Измина една година от посещението на Плутон!
На днешния ден се навършва тъкмо една година, откогато автоматизираната междупланетна станция на НАСА “Ню Хърайзънс ” прелетя край Плутон. За пръв път в човешката история тази отдалечена планета бе посетена от уред, издигнат от човешки ръце!
Днес, когато от ден на ден се дистанцираме във времето от това историческо събитие, към момента е мъчно да оценим неговата същинска стойност. Космическите проучвания са действителност от близо 59 години, откогато за пръв път през далечната 1957 година Съюз на съветските социалистически републики изпрати в орбита първия неестествен сателит – “Спутник 1 ”. Оттогава насам роботи и хора посетиха Луната. Спускаеми апарати стигнаха до Венера. Самоходни устройства започнаха да пъплят по Марс. Космически апарати се насочиха към кометите и метеоритите. Роботизираните ни представители направиха детайлни фотоси на Меркурий, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун със своите телескопични камери. Междувременно бе издигната огромна галактическа станция и през днешния ден хора живеят в космоса непрекъснато.
Но Плутон дълго време беше подценяван, тъй като е прекомерно надалеч. В взаимозависимост от орбиталната позиция на Земята и Плутон, той е на разстояние от нас сред 4.28 и 7.5 милиарда километра. Учените доста дълго време упорстваха за задача, преди да получат утвърждение и финансиране. Най-накрая “Ню Хърайзънс ” беше изстрелян на 19 януари 2006 година и стартира своето 9 годишно странствуване!
Допреди “Ню Хърайзънс ” да посети Плутон, ние нямахме съвсем никаква концепция по какъв начин той наподобява. Дори и с най-мощните наземни и галактически телескопи той се визуализираше като точка в небето. Затова допреди 2015 година в учебниците и научно-популярните списания и уеб сайтове, когато бяха описвани характерностите на другите планети, бяха прилагани фотоси. Към публикациите за Плутон бяха прикачвани рисунки. На 14 юни 2015 година рисунките и илюстрациите на Плутон потънаха вечно в архивите.
Днес към въпроса “Как наподобява Плутон? ” не подхождаме с художествено въображение, а с знание. На красивите фотоси, направени от “Ню Хърайзънс ”, видяхме катраненочерния район Ктхулу. В непосредственост до него се намира светлата низина Томбо, която, погледната от горната страна, наподобява на сърце и по тази причина е известна неофициално като Сърцето. Плутон е един от обектите в Слънчевата система с най-големи контрасти – цветът на повърхността варира от катраненочерно до тъмнооранжево и бяло. С това той прилича Япет, луната на Сатурн.
Човек ще каже, че тъй като Плутон е прекомерно надалеч от Слънцето, той е застинал и мъртъв свят. Но ще се излъже. Напротив! “Ню Хърайзънс ” откри динамичност и геологична интензивност. На фотосите се виждат структури, които припомнят криовулкани. Бяха видяни глетчери от воден лед, които се приплъзват върху повърхнина от заледен азот.
“Ню Хърайзънс ” направи значими открития освен за Плутон, само че и за неговите луни. Оказа се, че на Харон има великански каньон, по-голям от Гранд Каньона в Аризона. Луната Хидра е формирана съвсем напълно от воден лед, а Цербер се състои от две свързани една с друга половини. От всички по-малки луни, най-детайлните фотоси бяха направени на Никс. На Никс има огромен кратер с червеникав нюанс към него.
Мисията на “Ню Хърайзънс ” продължава! Сега автоматизираната междупланетна станция лети към друго небесно тяло, което ще посети през 2019 година. Ако тази втора част на програмата мине сполучливо, това небесно тяло, известно под името 2014 MU69, ще бъде най-отдалеченият обект, посетен от човешки уред.
