На днешния празник си струва да се замислим върху свободата.

На днешния празник си коства да се замислим върху свободата. Свободата като всекидневна борба, а не като подарък или даденост. Свободата като блян на всеки от нас, с каквото и да се занимава да не стопира да се пробва и да се надява да промени средата си. Променяйки личната си среда, се трансформира и България. 

Защото има огромна разлика да наричаш себе си свободен или освободен .

Чествания в столицата и на още доста места в страната

Свободният човек знае какво е смисъла на законите и живее по разпоредбите, които носят сигурност и предсказуемост. Освободеният не признава правила, тъй като те са му непознати, налагани са от външна мощ, която желае да го нарани. Неговият свят е неговата кола, а другостта стартира с прекрачването на прага на жилището. Той не съблюдава разпоредбите за придвижване или дава подкупи, влиза в схеми, трансформира се в плебей на мощните на деня и скрито им се възхищава. Той приема модела на пороците като норма. Именно това е противоположното на свободата.
Свободният човек знае, че е стопанин на личния си живот. Неговият дух е разтревожен, той не престава да търси, да се развива, да пита, да желае и да дава. Но той не губи вярата си, че неговите дейности и мисли имат освен значение, само че и силата да създадат България по-добро място.

Всичко за празненствата в страната проследете тук

Към края на живота си, във връзка българската независимост, Стоян Михайловски написа текст за освобождението на душата и робството на нравите .

„ Никаква политическа независимост не е допустима без избавление от гнета на пороците, тъй като най-жалък плебей е оня, който е поробен от своите хищни инстинкти - оня самозаробеник, който не е кадърен да насажда в близост си друго с изключение на рабски начала “, написа журналистът преди повече от 100 години.
Това е същинската борба на свободните – борбата с пороците, които се пробват да влязат в живота ни с зов – „ Това е обикновено! “. Но порокът не може да се трансформира в норма, тъй като той върви против законите на живота. Не може и не би трябвало да одобряваме грубия език на политическата сцена, тънките сметки, зависимостите в правораздаването построени на основата на лакомия, зависимости и изнудване да минават като норма. Това не е независимост. А ново заробване или по-точно самозаробване.

Смъртта на Навални е следващият знак към света, че всеки зложелател на Кремъл може да бъде премахнат - на всички места и когато и да е

Днешният празник е време за размисъл върху смисъла на това да наречеш себе си свободен. Дали усещаш свободата като мощ да променяш средата си, или като уязвимост да си въздържан?

Или както споделя Михайловски по този мотив – „ единственият, легален, рационален, дееспособен и народоспасителен бунтовник е Времето! “ То в никакъв случай не бърка. Честит празник!