На днешния ден светът си спомня за кошмара в Босна

На днешния ден светът си спомня за кошмара в Босна и Херцеговина. На 11 юли 1995 година босненските сръбски сили нахлуват в Сребреница – град в предпазената зона, охранявана от холандски мироопазващи сили на Организация на обединените нации. Жените, децата и възрастните са натоварени на рейсове и откарани отвън града. 8 000 мъже и момчета остават.

Босненски сръбски бойци дават шоколади на мюсюлмански деца, с цел да ги успокоят. Преди това те са ги отделили от бащите им.

Те са избити и заровени в всеобщи гробове, пръснати към Сребреница. Холандските сини каски стават безучастни очевидци.

Конфликтът стартира в средата на 1992 година, когато от Сребреница етническите мюсюлмани слагат началото на революция. Те се афишират за основаването на Босна и Херцеговина.

Кошмарът обаче идва през 1993 година,

когато сръбската войска обсажда града. В продължение на 2 години в анквала липсват храна, медикаменти и течаща вода, защото сърбите унищожават водопровода. Бедственото състояние не се трансформира, когато Организация на обединените нации афишира Сребреница за "зона за сигурност " и изпраща там боен контингент от 600 души, снабдени с леко оръжие. Анклавът остава обграден от елементи на Корпуса "Дрина ", които прогресивно лимитират наземния достъп на филантропичната помощ.

Различни интернационалните организации обезпечават хвърлянето на храна от хеликоптери. Докато не идва трагичната за босненци 1995 година Сребреница е завладяна за шест дни през юли 1995 от сръбския корпус. В бягството си жителите на анквала се разделят на две - една колона от 10-15 000 мъже потегля през гората в опит да доближи зона на босненската войска. Останалите 20-25 000 души остават изтласкани в най-северните елементи на анклава и са обкръжени от подпалени къщи и армията на босненските сърби.

Следват 2 дни на гнет, всеобщи изборни изтезания, кръвопролитие

и безобразно за 90-те години на предишния ХХ в. изтребване на хора и изнасилвания. Босненските сърби разделят мъжете от дамите и качват най-малките деца с майките им на рейсове. Отвеждат ги към „ мюсюлмански” зони. Повечето от депортираните оцеляват.

В Сребреница остават единствено мъжете и момчетата над 13 години. Майките им повтарят през днешния ден едни и същи фрази: "изтръгнаха ми го от ръцете ", "тогава му чух гласа за финален път ". На 14-ти юли холандски военни елементи обикалят региона и не откриват нито един жив мохамеданин. Клането на 8 000 мъже и деца е разпоредено от Ратко Младич. Според открити наскоро документи, решението на Франция, Англия и Съединени американски щати да спрат бомбардировките, без да предупредят холандските управляващи, евентуално е отворило пътят към клането в Сребреница. Клането в Сребреница демонстрира и неспособността на Организация на обединените нации да се оправя с конфликтни обстановки. Ген. Ратко Младич съумява да вземе за заложници 14 холандски сини каски. Те са употребявани като „ жив щит” против възможната интервенция на Запада по време на избиването на цивилни жители.

Клането предизвика намесата на Съединени американски щати и НАТО,

която поставя завършек на войната в Босна и Херцеговина. Подписано е Дейтънското съглашение. То разделя страната с малко под 4 милиона население на две елементи – Босненско – хърватска федерация, обитаема най-вече с мюсюлмани и Република Сръбска. Босненските мюсюлмани, православните сърби и хърватските католици не престават да гледат едни на други с съмнение.

Страната непрестанно е в политически безпорядък, който от години блокира промените нужни за участие в Евросъюза. Босна и Херцеговина е една от най-бедните страни в Европа с безработица от над 40%.