Служебното правителство прие Бюджет 2025
На днешното съвещание на Министерски съвет бяха признати плана на Закона за държавния бюджет за 2025 година и проектозаконите за бюджетите на НЗОК и за ДОО. Това разгласи финансовият министър на брифинг пред медии.
По отношение на правене на бюджета за 2025 година, МФ беше подготвило разбор по отношение на трендовете на повишаване на приходите и разноските. Още през септември беше открито, че разноските доста изпреварват приходите, като приходите нарастват годишно 4-5 милиарда лева, надлежно разноските, като се изключи последите години, нарастват със обилни темпове, в следствие беше открита разлика за 2025 година 18 милиарда лева при недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт, който за 2025 година планирано е 215 милиарда лева, т.е. 6,4 милиарда лева недостиг, бе подложен въпросът тези 11-12 милиарда лева по какъв начин да бъдат стопени, с цел да се реализира дефицитът, както е заложен в Закона за обществените финанси. МФ създаде пакет от приходни и разходни ограничения, разисквани със обществените сътрудници, както и с част от партиите, показани в 51-вото Народно събрание. Обсъдихме ограничения, които ще имат минимален отрицателен резултат върху икономическото развиване и вложенията, също и върху инфлацията. Знаете, България е на прага за приемането в еврозоната и би трябвало да бъдат спазени всичките критерии в средносрочен проект, с цел да станем част от еврозоната идната година или при започване на 2026 година
Приходите са оценени на база оповестената есенна макроикономическа прогноза на МФ. Имаше и изявления в медиите, че приходите са извънредно повишени. Да, плануваните доходи са 92 милиарда в случай че се сравнят с проекта за 2024 година, растежът е 17 милиарда, само че спрямо предстоящото осъществяване за 2024 година, фактически растежът е 20 милиарда Знаете, не постъпиха второто третото заплащане по ПВУ. Тези средства са планувани за 2025 година А от 20 милиарда растеж на приходите, 15 милиарда са свързани с данъчно-осигурителните доходи и 5 милиарда - неданъчните доходи и помощите и заплащанията от вноските по ПВУ и европейските фондове, изясни министър Петкова.
Данъчно-осигурителните доходи – общото нарастване е 15,7 милиарда От макрорамка са 3,8 милиарда вследствие на направения разбор на база потреблението, Брутният вътрешен продукт, импорт и експорт. От растеж на осигурителните доходи, поради нарастване на МРЗ, на МОД, на възнагражденията в обществения бранш и плануваните такива в МО и Министерство на вътрешните работи. По отношение единствено данъчни ограничения са 7,6 милиарда, като с максимален бюджетен резултат са двете амнистии. Едната за декларирани, само че невнесени в период налози и осигуровки, другата – недекларирани приходи. И двете ограничения са нотифицирани пред Европейска комисия.
По отношение повдигане на акцизната ставка на тютюна, алкохола и бирата – нарастванията на акцизите, с цел да няма спекулации. На алкохол е 13 ст. на литър. При 20% Данък добавена стойност, е 15,6 ст. Това, което се разяснява, че ще се усили двойно цената на алкохола, това ще е спекулативно нарастване и няма да е в следствие напредваното нарастване на спиртните питиета. По отношение на бирата – след нарастването се подвига на 2 ст. на литър. Изводите можете да ги извършите сами. По отношение тютюна и тютюневите произведения – предлага се в акцизен календар до 2029 година гладко повдигане на акциза, като за следващата година ще има 30 ст. нарастване.
Относно налога върху свръхпечалбите на банките – организирахме среща с Асоциацията на банките. От тази година банките внасят най-малък световен налог 15%. данните демонстрират, че за 2025 година налозите, които ще внесат, са повече от 2 пъти по-високи от това, което кардинално е импортирано миналата година, и техните прогнози са кардинално по-верни. Данъците, които ще внесат те, в действителност един спомагателен налог ще се отрази отрицателно върху целия банков бранш. Бяха планувани в бюджета два пъти по-малко доходи от банковия бранш от налози.
Данъкът върху добива на подземните благосъстояния – анализирахме практиката на други страни членки на Европейски Съюз, както и на трети страни. Почти на всички места има съчетание на концесионното заплащане с налог върху подземните благосъстояния. Считаме, че това е добър метод, само че сме в диалози с Минно-геоложката асоциация и с бизнеса, тъй като не желаеме някой от икономическите браншове да пострада или да бъде двойно обложен. Ще предложим вид, допустим и за бюджета, и за бизнеса.
По отношение Данък добавена стойност – няколко са ограниченията, не беше препоръчано да бъде удължена понижената ставка за ресторантьорските услуги и за фитнесите. Считаме, че тази мярка бе въведена по време на Ковид и 4 години по-късно е време да бъде анулирана. По отношение на хляба – разногласията са огромни, само че предлагаме да не бъде с нулева ставка. Когато се вкара нулевата ставка, нямаше доста понижение на цената на хляба. Все още се колебаем за тази мярка.
По отношение разноските – бюджетът е направен на база настоящи политики, настоящо законодателство. В разноските са включени всички разноски, които са гласувани от Народно събрание. Увеличение на размера на МРЗ, на МОД, осъвременяване на пенсиите за трудова активност по швейцарското предписание с 8-9%, нарастване на разноските за личен състав във всички структури и в бранш сигурност и защита, растеж на финансовите разноски.
В приходната и в разходната част има доходи и разноски по ПВУ и по европейските стратегии. По ПВУ са планувани 9 заплащания, ние към момента не сме получили второ заплащане. Планът би трябвало да бъде завършен август 2026 година, което постанова незабавно осъществяване на плановете и промените по Плана, както и приемане на средствата, с цел да се дават за осъществяване на капиталовите планове. Ако няма средства, сходни средства в подобен размер би трябвало да бъдат предоставени от бюджета.
По отношение на капиталовата стратегия – в този тип бе въведена за първи път тази година. Бяха посочени съответни планове. Практиката сподели, че би трябвало да бъдат направени корекции по капиталовата стратегия. Инвестиционната стратегия е разграничена на три – административни финансови разноски, разноски за осведомителни системи и националните планове. Средствата са предоставени по бюджетите на съответните министерства, като е очакван растеж на финансовите разноски спрямо 2024 година в размер на 918 млн. лева При общините растежът е 650 млн. лева Отделно е финансовата дотация за общините. Коментирали сме и че част от плановете, даже да са завършени, да бъдат финансирани от европейските стратегии, с цел да се освободи спомагателен запас, който пък да бъде употребен за други планове, посочи още министър Петкова.
Тя смята, че бюджетът е осъществим. Най-рискови съгласно нея са двете амнистии. До на следващия ден има възможност за съответни промени в текстовете.
