Служебният кабинет на Стефан Софиянски взема решение за Валутния съвет
На днешния ден през 1997 година служебното държавно управление на Стефан Софиянски взема решение за въвеждане на Валутен съвет (currency board) в България.
Проблемите в ръководството на страната, зародили заради устрема на предходното държавно управление на Българска социалистическа партия, оглавявано от премиера Жан Виденов, по едно и също време да резервира работните места (като не закрива губещи предприятия), да изплаща външния дълг и да управлява валутния курс, се задълбочават до степен на икономическа рецесия. Правителството е изправено пред вероятността от наново, след мораториума на кабинета на Андрей Луканов през 1990 година, преустановяване на заплащанията по външния дълг. Това от своя страна провокира политическа рецесия, довела до всеобщи митинги в цялата страна и оставка на държавното управление през декември 1996 година.
Поради систематичната некадърност на българските държавни управления да ръководят дейно обществените финанси Международният валутен фонд се съгласява да окаже помощ на държавното управление единствено при изискване да се вкара валутен съвет. Преговорите стартират през есента на 1996-а, само че дефинитивно решение взема едвам служебното държавно управление на Стефан Софиянски през пролетта на 1997 година.
След политическата рецесия при започване на 1997 година и извършените избори, Валутният съвет е въведен на 1 юли 1997 година със Закона за Българската национална банка, признат на 5 юни същата година. Функциите на институцията " Валутен съвет " са поети от Управление „ Емисионно “ на Българската национална банка.
Законът фиксира обменния курс на българския лев на 1000 лв. за 1 немска марка. (След въвеждането на еврото през 1999 година курсът е 1955.83 лв. за 1 евро, което след деноминацията на лв. на 5 юли същата година става 1.95583 лв. за 1 евро.)
Правителството на Стефан Софиянски е осемдесет и шестото поред (второто служебно), назначено с Указ № 100 на президента Петър Стоянов от 12 февруари 1997 година. Управлява страната до 21 май същата година, след което е наследено от държавното управление на Иван Костов.
Основната задача на служебното държавно управление на Стефан Софиянски е да се успокои политическата конюнктура в страната и да приготви предварителни парламентарни избори. Едновременно с това да се стабилизират незабавно финансовата система и българският лев. На 13 февруари 1997 г. формалният курс на щатския долар достига 3000 лева‚ а месечната инфлация - 243 %.
Три месеца по-късно ситуацията в страната е по-спокойна, инфлацията е 0.7%‚ а доларът се котира за към 1550 лв.. На 19 април същата година са извършени парламентарни избори, приети за почтени от всички политически сили. Обединените демократични сили печелят безапелационно и образуват второто държавно управление на Съюз на демократичните сили.
Служебният кабинет, управляван от Стефан Софиянски, е формиран от политически дейци на Съюз на демократичните сили и безпартийни специалисти. Разпределението на министрите е в съответствие 10:6.
Проблемите в ръководството на страната, зародили заради устрема на предходното държавно управление на Българска социалистическа партия, оглавявано от премиера Жан Виденов, по едно и също време да резервира работните места (като не закрива губещи предприятия), да изплаща външния дълг и да управлява валутния курс, се задълбочават до степен на икономическа рецесия. Правителството е изправено пред вероятността от наново, след мораториума на кабинета на Андрей Луканов през 1990 година, преустановяване на заплащанията по външния дълг. Това от своя страна провокира политическа рецесия, довела до всеобщи митинги в цялата страна и оставка на държавното управление през декември 1996 година.
Поради систематичната некадърност на българските държавни управления да ръководят дейно обществените финанси Международният валутен фонд се съгласява да окаже помощ на държавното управление единствено при изискване да се вкара валутен съвет. Преговорите стартират през есента на 1996-а, само че дефинитивно решение взема едвам служебното държавно управление на Стефан Софиянски през пролетта на 1997 година.
След политическата рецесия при започване на 1997 година и извършените избори, Валутният съвет е въведен на 1 юли 1997 година със Закона за Българската национална банка, признат на 5 юни същата година. Функциите на институцията " Валутен съвет " са поети от Управление „ Емисионно “ на Българската национална банка.
Законът фиксира обменния курс на българския лев на 1000 лв. за 1 немска марка. (След въвеждането на еврото през 1999 година курсът е 1955.83 лв. за 1 евро, което след деноминацията на лв. на 5 юли същата година става 1.95583 лв. за 1 евро.)
Правителството на Стефан Софиянски е осемдесет и шестото поред (второто служебно), назначено с Указ № 100 на президента Петър Стоянов от 12 февруари 1997 година. Управлява страната до 21 май същата година, след което е наследено от държавното управление на Иван Костов.
Основната задача на служебното държавно управление на Стефан Софиянски е да се успокои политическата конюнктура в страната и да приготви предварителни парламентарни избори. Едновременно с това да се стабилизират незабавно финансовата система и българският лев. На 13 февруари 1997 г. формалният курс на щатския долар достига 3000 лева‚ а месечната инфлация - 243 %.
Три месеца по-късно ситуацията в страната е по-спокойна, инфлацията е 0.7%‚ а доларът се котира за към 1550 лв.. На 19 април същата година са извършени парламентарни избори, приети за почтени от всички политически сили. Обединените демократични сили печелят безапелационно и образуват второто държавно управление на Съюз на демократичните сили.
Служебният кабинет, управляван от Стефан Софиянски, е формиран от политически дейци на Съюз на демократичните сили и безпартийни специалисти. Разпределението на министрите е в съответствие 10:6.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ