На днешния ден светът си спомня за кошмара в Босна

На днешния ден светът си спомня за кошмара в Босна и Херцеговина. На 11 юли 1995 година босненските сръбски сили нахлуват в Сребреница – град в предпазената зона, охранявана от холандски мироопазващи сили на Организация на обединените нации. Жените, децата и възрастните са натоварени на рейсове и откарани отвън града. 8 000 мъже и момчета остават.

Босненски сръбски бойци дават шоколади на мюсюлмански деца, с цел да ги успокоят. Преди това те са ги отделили от бащите им.

Те са избити и заровени в всеобщи гробове, пръснати към Сребреница. Холандските сини каски стават безучастни очевидци.

Конфликтът стартира в средата на 1992 година, когато от Сребреница етническите мюсюлмани слагат началото на революция. Те се афишират за основаването на Босна и Херцеговина.

Кошмарът обаче идва през 1993 година,

когато сръбската войска обсажда града. В продължение на 2 години в анклава липсват храна, медикаменти и течаща вода, защото сърбите унищожават водопровода. Бедственото състояние не се трансформира, когато Организация на обединените нации афишира Сребреница за " зона за сигурност " и изпраща там боен контингент от 600 души, снабдени с леко оръжие. Анклавът остава обграден от елементи на Корпуса " Дрина ", които прогресивно лимитират наземния достъп на филантропичната помощ.

Различни интернационалните организации обезпечават хвърлянето на храна от хеликоптери. Докато не идва трагичната за босненци 1995 година Сребреница е завладяна за шест дни през юли 1995 от сръбския корпус. В бягството си жителите на анклава се разделят на две - една колона от 10-15 000 мъже потегля през гората в опит да доближи зона на босненската войска. Останалите 20-25 000 души остават изтласкани в най-северните елементи на анклава и са обкръжени от подпалени къщи и армията на босненските сърби.

Следват 2 дни на гнет, всеобщи изборни изтезания, кръвопролитие

и безобразно за 90-те години на предишния ХХ в. изтребване на хора и изнасилвания. Босненските сърби разделят мъжете от дамите и качват най-малките деца с майките им на рейсове. Отвеждат ги към „ мюсюлмански” зони. Повечето от депортираните оцеляват.

В Сребреница остават единствено мъжете и момчетата над 13 години. Майките им повтарят през днешния ден едни и същи фрази: " изтръгнаха ми го от ръцете ", " тогава му чух гласа за финален път ". На 14-ти юли холандски военни елементи обикалят региона и не откриват нито един жив мохамеданин. Клането на 8 000 мъже и деца е разпоредено от Ратко Младич. Според открити наскоро документи, решението на Франция, Англия и Съединени американски щати да спрат бомбардировките, без да предупредят холандските управляващи, евентуално е отворило пътят към клането в Сребреница. Клането в Сребреница демонстрира и неспособността на Организация на обединените нации да се оправя с конфликтни обстановки. Ген. Ратко Младич съумява да вземе за заложници 14 холандски сини каски. Те са употребявани като „ жив щит” против възможната интервенция на Запада по време на избиването на цивилни жители.

Клането предизвика намесата на Съединени американски щати и НАТО,

която поставя завършек на войната в Босна и Херцеговина. Подписано е Дейтънското съглашение. То разделя страната с малко под 4 милиона население на две елементи – Босненско – хърватска федерация, обитаема най-вече с мюсюлмани и Република Сръбска. Босненските мюсюлмани, православните сърби и хърватските католици не престават да гледат едни на други с съмнение.

Страната непрестанно е в политически безпорядък, който от години блокира промените нужни за участие в Евросъюза. Босна и Херцеговина е една от най-бедните страни в Европа с безработица от над 40%.