37 години от аварията в АЕЦ "Чернобил", предизвикана от съветското пренебрежение към ядрената сигурност
На днешния ден се навършват 37 години от повредата в атомната електроцентрала в Чернобил, Украйна. Днес се отбелязва и Международният ден в памет на жертвите на радиационните повреди и произшествия.
През нощта на 26 април 1986 година в четвъртия енергиен блок на централната избухва мощна детонация, а след нея и пожар. Той гори 10 дни и провокира изхвърляне на голямо количество радиоактивни субстанции в атмосферата.
Според разнообразни данни на специалисти, вписани в формалните отчети, засегнатият регион е към 160 хиляди квадратни километра. Зоните, които са най-силно наранени от радиацията, са разграничени на четири.
Близо 300 хиляди души са принудени да изоставен домовете си. Междувременно Северна Европа е обсипана от радиоактивни материали.
31 души умират незабавно след детонацията в 4-ти реактор на централата. Радиационният облак бързо се популяризира, доближава България, както и останалите страни от Европа. Стотици хиляди са наранени от радиацията.
Информацията за повредата обаче е доказана едвам на третия ден след детонацията. Инцидентът нанася немислимо тежки вреди на хората, които се раждат дни, месеци и даже няколко години по-късно.
Първите месеци след повредата главната отговорност бе приписана на операторите, които позволили доста неточности, довели до гърмежа. Но от 1991 година ситуацията се промени и от личния състав на АЕЦ бяха свалени на процедура всички обвинявания.
Да, хората са позволили няколко неточности, само че всички те са отговаряли на настоящия през оня миг правилник за употреба на реактора и нито една от тях не е била съдбовна. Така че като една от аргументите за повредата бе прието ниското качество на регламентите и условията за сигурност.
Основните аргументи за злополуката са механически. Многото томове от следствията за аргументите на злополуката се свеждат до едно: взривилият се реактор РБМК-1000 е имал редица градивни дефекти, които при избрани условия (достатъчно редки!) са рискови. Освен това реакторът просто не е отговарял на доста от разпоредбите за нуклеарна сигурност, макар че се счита, че това не е изиграло особена роля.
Като две съществени аргументи за злополуката се считат позитивният паров коефициент на реактивността и така наречен " краен резултат ". Първият резултат се свежда до това, че при завирането на водата в реактора внезапно се усилва неговата мощ, т.е. в него по-активно стартират нуклеарните реакции. Това е обусловено от обстоятелството, че парата гълтам неутрони по-лошо от водата, а колкото повече неутрони има, толкоз по-активни стават реакциите на деленето на урана.
А " крайният резултат " е провокиран от особеностите на структурата на прътите за ръководство и отбрана, употребявани в реакторите РБМК-1000.
Според отчет на " Грийнпийс " от 2006 година Чернобилската злополука е довела до над четвърт милион случая на рак, от които съвсем 100 хиляди са се оказали съдбовни.
През 2011 година Съюзът на загрижените учени – неправителствена организация, допусна, че броят на смъртните случаи в резултат на Чернобил ще варира към 25 хиляди – шест пъти над прогнозата на Организация на обединените нации.
А съгласно Международната организация за ракови проучвания, случаят ще отнеме живота на 16 хиляди европейци до 2065 година
Инцидентът в северна Украйна е комбиниране от повреден дизайн и оперативна неточност, които основават гибелен радиоактивен облак. Реакторите на Чернобилската АЕЦ са спрени и по-късно извадени от приложимост. №4 е заварден с неустойчив бетонен пашкул.
През 2015 година интернационалните донори събраха спомагателни 180 млн. евро, с цел да финансират нов саркофаг за атомната електроцентрала в Чернобил.
АЕЦ Чернобил Източник: Twitter
През нощта на 26 април 1986 година в четвъртия енергиен блок на централната избухва мощна детонация, а след нея и пожар. Той гори 10 дни и провокира изхвърляне на голямо количество радиоактивни субстанции в атмосферата.
Според разнообразни данни на специалисти, вписани в формалните отчети, засегнатият регион е към 160 хиляди квадратни километра. Зоните, които са най-силно наранени от радиацията, са разграничени на четири.
Близо 300 хиляди души са принудени да изоставен домовете си. Междувременно Северна Европа е обсипана от радиоактивни материали.
31 души умират незабавно след детонацията в 4-ти реактор на централата. Радиационният облак бързо се популяризира, доближава България, както и останалите страни от Европа. Стотици хиляди са наранени от радиацията.
Информацията за повредата обаче е доказана едвам на третия ден след детонацията. Инцидентът нанася немислимо тежки вреди на хората, които се раждат дни, месеци и даже няколко години по-късно.
Първите месеци след повредата главната отговорност бе приписана на операторите, които позволили доста неточности, довели до гърмежа. Но от 1991 година ситуацията се промени и от личния състав на АЕЦ бяха свалени на процедура всички обвинявания.
Да, хората са позволили няколко неточности, само че всички те са отговаряли на настоящия през оня миг правилник за употреба на реактора и нито една от тях не е била съдбовна. Така че като една от аргументите за повредата бе прието ниското качество на регламентите и условията за сигурност.
Основните аргументи за злополуката са механически. Многото томове от следствията за аргументите на злополуката се свеждат до едно: взривилият се реактор РБМК-1000 е имал редица градивни дефекти, които при избрани условия (достатъчно редки!) са рискови. Освен това реакторът просто не е отговарял на доста от разпоредбите за нуклеарна сигурност, макар че се счита, че това не е изиграло особена роля.
Като две съществени аргументи за злополуката се считат позитивният паров коефициент на реактивността и така наречен " краен резултат ". Първият резултат се свежда до това, че при завирането на водата в реактора внезапно се усилва неговата мощ, т.е. в него по-активно стартират нуклеарните реакции. Това е обусловено от обстоятелството, че парата гълтам неутрони по-лошо от водата, а колкото повече неутрони има, толкоз по-активни стават реакциите на деленето на урана.
А " крайният резултат " е провокиран от особеностите на структурата на прътите за ръководство и отбрана, употребявани в реакторите РБМК-1000.
Според отчет на " Грийнпийс " от 2006 година Чернобилската злополука е довела до над четвърт милион случая на рак, от които съвсем 100 хиляди са се оказали съдбовни.
През 2011 година Съюзът на загрижените учени – неправителствена организация, допусна, че броят на смъртните случаи в резултат на Чернобил ще варира към 25 хиляди – шест пъти над прогнозата на Организация на обединените нации.
А съгласно Международната организация за ракови проучвания, случаят ще отнеме живота на 16 хиляди европейци до 2065 година
Инцидентът в северна Украйна е комбиниране от повреден дизайн и оперативна неточност, които основават гибелен радиоактивен облак. Реакторите на Чернобилската АЕЦ са спрени и по-късно извадени от приложимост. №4 е заварден с неустойчив бетонен пашкул.
През 2015 година интернационалните донори събраха спомагателни 180 млн. евро, с цел да финансират нов саркофаг за атомната електроцентрала в Чернобил.
АЕЦ Чернобил Източник: Twitter Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ