На днешния ден през1944 г. случайно е открита Казанлъшката гробница,

На днешния ден през1944 година инцидентно е открита Казанлъшката гробница, под могилен насип от бойци, които копаели окоп в североизточната част на Казанлък.

Тази тракийската сграда е зидана кръглокуполна гробница, която е част от огромен некропол, ситуиран наоколо до античната столица на Одриското царство - Севтополис. Това държавно обединяване на тракийски племена, под ръководството одрисите, зародило в средата на V век пр.н.е. и е присъединено към Римската империя през 46 година.

Гробницата е датирана към края на 4 век прочие Хр. - началото на!!! век прочие Хр. и от 1979 година е в листата на ЮНЕСКО на Световното културно завещание.

Севтополис е античен град, учреден от тракийския цар Севт!!!, както и столица на Одриското царство от 320 година прочие Хр. Градът е издигнат на мястото на руините на по-ранно населено място и понастоящем се намира в долната част на язовир Копринка до град Казанлък. В некрополът на Севтополис са открити редица тухлени куполни гробници, някои от които подмогилни. В тях са били погребвани траки от висшите класи, от време на време дружно с техните коне. По-малко богатите са кремирани, със непретенциозен гроб дружно с избрани артикули. Понастоящем Севтополис е единственият напълно археологически изследван древнотракийски град на територията на България.

Гробницата е принадлежала на тракийския държател Ройгос . Могилата, в която е открита, имала тип на натурален свършек на естествено хълмистото нагорнище. Тя била висока 7 м, с диаметър на основата 40 метра. Войниците, които копаели тогава, попаднали на иззидана каменна стена. Любопитството ги предиздвикало да я разбият, след което влезнали в невисок и стеснен кулоар, където имало повалена правоъгълна гранитна плоча, а от там в кръгло засводено помещение. Осъзнали, че са разкрили нещо значимо, те извикали археолог и той удостоверил догатките им. Така бил открит незабравим монумент от ранноеленистическата ера в България, който в този момент е измежду Стоте национални туристически обекта.

Подобни куполни гробници са открити в Тракия, Южна Русия и Мала Азия.

Световната си популярност гробницата дължи на неповторимите си фрески в коридора и куполното помещение - едни от най-добре непокътнатите фрески на античната художественост от ранноелинистическата ера. Стените на дромоса и погребалната камера са изпълнени с живописна декорация, която заема повърхност от 40 кв. метра. Тя демонстрира обособени моменти от земния, военния и задгробен живот на тракийския водач положен в нея.

Художникът Кодзимасис Хрестос, прочут в античната история, е работил с четири съществени цвята: черен, червен, жълт и бял. Използвани са две техники: мокро фреско при декоративната и фигуралната живопис и темпера при оцветяването на пода и стените. В украсата е употребена енкаустична техника, при която мазилката добива бляскав, съвсем огледален искра.

През 1946 година гробницата е била вградена в специфична защитна сграда, която през 1960 година е преустроена. През идната година е снабдена с климатична система, която да обезпечи нужните условия за предпазване на стенописите. През 1966 година ЮНЕСКО провежда интернационална комисия за осъществяването на цялостна инспекция на положението на стенописите. През 1979 година е включена в Списъка на международното завещание на Конвенцията за запазване на международното културно и естествено завещание.

С цел запазване на стенописите достъпът до истинската Казанлъшката гробница е строго стеснен. Достъпна за визити е построената наоколо гробница-копие. Тя е по план на арх. Младен Панчев. Художниците, пресъздали стенописите, са професор Любен Прашков, Златка Кожухарова и Слави Войков.