В Казанлък отбелязват 80-ата годишнина от откриването на Тракийската гробница
На днешния ден се навършват 80 години от откриването на Тракийската гробница в Казанлък, която е и първият у нас обект от международното завещание на ЮНЕСКО.
Това оповестиха за Българска телеграфна агенция от локалния Исторически музей " Искра ". Годишнината ще бъде маркирана с стратегия, включваща проява на тракийски ритуали, дрехи и войнски сражения от съдружие " Антична Тракия ", която ще се състои в непосредствена непосредственост до гробницата в парк " Тюлбето " на 21 април.
Тракийската гробница в Казанлък (Снимка: Ралица Стефанова/БТА)
Казанлъшката тракийска гробница е един от най-значимите монументи на тракийската просвета в страната и е открита инцидентно през 1944 година, подсетиха от музея.
Могилата е била ситуирана в местността " Тюлбето " с височина седем метра и диаметър при основата 40 метра. През пролетта на 1944 година на върха и е завършено наблюдателно място за противовъздушна защита на града, а на 19 април военните попадат на входа на гробницата.
Гробницата се състои от кулоар, правоъгълна предгробна и кръгла гробна камера. Стените на последните две са построени от тухли, споени с хоросан и покрити с фина мазилка с цветна украса.
Изследването на метода на планиране на архитектурата демонстрира, че архитектът е имал знания както в региона на геометрията, по този начин и в аритметиката. Използваната в проектирането на архитектурния проект мерна единица е приложена и в проектирането на стенописната декорация.
Стенописи от купола на Тракийската гробница в Казанлък (Снимка: BulFoto)
По своя архитектурен проект казанлъшката Тракийска гробница принадлежи към куполните гробници, присъщи за гробната архитектура на Тракия от края на V до началото на III в. прочие н. е.
Световната си популярност паметникът дължи на забележителните фрески в коридора и куполното помещение - едни от най-добре непокътнатите творби на античната живопис от ранноелинистическата ера. Неизвестният занаятчия е работил в четири съществени цвята: черен, червен, жълт и бял.
Авторството на стенописите е дискусионна тематика, показаха още от ИМ " Искра ". Приписвано е на Апелес от Колофон, възпитаник на Памфилий от Амфиполис или на Атенион от Маронея. Друга група проучвания застъпват тезата за локалния генезис на художника.
Запознат с нормите на старогръцкото изкуство, той разчупва канона, добавяйки нови претекстове, което би могло да свидетелства, че той не е елински, а с тракийски генезис. Всъщност посоченото разчупване на канона отразява стилните трендове в гръцката архитектура през елинистическата ера. Това не е определящо за произхода на майстора, само че е удостоверение за високото равнище на школата, от която идва.
Стенописи от купола на Тракийската гробница в Казанлък (Снимка: BulFoto)
Извършеното в гробницата заравяне е ограбено още в древността, подсетиха от Историческия музей. В кръглото помещение са открити транспортна амфора, фрагменти от локална и вносна керамика, детайли от глинен венец с позлата, златни мъниста и златни влакна, костени предмети, елементи от въоръжение и юзда, парчета дърво и стоманени гвоздеи, евентуално от погребално ложе, както и кости от два индивида. В предгробната са открити глинено ойнохое и кости от скелет на кон.
От двете страни на коридора на гробницата са открити две огнища със следи от осъществявани жертвоприношения - голям брой скотски кости и керамични фрагменти. В източното са били ситуирани два глинени аскоса, сребърна каничка и фрагменти от локални и вносни съдове. На същото равнище, само че от двете страни на кръглата камера, са открити и два питоса.
Стенописи от купола на Тракийската гробница в Казанлък (Снимка: BulFoto)
Общата идея сред архитектура и фрески, неповторимият жанр и майсторството на художника, както и постигнатите художествено, естетическо и прочувствено влияние върху наблюдаващия, трансформират казанлъшката Тракийска гробница в един от шедьоврите на тракийското изкуство и на международното антично културно завещание.
В интервала 22- 26 октомври 1979 в Луксор и Кайро се организира третата сесия на Комитета за международно завещание, на който гробницата в Казанлък е включена в Списъка на международното културно и естествено завещание.
Това оповестиха за Българска телеграфна агенция от локалния Исторически музей " Искра ". Годишнината ще бъде маркирана с стратегия, включваща проява на тракийски ритуали, дрехи и войнски сражения от съдружие " Антична Тракия ", която ще се състои в непосредствена непосредственост до гробницата в парк " Тюлбето " на 21 април.
Тракийската гробница в Казанлък (Снимка: Ралица Стефанова/БТА) Казанлъшката тракийска гробница е един от най-значимите монументи на тракийската просвета в страната и е открита инцидентно през 1944 година, подсетиха от музея.
Могилата е била ситуирана в местността " Тюлбето " с височина седем метра и диаметър при основата 40 метра. През пролетта на 1944 година на върха и е завършено наблюдателно място за противовъздушна защита на града, а на 19 април военните попадат на входа на гробницата.
Гробницата се състои от кулоар, правоъгълна предгробна и кръгла гробна камера. Стените на последните две са построени от тухли, споени с хоросан и покрити с фина мазилка с цветна украса.
Изследването на метода на планиране на архитектурата демонстрира, че архитектът е имал знания както в региона на геометрията, по този начин и в аритметиката. Използваната в проектирането на архитектурния проект мерна единица е приложена и в проектирането на стенописната декорация.
Стенописи от купола на Тракийската гробница в Казанлък (Снимка: BulFoto) По своя архитектурен проект казанлъшката Тракийска гробница принадлежи към куполните гробници, присъщи за гробната архитектура на Тракия от края на V до началото на III в. прочие н. е.
Световната си популярност паметникът дължи на забележителните фрески в коридора и куполното помещение - едни от най-добре непокътнатите творби на античната живопис от ранноелинистическата ера. Неизвестният занаятчия е работил в четири съществени цвята: черен, червен, жълт и бял.
Авторството на стенописите е дискусионна тематика, показаха още от ИМ " Искра ". Приписвано е на Апелес от Колофон, възпитаник на Памфилий от Амфиполис или на Атенион от Маронея. Друга група проучвания застъпват тезата за локалния генезис на художника.
Запознат с нормите на старогръцкото изкуство, той разчупва канона, добавяйки нови претекстове, което би могло да свидетелства, че той не е елински, а с тракийски генезис. Всъщност посоченото разчупване на канона отразява стилните трендове в гръцката архитектура през елинистическата ера. Това не е определящо за произхода на майстора, само че е удостоверение за високото равнище на школата, от която идва.
Стенописи от купола на Тракийската гробница в Казанлък (Снимка: BulFoto) Извършеното в гробницата заравяне е ограбено още в древността, подсетиха от Историческия музей. В кръглото помещение са открити транспортна амфора, фрагменти от локална и вносна керамика, детайли от глинен венец с позлата, златни мъниста и златни влакна, костени предмети, елементи от въоръжение и юзда, парчета дърво и стоманени гвоздеи, евентуално от погребално ложе, както и кости от два индивида. В предгробната са открити глинено ойнохое и кости от скелет на кон.
От двете страни на коридора на гробницата са открити две огнища със следи от осъществявани жертвоприношения - голям брой скотски кости и керамични фрагменти. В източното са били ситуирани два глинени аскоса, сребърна каничка и фрагменти от локални и вносни съдове. На същото равнище, само че от двете страни на кръглата камера, са открити и два питоса.
Стенописи от купола на Тракийската гробница в Казанлък (Снимка: BulFoto) Общата идея сред архитектура и фрески, неповторимият жанр и майсторството на художника, както и постигнатите художествено, естетическо и прочувствено влияние върху наблюдаващия, трансформират казанлъшката Тракийска гробница в един от шедьоврите на тракийското изкуство и на международното антично културно завещание.
В интервала 22- 26 октомври 1979 в Луксор и Кайро се организира третата сесия на Комитета за международно завещание, на който гробницата в Казанлък е включена в Списъка на международното културно и естествено завещание.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ