – всички са били убити. В процеса са отишли в къщите на хората, тъй като множеството от кибуца са в бомбоубежищата си поради ракетите. Разбили са вратите, принудили са хората да излязат. Тези, които не са – запалили са къщите им, до момента в който са вътре. Когато отварят вратите, тъй като не могат да дишат от пушека – са решавали кой ще живее и кой ще почине. Убивали са млади, остарели – за всяка къща е друго. Надяваме се някои да са откарани в Ивицата Газа и се надяваме да бъдат живи. Те убиха и помислете – майка, държаща щерка си – убита е през детето. Детето умира. Майката се бори за живота си. Някои от терористите нямат пушки – употребяват брадви и чукове. Убиват всички в близост. Хората в кибуца са стояли в бомбоубежищата 39 часа без вода, без въздух, без храна. За да си визиите какъв брой беше зле ситуацията, аз и още един офицер стигнахме до последния си патрон. Това е той. Двамата по обяд и без войска. Казвам тази история, тъй като два ангела пристигнаха. Двама души – запасни бойци. Не знам от кое място пристигнаха при нас. Дадоха ни боеприпаси и телефон, с цел да се обадим на фамилиите си, с цел да кажем, че сме добре. И ние продължихме, продължихме да се бием, до момента в който стана мрачно и пристигна армията. След това започнахме да събираме хората от бомбоубежищата “.

Снимка: bTV

Голд съумява да се свърже с един от своите „ ангели “ още веднъж по телефона.

„ Два дни по-късно този човек ми звънна и ме пита дали съм добре. Успяхме да открием този телефонен номер. Обадих му се, когато излязохме от гробищата преди няколко дни. И той си спомни за нас. Каза ти беше с оня с белезите, който не можеше да седне, а ти си този с последния патрон. Дойде и ни даде вода, даде ни боеприпаси и мобилен телефон. Животът стартира изначало “, показва ветеранът.

Снимка: bTV

Обяснява, че не знае за какво армията се забавя в отбраната на пограничните кибуци, само че сега не е време за отговори.

„ Не знам дали желая да знам сега. Информацията, която имам сега е задоволителна. Обикалям хотела до 5 часа сутринта. Не мога да заспя. Нужно е да разберете, когато отидете в армията, вършиме каквото бойците вършат. Срещаш се с бойци от другата страна и в случай че имаш шанс се връщаш у дома. Ако това стане в твоя дом, внуците ти са там, нямаш надзор и не можеш да се довериш на армията – какво правиш? “, изясни 70-годишният деец.

Следете всички събития в нашия онлайн репортаж: 

Следете всички събития в този онлайн репортаж